Заложените хоспитализации за следващата година у нас са 2,4 милиона годишно. Това става ясно от проектобюджета на НЗОК за 2026 година. По този начин се запазва устойчивата тенденция за ръст в приема в болници у нас – показател, по който страната ни оглавява европейските статистики, въпреки декларираните амбиции на държавата за по-голям превес на извънболничната помощ чрез изнасянето на редица медицински дейности към нея.
С планираните средства по проекта за месеците на 2026 г. е разчетено осигуряване на финансирането на пакета болнична помощ за закупуването от страна на НЗОК в рамките на календарната година в общ размер до 2,4 млн. броя хоспитализации по клинични пътеки и 2 млн. броя клинични и амбулаторни процедури за здравноосигурените лица, гласи проектобюджетът на фонда.
Припомняме, че през 2024 година отчетените хоспитализации на национално ниво бяха 2 303 079, от които около 1,25 милиона – спешни приеми. При население от 6,45 милиона души това означава около 360 хоспитализации на 1 000 жители – почти два пъти над средното равнище за ЕС. Предходната година този брой е бил 2 158 196, което представлява увеличение от 6,7 % в следващата. По-големият брой хоспитализации се дължат на разкриването както на нови болници, така и на нови дейности във вече съществуващи болници, се посочваше в доклада за дейността на Касата за 2024 г. На този фон, скорошни и предварително обявени проверки от страна на НЗОК в болниците у нас, не откриха сериозни нарушения и излязоха с основния извод, че пациентите „са си по леглата“.
Големият брой хоспитализации у нас са със сравнително кратка средна продължителност на престоя. През 2023 г. средната продължителност на болничен престой (ALOS – Average Length of Stay) в България е около 4,7 дни. Този показател се използва широко за измерване на ефективността и структурата на болничната помощ – по-краткият престой може да говори за по-висока ефективност, но може и да отразява ранно изписване или прехвърляне към други форми на грижа. За сравнение, средната стойност на ALOS в държавите от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) варира между 6 и 8 дни. За страните от ОИСР тя е около 7,7 дни.
В много други държави от ЕС през последното десетилетие се наблюдава намаляване на броя на хоспитализациите и увеличаване на дела на амбулаторните и дневните процедури. Целта е да се оптимизира използването на болничния капацитет и да се ограничат ненужните приеми.
В България обаче болничният сектор продължава да е основен като дейност и като финансиране в здравеопазването. За следващата година за болниците са планирани 2.3 млрд. евро или близо 5 млрд. лева от общо 5,537 млрд. евро (над 10,8 млрд. лева) бюджет на НЗОК, което е ръст от близо 10% в средствата за болнична помощ, без в него да се смята изплатената надлимитна дейност на лечебните заведения. За сравнение, ръстът в отделните пера на извънболничната помощ е между 4 и 5%. За изследвания са заделени около 8% повече спрямо миналата година.
Общата сума на проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. е 5,537 млрд. евро (над 10,8 млрд. лева) или с 14% увеличение спрямо бюджета от миналата година.
На този етап проектобюджетът залага следните разходи:
- За първична извънболнична медицинска помощ – 349 292,1 хил. евро.;
- За специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 352 495,7 хил. евро:
- За медико-диагностична дейност – 167 490,4 хил. евро;
- За болнична медицинска помощ – 2 325 119,5 хил. евро.
По темата:
Кои болници са с най-голям ръст на хоспитализациите?
Касата потвърди фиктивни хоспитализации на деца в болница в Пловдив
БЛС за двойно по-малко хоспитализации, но по-добре заплатени
