Преди конгреса на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) 2025, Bayer беше домакин на медийно събитие, на което бе представена стратегията на компанията за предефиниране на лечението на рак на простатата, от ранен до късен стадий на заболяването. Събитието демонстрира лидерството на Bayer в областта, като наблегна на иновациите, ориентирани към пациента, напредъка в разработването на решения и нарастващата роля на съвременната образна диагностика.
Един от лекторите на събитието бе д-р Ерик Брайърс, председател и член на борда на Europa Uomo (Европейска коалиция за борба с рака на простатата) и член на Панела с насоки за лечение на рак на простатата на Европейската асоциация по урология (EAU). В знак на признание за дългогодишната му ангажираност в защитата на пациентите, Европейската асоциация по урология му връчи своя Медал за високи постижения в защитата на пациентите за 2024 г. на конгреса на EAU в Париж. Той даде интервю специално за читателите на Medical News:
Като председател на Europa Uomo, кои са трите най-големи предизвикателства, пред които са изправени пациентите с рак на простатата в Европа в момента, и каква е най-спешната промяна, която трябва да се направи в контекста на грижите за тях?
Първо – липсата на осведоменост относно простатата и заболяванията, свързани с нея. Нужни са големи усилия, за да се постигне високо ниво на осведоменост и да са достатъчно запознати пациентите.
Другото голямо предизвикателство е скринингът, защото такъв липсва или не е достатъчно добре организиран. Изключения правят няколко държави, като например Швеция.
Третото е качеството на живот на пациентите, които преминават през лечение.
Вие сте член на Панела за насоки на EAU за лечение на рак на простатата. Кой е ключовият елемент, който перспективата на пациента добавя към тези насоки?
В панела на този етап имаме двама пациенти: аз и мой колега, като и двамата имаме пациентския опит и знаем какво е. Някои от нещата, които сме преживели, не бихме искали да се случат на нови пациенти. Например, да се прави ЯМР преди биопсии – това беше едно от нещата, за които настоявахме, за да се взимат биопсии само от мъжете, които са с реален шанс за позитивен резултат. Защото знаем, че биопсиите са болезнени.
Като човек, разработил одобрен от FDA диагностичен тест, как виждате ролята на ранната и точна диагностика за подобряване на качеството на живот на пациентите и колко важни са иновациите в тази област?
Много са важни, защото тестът, който създадох и бе одобрен от FDA, е за детекция на аспергилозата, системна инфекция. Шансът пациентът да се излекува, е 1 към 5, и главната причина преди години беше, че начинът за диагностика беше култивиране и отглеждане в рамките на 7 дни. Докато се случи това, често много от тези пациенти умираха. И това е много сензитивна група, защото се случва при имуносупресирани пациенти – във високо-рискови, интензивни отделения, както и такива с болести на кръвта, като левкемия.
Тази диагностика отнемаше 7 дни, но успяхме чрез теста да я направим в рамките на 4 часа. Диагностичната разработка, ако се позиционира правилно по време на лечението, може да спаси животи, защото в рамките на 4 часа дава информация дали пациентът има аспергилоза, или не.
Създадох теста в началото на 80-те, защото имах нужда от тема за изследователски проект, а всички разработваха теми, свързани със СПИН, и именно защото масово се занимаваха с това заболяване, беше изключително скъпо. Затова проучих какво липсва и от какво има нужда в този момент, а именно – имаше пациенти, които умираха от инфекция, която можехме да откриваме чак след 7 дни.
Как виждате ролята на новите технологии (AI, подобрената образна диагностика) за предоставяне на по-голям контрол на пациентите върху лечението им и насърчаване на по-активното им участие във вземането на решения?
Вярвам, че AI ще помага на много нива, но най-много на тези, които са умни, тези, които знаят как да го използват. Давам пример – пациентите често не разбират какво е написал лекарят като диагноза в медицинското им досие. И именно тук можем да включим изкуствения интелект и да го използваме да резюмира и да напише текста на разбираем за пациента език. AI може да помага за подобни неща, но за лечението и грижата за пациента трябва реален човек, не изкуствен, защото не искаме да разговаряме с компютър, а с доктор, сестра. АI е способен на много, но не може да отнеме този най-критичен аспект на комуникацията – човек с човек.
Ако можехте да постигнете една-единствена голяма промяна в европейското здравеопазване през следващите пет години, каква би била тя и защо?
Да се прави скрининг за рак на простатата. Това е всичко, което трябва. В Европа имаме паралелни линии на неща, които искаме да направим. Имаме даже проект за психично здраве на пациентите с рак на простатата, защото лечението наистина е много тежко. Ако можем да повишим информираността, че лекуваните от рак на простата, трябва също да се грижат и за психичното си здраве – това също ще бъде голям успех.
