Специалисти от Военномедицинска академия участват в националната кампания на Държавната агенция за закрила на детето срещу употребата на опасни вещества. Д-р Станимир Тепавски е част от екипа на Клиника по спешна токсикология на лечебното заведение. Разговаряме с него за необходимостта от по-голяма информираност сред младите хора за опасностите от приема на наркотични вещества.

 Д-р Тепавски, лекари от ВМА се включиха в кампанията на ДАЗД срещу употребата на райски газ, вейпове и наркотични вещества. Защо са важни подобни инициативи?

Когато говорим за зависимостите, младите хора не са нашето бъдеще, а нашето настояще, което е много по-информирано, но същевременно и многократно по-застрашено от наркотичните вещества, криещи се буквално зад всеки ъгъл. Според Агенцията на Европейския съюз по наркотиците (European Union Drug Agency), за последното десетилетие са регистрирани годишно между 300 и 400 нови психоактивни субстанци. У нас в медийното пространство и сред подрастващите през изминалата година се акцентира основно върху употребата на райски газ и и т. нар. вейпове, най-често електронни цигари, съдържащи никотин или други нагряващи устройства, предлагащи алтернативни пристрастяващи субстанции. В същото време наблюдаваме ръст при комбинираните интоксикации с “по-традиционни” наркотици – все по-чести са случаите на млади пациенти, злоупотребили със стимуланти и депресанти едновременно. Българската реалност не се различава много от действителността и в другите европейски страни, затова борбата с разпространението и употребата на психоактивните субстанции трябва да е обща мисия за цялото европейско общество. Ключова роля в тази борба заемат държавните институции, но ежедневните битки се водят в нашите домове и общности. Кампаниятана ДАЗД ни предлага шанс да скъсим дистанцията между експертите и младежите в училищна възраст – да успеем да се провокираме взаимно и да заздравим критичното мислене по отношение на зависимостите като цяло.

Какви са Вашите впечатления от тези срещи, успяват ли те да „достигнат“ до младите хора и да ги предупредят за рисковете от приема на подобни вещества?

Според мен този проект е пример за добро начало, за запознанство между нас и младите в тяхната нормална среда, където се чувстват комфортно и са предразположени към дискусии. Среднощните срещи в хаоса на спешното отделение трудно могат да бъдат използвани за приятелски съвети по отношение на превенцията и затова е по-добре да не се стига до тях. Отдавна сме надживели сухите лекции, които отправят заплаха след заплаха. В модерния свят, в който живеем, е нормално да се адаптираме към комуникацията с младите, ако желаем да постигнем добри резултати. Но винаги с едно „наум“ – в никакъв случай да не позволяваме да се демонстрира какъвто и да е толеранс към наркотичните вещества.

Какво сочи опитът Ви като лекар в тази насока – увеличава ли се броят на младите пациенти, които са постъпили във ВМА заради употребата на райски газ, наркотици и други?

Работата ми в спешното отделение, както и комуникацията с колегите, работещи в системата на спешната медицинска помощ, води до два важни извода според мен. Да, употребата на наркотични вещества сред младите изобщо не намалява, но в същото време близките и родителите на тези млади хора са станали по-информирани и бдителни към потенциалните опасности около тях. Това е стъпка напред към увеличаване на контрола и превенцията в един по-ранен етап, когато влиянието на авторитетите в живота на младите е достатъчно силно.

Колко младежи постъпват на година заради подобни проблеми?

Трудно е да съставим ясна статистика за реалната бройка на употребяващите млади пациенти, които търсят медицинска помощ. В клиниките по токсикология, които са общо 5 за страната, достигат най-тежките и най-комплицирани случаи на интоксикации с психоактивни вещества. Конкретно за град София колегите от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” поемат детската спешност в региона, както и от немалка част от страната. Това е една много отговорна и тежка задача, с която те се справят, благодарение на своя професионализъм и дългогодишен опит. Въпреки това всички ние сме изправени пред сериозно изпитание – огромния брой нови психоактивни вещества, за които често липсва методика за доказване, а някои дори и не са официално идентифицирани. В тези случаи консервативното лечение и неотлъчните грижи над нашите пациенти са основното оръжие, с което разполагаме, но което, за съжаление, понякога се оказва недостатъчно.

Какви са рисковете от употребата на райски газ?

Райският газ или диазотен оксид е инхалаторен анестетик, който и до ден днешен се използва в медицината при определени условия. Той не е наркотично вещество, но въпреки това представлява сериозен риск, свързан с вредна употреба, заради ниската си цена, лесното намиране и все още широкото предлагане по нощни заведения и клубове. Дори и еднократната употреба крие своите рискове. Преходната хипоксия, която предизвиква в централната нервна система, потенциално може да доведе до колапс и последващ травматизъм, докато при продължителната му употреба се наблюдава тежко увреждане на периферната нервна система, водещо често до необходимостта от използване на помощни средства при предвижване. В нашия колектив помним няколко случая на млади хора в инвалидни столове, след като са употребявали десетки, дори и стотици балони с райски газ дневно за неголям период от време.

Какви са последиците от тежките интоксикации?

Класификацията на отравянията определя една интоксикация като тежка, когато е налична сериозна дисфункция на една и или повече системи в организма, което поставя пациента в живото-застрашаваща ситуация. Всяка отрова има своята мишена в човешкото тяло, в зависимост от спецификата на своето действие, времето на експозиция и пътят на постъпване. Тежките интоксикации изправят нас и пациентите пред битката с вечния враг. Последиците биват много и всякакви – физически, психически, социални, както за пациента, така и за неговите близки.

А от дългосрочната употреба на вейпове, включително и за подрастващите организми?

Електронните цигари, съдържащи никотин, както и устройствата с алтернативни субстанции, най-често THC и HHC, са под регулациите на българското законодателство. Въпреки това, българските деца са най-пушещите в Европейския съюз. Наблюдаваме значителната тенденция за увеличаване на употребата на електронни цигари и нагряващи устройства за сметка на намаляваща като цяло употреба на тютюневи продукти за пушене – цигари, пури, наргилета и др. Атрактивният дизайн на самите устройства, както и богатата гама от вкусове, понякога замаскират високите дози никотин, THC, HHC или други синтетични канабиноиди, които сами по себе си попадат в групите на умерено и високотоксичните вещества. Вредите от употребата на никотинови продукти са неопровержимо доказани от дълго време, докато новите психоактивни субстанции, предлагани като вейпове, вероятно крият рискове, за които все още дори и не подозираме. Отскоро вече боравим и с диагнозата електронни цигари/вейпинг-асоциирано белодробно увреждане (EVALI), което по своята картина наподобява много тежките увреждания от COVID-19, които целият свят дълго ще помни.

Смятате ли, че е нужно тези теми да присъстват повече в образователния процес под формата на здравно образование или по друг начин?

Здравното образование в своята цялост е опорен стълб в изграждането на добре функциониращо общество. Това би подобрило не само базовата медицинска култура на всеки човек, но и ще доведе до намаляване на стреса сред здравните работници, ранната диагностика и лечение на редица заболявания и до така нужната ни критичност към всички шарлатански лечебни практики, на които сме свидетели в днешно време. Аз съм върл привърженик и на идеята за включване на първата долекарска помощ в задължителния учебен план.

Какви са впечатленията Ви от работата във ВМА като възможност за трупане на професионален опит?

ВМА е школа, която неимоверно дава своите уроци. В края на специализацията по клинична токсикология бих благодарил най-вече за търпението, на което работата с нашите пациенти ме научи – урок за цял живот!