В месеца, посветен на рака на гърдата, НЗОК припомня какви дейности са подсигурени в посока профилактика на това социално-значимо заболяване и какво се осигурява по линия на фонда за пациентите с тази диагноза. Институцията полага усилия да осигури профилактиката и ранната диагностика на онкологичните заболявания. В действащия НРД за медицинските дейности 2023-2025 г., са приети моменти, чрез които се увеличи диапазонът им в извънболничната помощ.

При годишния профилактичен преглед на здравноосигурените лица над 18-годишна възраст, извършван от общопрактикуващия (личния) лекар, при:

– жени ≥ 30-годишна възраст – мануално изследване на млечни жлези – ежегодно;

– жени от 30 до 50-годишна възраст – ехографско изследване на млечни жлези – веднъж на 2 години;

– жени от 45- до 69-годишна възраст включително – мамография на млечни жлези – веднъж на 2 години;

– жени ≥ 70-годишна възраст – мамография на млечни жлези – веднъж на 3 години.

При провеждането на годишните профилактични прегледи общопрактикуващият лекар формира група от лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на млечната жлеза.

Дейности, осъществявани от общопрактикуващия лекар по време на профилактичния преглед на група лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на млечната жлеза:

Информиране на пациента за рисковите фактори за развитие на заболяване.

Обучение за самоизследване на млечните жлези.

Препоръки за начина на живот и преустановяване на съществуващи рискови фактори.

Преценка на необходимостта от консултация с акушер-гинеколог или хирург и допълнителни медико-диагностични изследвания.

Задължителна консултация със специалист по хирургия или акушерство и гинекология – при данни от мамографското изследване за риск от злокачествено новообразувание на млечната жлеза.

Какъв е пътят на пациента и какво осигурява НЗОК след констатиране на съмнение за наличие на карцином на млечната жлеза?

Личният лекар или специалистът мамолог насочва пациента с направление, което важи 60 дни, за консултация с гръден хирург. След хирургичното отстраняване на възела се дава материал за хистологично изследване и имунохистохимия. Ако се установи наличието на туморни клетки в изследваната проба, лекуващият лекар насочва пациента към Обща клинична онкологична комисия. Комисията определя окончателната диагноза, стадия, прогностичната група и лечебната стратегия в различни етапи на болестта.

Решенията на клиничните онкологични комисии са писмени и копие от тях се предоставя на лекуващия лекар. На пациента се съставя план и се осигурява комплексно онкологично лечение.

Според изготвения план за лечение може да бъде назначено провеждането на химиотерапия, лъчелечение, имунотерапия или комбинация от тях, като цялостния процес на лечение се осигуряват чрез прилагането на следните амбулаторни процедури: -„Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания“

-„Системно лекарствено лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания“

-„Проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с прицелна перорална противотуморна терапия и перорална химиотерапия“

 -„Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания“

и клинични пътеки

-„Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения “

– „Диагностични процедури за стадиране и оценка на терапевтичния отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания“

– „Брахитерапия с ниски активности“

– „Конвенционална телегаматерапия“

– „Триизмерна конвенционална телегаматерапия и брахитерапия със закрити източници“

– „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“

-„Модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“

– „Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания“

– „Ортоволтно перкутанно лъчелечение и брахитерапия с високи активности“ и „Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания“

Лечебните заведения, сключили договор за изпълнение на дейностите по посочените пакети здравни дейности, осигуряват на пациентите пълния обем диагностични и лечебни процедури по определения план на лечение по време и място на провеждане, като координират и контролират неговото изпълнение. Периодично минимум на всеки 2 – 4 месеца или 4 – 6 курса (до 6 пъти за една календарна година), за оценка на ефекта от лечението се провежда рестадиране на заболяването. Рестадирането се провежда в лечебни заведения за болнична помощ или комплексен онкологичен център (КОЦ), като всички изследвания необходими за провеждането на рестадирането се провеждат в лечебното заведение.

Диспансеризация на злокачествени заболявания се провежда само в лечебни заведения за болнична помощ и в комплексни онкологични центрове.

Прегледите и изследванията се извършват от лечебното заведение, което води диспансерното наблюдение.

Пациентите не могат да бъдат връщани за допълнителни изследвания в извънболничната помощ.

НЗОК цели подобряване качеството на живот на пациентите и осигурява за тях допълнително, след лечението, помощни средства, посочват от там Към момента НЗОК заплаща първична епитеза, постоянна епитеза и перука. Стойността на тези помощни средства ще бъде завишена от началото на 2026 г., като към тях ще бъдат добавени и компресивен ръкав при лимфедем и сутиен за гръдна епитеза, за да бъдат облекчени пациентите.