Българският лекарски съюз отново повдига темата за законодателно въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение (ПМО). Това е залегнало в серия предложения на съсловната организация, изпратени до министъра на здравеопазването доц. Силви Кирилов, управителя на НЗОК доц. Петко Стефановски и председателя на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов.

БЛС настоява и за въвеждането на ПМО като системен и непрекъснат процес на поддържане, актуализиране и надграждане на професионалната компетентност на лекарите през целия им активен професионален живот. Според съюза то следва да бъде разглеждано не като формална административна тежест, а като ключов инструмент за безопасност на пациента, за качество и ефективност на медицинската помощ и за устойчивост на здравната система.

Темповете на натрупване на медицинско знание, въвеждането на нови технологии (дигитални платформи, изкуствен интелект, пр.), динамиката на лекарствените терапии и обновяването на клиничните ръководства правят невъзможно поддържането на високо ниво на компетентност без институционално гарантирана рамка за учене през целия живот. От това зависи не само клиничният резултат, но и намаляването на вариациите в практиката, ограничаването на излишни изследвания и процедури, по-добрата антибиотична политика, по-ниският риск от медицински грешки и спорове, както и повишената удовлетвореност на пациентите, категорични са от там.

Според съсловната асоциация на лекарите, ПМО трябва да бъде уредено като нормативно задължение, свързано с правото на упражняване на професията в рамките на системата на здравеопазването, с предвидим цикъл на периодична валидация.

От там предлагат въвеждане на многогодишен отчетен период (например три до пет години), в рамките на който лекарят натрупва определен брой образователни кредити чрез участия в акредитирани от БЛС форми присъствени и онлайн курсове, симулационни тренинги, тематични конференции, семинари, пр. Системата за кредити следва да бъде достатъчно гъвкава, за да отчита спецификата на специалностите и нивата на компетентност, но и достатъчно строга, за да гарантира реално съдържателно участие, а не „формално присъствие“.

ПМО следва да обхваща не само клиничните знания, но и напречни компетентности – безопасност на пациента, комуникация и работа в екип, медицинска етика и права на пациента, фармакотерапевтична бдителност, антибиотици и антимикробна резистентност, дигитална грамотност (работа с НЗИС, киберхигиена, защита на данни), интерпретация на доказателства и икономика на здравеопазването, допълват от БЛС.

Съсловната организация предлага преходен период от например две години за плавно навлизане, през който ПМО е силно препоръчително и финансово стимулирано, а след това – задължително с ясни минимални изисквания за кредити по специалност. Неспазването не бива автоматично да води до санкция върху правото на практика – по-подходящ е моделът „подкрепа и коректив“ – индивидуален план за догонване в рамките на определен срок, менторство и насочване към подходящи модули. Едва при системно неизпълнение да се предвиждат ограничения, обвързани най-напред с договорните отношения с НЗОК, а не с генералната правоспособност, уточняват от съюза.

Регламентирани изключения са необходими за обективни случаи като продължително заболяване, майчинство/бащинство, научна специализация в чужбина, пенсиониране с ограничена практика и др., като за всеки от тях се определят ясни правила за признаване и прехвърляне на кредити.

В предложението се посочва, че предлагането на финансови стимули за медицинските изпълнители, които надминават минималните задължителни изисквания за ПМО, ще играе ключова роля в насърчаването на професионалното развитие и поддържането на високо ниво на квалификация в медицинската общност. Такъв подход ще мотивира здравните специалисти да участват активно в допълнителни курсове, семинари и обучения, които ще подобрят техните умения и знания, съобразно съвременните стандарти в медицината. Осигуряването на тези финансови стимули не само ще повиши качеството на медицинската помощ, предоставяна на пациентите, но и ще подкрепи личностното и професионалното израстване на лекарите, подчертават от БЛС.

Според тях възможността за допълнителна финансовата компенсация ще създаде по-силна мотивация за активно участие в обучителни програми и ще увеличи ефективността на здравната система, като същевременно ще подкрепи усилията за съответствие с най-новите медицински стандарти и практики. Задължителното ПМО е стратегическа инвестиция с висок възвръщаем ефект за обществото – по-безопасни и резултатни грижи, по-малко вариабилност и грешки, по-добра координация на терапиите и по-рационално използване на ресурсите. То защитава пациента, подкрепя лекаря, укрепва доверието в системата и подготвя здравеопазването за предизвикателствата на всяко следващо десетилетие. БЛС е готов да участва във всички етапи – от акредитацията и съдържанието, през електронната инфраструктура и финансирането, до измерването на резултатите за да се гарантира, че ПМО у нас е не просто задължително, а смислено, достъпно и ефективно, допълват от съсловната организация.

По темата:

• БЛС защити задължителното продължаващо обучение за лекарите и настоя за законодателни промени за въвеждането му
• БЛС организира форум за задължителното продължаващо обучение
• Остойностяване на лекарския труд и условия за продължаващо медицинско обучение – приоритети на д-р Брънзалов начело на БЛС
• БЛС за пореден път настоя за задължително продължаващо медицинско обучение