Ново мащабно изследване на СЗО/Европа показва тревожни данни за психично здраве на медицинските специалисти. Според тях 1 от 3 лекари и медицински сестри съобщават за симптоми на депресия, а 1 от 10 признават, че са имали мисли за самоубийство или самонараняване.
Докладът „Mental Health of Nurses and Doctors (MeND)“ е най-голямото подобно проучване досега, обхванало над 90 000 медици от 29 европейски държави. Според тях 1 от 3 медицински специалисти са били обект на тормоз или заплахи на работното място; 10% са преживели физическо насилие или сексуален тормоз. 1 от 4 лекари работят повече от 50 часа седмично, а почти една трета са на временни договори, което поражда несигурност и тревожност.
„Това е неприемливо бреме за хората, които се грижат за нас. Здравните системи са толкова силни, колкото хората, които ги изграждат“, коментира д-р Ханс Клуге, регионален директор на СЗО/Европа.
Въпреки изтощението, повечето медици продължават да усещат силно призвание да упражняват професията си. „Ние сме физически и психически изтощени, което понякога може да доведе до медицински грешки“, споделя Мелани Дебаре, млад лекар от Франция. „Във Франция 66% от студентите по медицина са преживели депресия, а 21 % са имали самоубийствени мисли – три пъти повече, отколкото сред общото население.“
Според нея решението на тези трудни ситуации е по-доброто регулиране на работното време, задължителен отдих след дежурства и адекватно финансиране на болниците.
Здравето на медиците е здравето на обществото
Лошите условия на труд не само увреждат психиката на лекарите и сестрите – те засягат и пациентите. Депресията и тревожността водят до повече болнични, напускане на професията и по-ниско качество на грижата, се отбелязва в доклада.
В някои държави до 40% от медиците с депресия са ползвали болничен през последната година, а между 11% и 34% обмислят да напуснат професията.
Така здравните системите губят опитни кадри, а пациентите чакат по-дълго.
„Пренебрегването на психичното здраве на лекарите означава пренебрегване на качеството на грижата за пациентите“, предупреждава д-р Наташа Азопарди-Мускат от СЗО/Европа.
СЗО призовава страните да предприемат незабавни действия, за да спасят и подкрепят здравния си персонал. Докладът предлага 7 конкретни мерки:
- Нулева толерантност към насилието и тормоза спрямо медицински лица;
- По-добро планиране на смените и предсказуемо работно време;
- Ограничаване на извънредния труд;
- Намаляване на прекомерното натоварване;
- Обучение и отчетност на ръководителите;
- Безплатен достъп до психологическа подкрепа за медицинския персонал;
- Редовен мониторинг на благополучието в здравните институции.
До 2030 г. Европа може да се изправи пред недостиг на почти 1 милион здравни работници.„Не можем да си позволим да губим лекари и сестри заради изгаряне, отчаяние или насилие“, заключава д-р Клуге. „Тяхното благополучие е не просто морален дълг — то е основата на здравето на всички ни.“
