България е единствената държава в ЕС без публично финансиране на биомаркерната туморна диагностика. Това се посочва в становище на пет граждански организации – Сдружение „Общност мостове“, Асоциацията на пациенти с онкологични заболявания, Фондация „Нана Гладуиш -Една от 8“, Сдружение за развитие на българското здравеопазване и Българската асоциация за закрила на пациентите.
Поводът е публикуваният на 20.09.2025 г. в портала за обществени консултации проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Според представителите на гражданските организации, предложените промени на Министерството на здравеопазването са изцяло козметични и по никакъв начин не решават проблема с достъпа на онкопациентите до биомаркерна туморна диагностика. България остава единствената държава в ЕС, в която тези жизненоважни изследвания не се финансират от бюджета на НЗОК. В резултат, хиляди пациенти се изправят пред избор – или да заплатят между няколкостотин и няколко хиляди лева за биомаркерно изследване, или изобщо да не получат най-подходящото лечение, заявяват те.
От там уточняват, че в Приложение №7 към чл. 1 на наредбата са изброени различните Амбулаторни процедури, които са част и от Националния рамков договор. Повече от пет години съществува в настоящия си вид Амбулаторна процедура №43 – „Специфични изследвания при пациенти с онкологични заболявания“, която остава практически неизползваема и до момента няма нито един пациент, чиито биомаркерни тестове да са били осъществени чрез тази АПр, посочват те.
Поради това многократно, включително и през 2025 г. не само ние, а и още 15 граждански организации сме изразявали позицията си, че за да може по тази АПр да се назначават изследвания, тя трябва да има добре разписан и много ясно структуриран алгоритъм за кои видове рак какви изследвания ще се покриват в зависимост от това какви са изискванията за приложението на даден вид прицелна (таргетна) или имунотерапия, се казва в становището, като се допълва, че исканията им са подкрепени от редица медицински специалисти.
От организацията са внесли официално становище до министъра на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов, в което настояват за адекватна промяна в АПр №43, както и за отпадане на новопредложената АПр №50, която според тях създава нови неравенства, ограничава достъпа до описаните в нея молекулярно-генетични изследвания само до тесен кръг пациенти и създава хаос в нормативната уредба.
Биомаркерната диагностика е неразделна част от съвременното онкологично лечение. Тя позволява да се определи дали конкретна таргетна или имунотерапия е подходяща за конкретния пациент. Липсата ѝ води до неправилно и/или неподходящо лечение, по-чести хоспитализации и по-високи разходи за системата, а навременната и точна диагностика спасява животи и оптимизира публичния ресурс, поясняват организациите.
Затова и настояват е МЗ и НЗОК да осигурят реален и равен достъп до всички клиничнозначими предиктивни и прогностични биомаркери, така както това вече се прилага при хематологичните заболявания.
Създаването на нова АПр №50, ограничена само до молекулярно-генетични NGS-базирани тестове, ще доведе до дискриминация и ще лиши огромна част от пациентите от възможността за правилна и навременна диагностика.
Много от най-често използваните имунотерапии изискват имунохистохимични изследвания (напр. PD-L1, ALK, EGFR), които не попадат в обхвата на методиката от АПр №50и остават без никакво финансиране. Това е не само медицински, но и тежък етичен проблем, разясняват те.
В обобщения от организациите настояват:
- НЗОК да започне заплащане на всички видове биомаркерни изследвания, а не само на ограничен вид и брой NGS-базирани тестове;
- Да се приложи единен стандарт за финансиране и контрол, както е във всички останали държави от ЕС;
- Да се приеме работещият вариант на текст за изменение на АПр №43, предложен от нас и разгледан в рамките на създадената от МЗ работна група, създадена със заповед РД-02-157/13.06.2025 г..
Навременната и правилна диагностика е въпрос на шанс за живот, а не на каприз или привилегия. Тя спестява средства на системата, предотвратява появата на странични ефекти от прилагането на неподходяща терапия и дава възможност на пациента да получи най-ефективното лечение още в самото начало.
Навременната и правилна диагностика е въпрос на шанс за живот, а не на каприз или привилегия. Тя спестява средства на системата, предотвратява появата на странични ефекти от прилагането на неподходяща терапия и дава възможност на пациента да получи най-ефективното лечение още в самото начало.
Недопустимо е в 21 век и при огромния напредък в лечението на онкологичните заболявания с най-съвременни таргетни терапии, в България заради липса на адекватна биомаркерна туморна диагностика да продължават да умират хора, посочват в заключение петте организации.
