Водещи организации в сферата на акушерството и гинекологията излязоха с обновени насоки, целящи да намалят смъртните случаи вследствие на кръвоизливи след раждане. Те са изготвени от Световната здравна организация (СЗО), Международната федерация по гинекология и акушерство (FIGO) и Международната конфедерация на акушерките (ICM) и целят по-ранно откриване на кръвоизливите, по-бързо реагиране и спасяване на повече животи.

Следродилният кръвоизлив, или тежкото кървене след раждане, остава една от водещите причини за майчина смърт. Той е причина за смъртта на близо 45 000 родилки всяка година, повечето от които в страни с ниски и средни доходи. Дори когато не е фатално, тежкото кървене може да доведе до сериозни усложнения като увреждане на органи, необходимост от хистеректомия, психологическа травма и дългосрочна заболеваемост. Повечето от тези смъртни случаи са предотвратими.

Новите насоки се основават на доказателства от мащабно проучване, озаглавено „Прогностична точност на клиничните маркери за следродилно кървене при прогнозиране на майчината смъртност или тежка заболеваемост: мета-анализ на данни от отделни участници на СЗО“, публикувано в The Lancet. Проучването е най-подробният анализ на следродилното кървене досега, използващ данни от над 300 000 жени в 23 страни и различни здравни заведения.

Сред най-важните насоки са понижаване на диагностичния праг. Следродилното кръвотечение обикновено се определя като загуба на кръв от 500 или повече ml след раждането. Новото ръководство препоръчва диагностициране на следродилния кръвоизлив е дори при загуба на кръв от 300 ml, с цел да се предприемат по-ранни действия. Новите препоръки насърчават използването на стандартизиран набор от интервенции, които трябва да се прилагат едновременно. Сред тях са прилагане на окситоцин, транексаминова киселина, интравенозни течности, преглед на вагиналния и гениталния тракт, ескалация на грижите (ако кървенето продължава)

Препоръчват се и добри пренатални и постнатални грижи. Подчертавайки връзката между майчиното хранене и безопасното раждане, насоките призовават за по-силни пренатални и постнатални грижи за справяне с анемията – състояние, което все още е разпространено в страните с ниски и по-ниски от средните доходи. Анемията не само повишава риска от следродилен кръвоизлив, но и влошава резултатите от възстановяването.

СЗО препоръчва ежедневен перорален прием на желязо и фолат за всички бременни жени, както и интравенозни инфузии с желязо, когато е необходима бърза корекция, особено след тежко кървене или когато пероралните добавки се провалят.

Насоките предупреждават за опасни процедури като рутинни епизиотомии, които могат да увеличат риска от травма и кървене. Вместо това те насърчават по-безопасни, основани на доказателства превантивни мерки, като перинеален масаж по време на късна бременност, за да се намали вероятността от тежко кървене след раждане.

По време на третия етап на раждането, насоките препоръчват прилагането на качествен утеротоник (лекарство, което стимулира контракциите на матката), за да се осигурят ефективни маточни контракции. Окситоцинът остава предпочитаният вариант, докато термостабилен карбетоцин може да се използва като алтернатива. При липса на инжекционни лекарства или надеждни студени вериги мизопростолът се препоръчва като последна мярка.

„Слеподродилното кървене е най-опасното усложнение при раждане, тъй като може да ескалира с тревожна скорост. Макар че не винаги е предвидимо, смъртните случаи са предотвратими с правилните грижи“, коментира д-р Джереми Фарар, зам-генерален директор за промоция на здравето и превенция и грижи за заболяванията в СЗО.

Източник:
https://www.business-standard.com/health/postpartum-haemorrhage-childbirth-who-guidelines-2025-125100700450_1.html
https://www.news-medical.net/news/20251006/Reproductive-health-agencies-call-for-a-major-shift-in-diagnosis-and-treatment-of-postpartum-hemorrhage.aspx