Министерският съвет прие промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. С тях се въвеждат някои леки нормативни промени, свързани основно с декларирането на отказ от донорство.
Измененията са продиктувани от дигитализацията на процесите в здравеопазването и с тях изразяването приживе на несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки ще се декларира пред Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ по електронен път, а няма да се вписва в здравноосигурителната книжка, какъвто беше досегашният ред. За целта ще се подава декларация, чиито образец, по предложение на Асоциацията на пациенти с бъбречни заболявания и приятели, ще се утвърждава с наредба на министъра на здравеопазването, а не чрез вътрешен акт на ИАМН, както беше първоначално предложено в законопроекта.
Не са приети обаче други предложения в посока оптимизиране на донорството, предложени както от Асоциацията, така и от д-р Христо Христов, който работеше като кординатор по донорство в „Пирогов“ и успя да реализира редица донорски ситуации след дълъг застой в тази област. С тях се предлагаше всяко пълнолетно дееспособно лице да може приживе да заяви желанието си органите, тъканите и клетките му да бъдат използвани за трансплантация след неговата смърт или да упълномощи друго лице или своето семейство да вземе това решение.
В мотивите за това предложение се посочваше, че настоящата уредба допуска само изразяване на несъгласие за донорство. В същото време, интервюта с хора, желаещи да дарят, показват нужда от възможност за прижизнено положително волеизявление или изрично делегиране на решението на близък човек. Това би осигурило по-голямо уважение към личната автономия и житейските обстоятелства на донора. Също така, в съвременното общество много хора живеят в дълготрайни взаимоотношения извън брачни връзки или се доверяват на конкретен роднина. Предвидената възможност би позволила по-добро зачитане на житейските реалности и ще даде глас на хора, които реално познават и уважават волята на починалия, гласяха те.
Сред мотивите за отказ се посочва, че тези идеи изискват задълбочен анализ и обществено обсъждане, поради което ще бъдат предмет на допълнителни дебати. Така, на практика се запазва настоящият ред, при който човек може приживе да декларира само отказ, а при дори изявено съгласие, крайното решение е на семейството.
В този си вид, предложените промени не оптимизират процеса на донорството на органи в България, който продължава да е изключително слабо развит и да нарежда страната ни на дъното на европейските статистики по брой спасени животи чрез трансплантация. По последни данни, чакащите за трансплантация българи са 875, а броят на извършените интервенции от началото на годината, е едва 18. Сред тях е едва сърдечна трансплантация и само две бъбречни трансплантации от жив донор. От години у нас не се извършва и белодробни трансплантации.
При този темп е малко вероятно до края на 2025 г. общият брой трансплантации да надхвърли отчетения през изминалата брой от 34, като дори е възможно те да са по-малко, въпреки огромните суми, похарчени за реклама, конференции и обучения в сферата на до
Още за трансплантациите в България:
- Д-р Христов: С малки, но ключови нормативни промени, процесът по донорство и трансплантации у нас може да се оптимизира
- Проф. Владов: Трансплантациите трябва да са държавна политика
- България продължава да не извършва белодробни трансплантации
- Министърът: Лошото проследяване на пациентите влошава процеса на трансплантации
- Ще припознае ли държавата трансплантациите за приоритет и шанс за стотици тежко болни хора?
- Държавата отново обеща да увеличи броя на трансплантациите у нас
- “Пирогов” смени най-успешния си координатор по донорство в последните години
- Милиони левове неоползотворени за трансплантации
- Бави се възстановяването на Агенцията по трансплантации
Полина Тодорова
