За последните 10 години броят на извършваните тромболизи у нас се е увеличил 7-8 пъти. Това обяви на пресконференция в БТА основателят на Българското дружество по инсулт (БДИ) доц. Росен Калпачки. Поводът е Третият национален конгрес по инсулт, който ще се състои в периода 24-26 октомври, а Световният ден за борба с инсулта ще се отбележи на 29 октомври. Тромболизата е истинското, основно лечение на исхемичен инсулт в целия свят, подчерта той. Все още обаче това лечение на инсулт у нас остава недостатъчно, стана ясно на събитието. Ръст, макар и по-слаб има при лечението чрез тромбектомия.

От 270 тромболизи годишно през 2014 г., техният брой през изминалата 2024 година се увеличава7-8 пъти през 2024 г. Според изнесените от доц. Калпачки данни 4% от пациентите с инсулт са получили съвременно лечение през 2024 г., което е  50% ръст спрямо предходната 2023 г. На фона на европейската цел от 15% този напредък може да изглежда малък, но раздвижването е съществено, коментира той.

Увеличават се болниците, които прилагат съвременно лечение на инсулт, стана ясно от статистиката, представена от доц. Калпачки. Те са вече 62 от общо 140 неврологични звена в страната или малко по-малко от половината.  Тромболизата е съществена част от съвременното лечение на инсулта и започва да се налага като стандарт във все повече центрове в страната. Като негативен факт той отчете, че за част от болниците тромболизата е лечение, което все още не прилагат системно.

На водещо място по брой извършвани тромболизи остава УМБАЛ „Св. Анна“. В топ 10 по брой тромболизи се включват още „Пирогов“ и „Токуда“, „Сърце и мозък“ в Бургас, „Токуда“, университетските болници в Пловдив, Варна,  Стара Загора, болница „Медика“ в Русе. През 2024г. 6 болници лекуват над 15% от пациентите си с тромболиза.

Доц. Калпачки открои МБАЛ-Хасково, която е един от лидерите, прилагащи тромболиза на пациентите, засегнати от инсулт. Това означава, че това лечение е допустимо и възможно навсякъде в България.

Ръст има и в прилагането на тромбектомия, но едва 0,3% от исхемичните инсулти се лекуват по този начин. Доц. Калпачки изрази надежда, че през следващата година ситуацията ще е по-добра.“Може би и натискът на обществото вече е по-сериозен и в повечето случаи моите колеги успяват да създадат нужната организация и да прилагат това иначе неново лечение и в България“, коментира доц. Калпачки.

Шест са високоспециализираните центрове по инсулт. В тази насока  работят активно  УМБАЛ „Св. Анна“- София, УМБАЛ „Св. Марина“-Варна, УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив, „Пирогов“ . Оборудване ще получат и предстои да бъдат напълно окомплектоване болницата в Плевен и  УМБАЛ„Св. Иван Рилски“ – София, където все още не лекуват инсулти, но има изградена школа и обучителен център, стана още ясно на пресконференцията.

Въпреки напредъка, все още съвременно лечение получават 4-ма от всеки 100 пациенти с инсулт, отбеляза д-р Филип Алексиев, председател на Българското дружество по инсулт. Тромболизата трябва да се проведе в рамките на четири часа и половина от началото на инсулта,  което е сериозно предизвикателство, припомни още той.

В България ежегодно се регистрират над 40 хиляди случая на инсулт, което означава, че ние сме длъжници на хората. В над половината от 140-те неврологични звена в страната се правят по-малко от 10 тромболизи на година, което също не е достатъчно, добави д-р Алексиев. По думите му е необходимо да се обучат достатъчно лекари чрез изготвяне на достатъчно стабилна обучителна база.

Той отбеляза, че на конгреса от 24 до 26 октомври София освен различни аспекти на тромболизата, ендоваскуларното лечение и образната диагностика, акценти ще бъдат:

• Обучението – ще се обсъдят нуждите от обучение по цялата верига – от студента до тесния специалист.
• Неврорехабилитацията и невроинтензивното лечение – какво може да се направи извън тромболитичното лечение в острата фаза за тежките пациенти с мозъчен инсулт, които са с нарушено съзнание, нестабилна хемодинамика, или тези с необходимост от дихателно подпомагане.  По темата ще участва специалист от Хърватия.

Все повече млади лекари се чувстват уверени и сигурни в това, когато прилагат тромболиза и успяват да окажат максимални грижи за пациентите, каза д-р Емилиян Гулев, невролог в Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Анна“. По думите му се виждат и позитивни стъпки в посока на ендоваскуларното лечение. Проблем остава все още грижата за пациенти, преживели инсулт, след изписването им от болница, допълни лекарят.

Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия, отбеляза, че има промяна в нагласите на обществото по отношение на инсулта, но все още има какво да се прави, така че диалогът с дължавата да е конструктивен. Според нея пациентите задължително трябва да участват при обсъждането на клиничната пътека за рехабилитация. Тя допълни, че инсултът се явява тест за това как обществото се справя със сърдечно-съдовия риск. На 14 октомври организацията ще вземе участие в работна среща на ЕК, на която ще се обсъжда мащабен План за сърдечно-съдовото здраве на Европа.

Изоставаме със създаването на Национален план за борба с инсулта, нямаме точна статистика, затрудняваме се да кажем колко точно са инсултите в страната, нямаме възможност за коректен анализ, което пречи на вземането на правилни решения, каза д-р Георги Георгиев, заместник-председател на асоциацията.