Младите лекари организират нов протест, който започва днес от 17,30ч. пред сградата на Министерството на здравеопазването. Поводът е все още липсата на решение по поставените от тях проблеми, които станаха повод за серия протестни акции през лятото. Основният сред тях е заплащането на труда им. Младите лекари настояват за минимално основно възнаграждение за лекар без специалност не по-малко от 150% от средната работна заплата за последните 12 месеца, както и за минимален праг  на доходите за лекарите с една и повече специалности и за всички медицински специалисти. По този повод разговаряме с д-р Белослава Томова, която е специализант по педиатрия в София и едно от „лицата“ на протестите на младите лекари.

Д-р Томова, защо младите лекари организират нов протест в София?

Главната причина е, че нашите искания и проблемите, заради които протестирахме през лятото, отново не срещат разбиране. Министерството на здравеопазването буквално ни мотае. Няма как да се примирам с това, което ни предложиха от там като отговор (предложените промени в Наредба 1 – бел.ред). Ние смятаме, че трябва да има реална промяна, а не поредната „кръпка“ в отговор на исканията ни.

Министерството на здравеопазването предложи промени в Наредба №1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Приемате ли ги?

Краткият отговор на този въпрос е „не“. Министерството излезе с предложения по промени в Наредбата,  с които ние сме се запознали и сме изпратили нашето становище. В него подробно се обосновахме защо не сме съгласни с така предложените промени. Сред тях е отпадането на текста на чл. 15, ал. 3 от Наредбата, който отговаря за минималните възнаграждения на специализантите. В същото време, в промените не е разписан текст, с който да се регламентира минимален праг на трудовото възнаграждение на специализантите, което е основният проблем. Прави се опит за решаването му чрез текстове в общия законопроект по повод протестите ни, който бе внесен в парламента, но той все още не е разглеждан в пленарна зала.

Срещу обвързването на заплатите на младите лекари със средната работна заплата за страната се обяви и премиерът Росен Желязков…

Запознати сме с мнението на премиера. Неговите аргументи са, че ако възнагражденията бъдат обвързани със средната за страната заплата, това ще увеличи инфлацията. Аз не съм политик или финансист, но не приемам това изказване – нашите заплати са много по-ниски от средните за цялата Европа. Ако имам възможност, бих попитала премиера как става така, че при шест милиона застаряващо население, публичният ресурс от над 9 млрд., с които разполага НЗОК, не е достатъчен. Според мен е крайно належащо възнагражденията ни да бъдат обвързани със средните. Едни добри заплати и добри осигуровки, освен за преките ни възнаграждения, ще имат за резултат и по-добри възможности например за майчинство и пенсия.

В същото време, премиерът призна, че „ножицата“ в заплащането на лекарите в различните болници все още е много голяма. Ако се приеме механизма, за който настоявате, това ще намали ли големите разлики във възнагражденията на лекарите?

Именно за това се борим – трябва да има някаква база в заплата, на която да се стъпи. Разбира се, че има огромна разлика между заплащането на лекарите със или без специалност, на специализантите, както и в болничната и доболничната помощ. Колегите със специалност, които работят в болниците, имат допълнително възнаграждение за всяка една клинична пътека – това е т. нар. пътечна медицина. За мен лично тя води до грешния стимул за стремеж към свръхоспитализации.

От МЗ предложиха още и експерти от РЗИ да оценяват младите лекари. Ще доведе ли тази мярка до по-справедливо оценяване на медиците?

Идеята на МЗ е да се привлече външен към процеса човек, който да следи за по-голямата му прозрачност и евентуални злоупотреби. Според мен това е също доста странно решение, защото не виждам как един подобен кадър може да оценява специализант, който се явява на изпит по хирургия. В този смисъл, възможността за подкуп е огромна, така че и това предложение е по-скоро хвърляне на прах в очите, но не и реална възможност за по-строг контрол. Още повече, самите конкурси не се провеждат в определено време и да се знае колко места в колко лечебни заведения за обявени, а са целогодишно по усмотрение на болничните директори.

Срокът за разглеждане и прецизиране на общия законопроект, внесен в парламента, в отговор на вашите искания бе удължен. Как ще коментирате това забавяне?

Отново като едно голямо забавяне на нужните решенията. Все пак имаме надежда, че това забавяне е свързано с определянето на параметрите на новия бюджет за 2026 година, в който ще се вземат предвид и исканията не само на лекарите, но и на останалите медицински специалисти. Това е крайно нужно, за да може тази система да функционира и да не се налага колегите и сестрите да работят на три работни места. Много специализанти работят по т. нар. тристанен договор. Тези договори често са много натоварващи за тях – работи се на едно място, а на друго се обучаваш. Самото обучение често е нарушено, което се случва и на колегите, които са на официален стандартен трудов договор. Нерядко то е сведено до това да вършат ежедневни дейности, които са постоянно повтарящи се. Много трудно след това се гради нагоре, освен ако не попаднеш на ментор, който иска да те обучи пълноценно. Сред основните причините за това и е липсата на персонал, особено на медицинските сестри, която се усеща изключително много.

Намалява ли броят на младите лекари, които искат да напуснат страната?

По официалната статистика на БЛС са издадени по-малко удостоверения за напускане на страната. Според мен голям проблем, когато говорим за кадровото обезпечение, е, че все по-малко хора избират да се занимават с клинична медицина след завършването си. Имам много колеги, които се насочват към работа във фармацевтичната индустрия.

Има ли засилен интерес към специализацията в сферата на педиатрията?

В момента има известен ръст поради увеличаването на клиничните пътеки, но смятам, че това са временни вълни на засилен интерес към дадена специалност, а не тенденция, която ще се запази във времето и цялостно не е решение на проблемите.

Болници извън София обявиха, че предлагат заплати от порядъка на 5000 лв. на специализанти, но няма интерес към тях. Защо?

Проблемът е многоаспектен. Заплатите са едната част от него, но условията за работа и учене са другият. Огромна част от причините за слабия интерес към тях са условията, които предлагат болниците в по-малките населени места. Съвременната медицина изисква страшно много аспекти, ако искаш да се учиш на реален европейски и световен опит – това са добри възможности за лаборатория, за образна диагностика, но най-вече хора, които да са там и които да имат голям опит, от който да се черпи. Смятам, че това е голям дефицит в нашата система – не можеш да се научиш, ако няма кой да те научи. Единствената възможност в повечето такива места е да заплащаш сам участието си в международни курсове и обучение. От друга страна, отговорността би била огромна, защото възможностите за консултация от по-опитен колега са ограничени. В същото време, потокът от пациенти към тези болници е много голям – значителна част от тях са с множество заболявания, а няма условия в които да се работи пълноценно, няма достатъчно персонал, няма кой да води младите лекари. Мисля, че това притеснява повечето колеги.

Имаше идея специализантите да бъдат включени като изпълнители на дейност по договорите с НЗОК. Ще доведе ли това до реално увеличаване на доходите им?

Моето лично мнение е, че пътечната медицина не е най-добрият начин изобщо за разпределяне на ресурсите в здравеопазването. Въпреки това, смятам, че на колеги, които са на прага на получаване на специализация, може да им бъде дадено да работят като изпълнители на договорите по определени клинични пътеки под контрол на специалист. От една страна, това ще увеличи доходите им, но и ще увеличи отговорността им. Ако това се случва постепенно, те ще бъдат и много по-мотивирани да бъдат по-компетентни след втората, след третата година, преди получаване на специализация.

Наскоро излезе проучване на БЛС, според което лекарите продължават да са обект на агресия от пациентите, а голям процент от българите смятат, че медиците заслужават грубо отношение. Защо се стига до тази ситуация?

Когато си пренатоварен, когато работиш от много години в лоши условия, когато нямаш достатъчното време да обясниш на пациента защо е важно да направи конкретно изследване или да приложи определена терапия, това създава много грешно и арогантно отношение, поради което хората остават крайно недоволни. Няма как обществото да не се настрои.

Какъв срок давате на управляващите и обмисляте ли още протести?

Ние сме винаги готови на протестни действия. Засега има планиран един протест, но смятаме, че в никакъв случай за съжаление няма да се приключи само с него. Призоваваме, въпреки лошото време, да ни подкрепят повече хора, да доведат приятели и роднини. Нека си припомним, че всеки от нас може да бъде пациент, включително и ние лекарите. Всички имаме нужда от едно по-добро здравеопазване, не само от гледна точка на заплащане на медиците, но и на условия, на работещ персонал и на обгрижване на пациентите. Нашата битка е да можем да работим в по-добри и по-нормални условия.

Къде смятате да продължите своя професионален път – в България или навън?

Обичам много и работата си, и педиатрията. Но вече обмислям решението за напускане  на страната и то доста повече, отколкото преди да започна да се занимавам с протестна дейност.

Полина Тодорова