Нобеловото събрание в Каролинския институт присъди Нобеловата награда по физиология или медицина за 2025 г. на трима учени за техните открития, касаещи периферната имунна толерантност. Отличените са Мери Бранкоу, Institute for Systems Biology, Сиатъл, САЩ; Фред Рамсдел, Sonoma Biotherapeutics, Сан Франциско, САЩ и Шимон Сакагучи от Университета Осака, Япония.
Техните открития са решаващи за разбирането на функциите на имунната система и защо не всички развиваме тежки автоимунни заболявания. По този начин тя поставят основата за нова област на изследване. Откритията довеждат и до разработването на потенциални нови медицински лечения. Надеждата е чрез тях да се постигне лечение или излекуване на автоимунни заболявания, да се осигурят по-ефективни лечения в сферата на онкологията и да се предотвратят сериозни усложнения след трансплантация на стволови клетки.
В поредица свои изследвания учените идентифицират „пазителите“ на имунната система — регулиращите Т-клетки (regulatory T cells), които не позволяват на имунните клетки да атакуват собственото ни тяло.
Сакагучи прави първото ключово откритие още през 1995 г. До тогава се смята, че имунната толерантност (способността на имунната система да различава „свое“ от „чуждо“) се развива само чрез елиминиране на потенциално вредни имунни клетки в тимуса — процес, известен като „централна толерантност“. Ученият обаче демонстрира, че имунната система е по-сложна, като открива нов клас имунни клетки, които пазят тялото от автоимунни заболявания.
Бранкоу и Рамсдел осъществяват другото ключово откритие през 2001 г., когато представят обяснение защо определен миши щам е особено уязвим към автоимунни заболявания. Те откриват, че мишките имат мутация в ген, който назовават Foxp3. Също така откриват, че мутации в човешкия еквивалент на този ген причиняват тежко автоимунно заболяване, известно като IPEX.
Две години по-късно Сакагучи свърза тези две линии на открития, като доказва, че генът Foxp3 регулира развитието на клетките, които той е идентифицирал през 1995 г. Тези клетки, вече познати като регулиращи Т-клетки, наблюдават други имунни клетки и гарантират, че нашата имунна система проявява толерантност към собствените тъкани на организма.
Откритията на лауреатите стартират областта на проучване на периферната толерантност, стимулирайки разработването на терапии за рак и автоимунни заболявания. Откритията им могат да доведат и до по-успешни трансплантации на стволови клетки. Някои от тези терапии вече са в етап клинични изпитания.
Тази година паричната равностойност на наградата е 11 милиона крони или 1,16 милиона долара и тя се поделя поравно между тримата лауреати.
Източник: https://www.nobelprize.org/prizes/medicine/
