Затлъстяването „отваря вратата“ за над 200 други заболявания. За това предупредиха експерти, които взеха участие в скорошната пресконференция, посветена на затлъстяването. България е на шесто място в Европа по затлъстяване при възрастните и на пето сред децата. Защо затлъстяването става все по-актуален проблем сред българските деца и до какви негативни последици за здравето може да доведе на по-късен етап обсъждаме с чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицинския университет – София, ръководител на Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ „Акад. Ив. Пенчев“.
Проф. Танкова, защо се стигна до статистиката, че българските деца са пети в Европа по затлъстяване?
Затлъстяването е един много сериозен проблем в световен мащаб, а статистиката за България е особено тревожна, както сред възрастните, така и сред децата. Тя показва, че затлъстяването се „подмладява“ и че проблемът възниква в ранна възраст. Не трябва да се успокояваме, че детето ще израсте многото килограми – напротив. Теглото, което има детето в ранна възраст показва и какво ще е то, когато порасне и стане възрастен човек. Не бива и да си казваме, че детето се храни добре и че наддава килограми, защото ако има излишни такива, това е важен индикатор, който за съжаление виждам, че се подценява в семейството. Нужно е да се говори по темата, нужно е тя да присъства в медиите.
Заболяване ли затлъстяването?
Заболяването е прекомерно отлагане на мастна тъкан в тялото, което крие риск за здравето. То е заболяване, което отваря „вратата“ за над 200 други заболявания.
Кои са най-рисковите сред тях?
Много често излишните килограми се свързват директно със захарен диабет тип две, но това е само една от тежките последици от тях. Сред заболяванията, до които води затлъстяването, са сърдечно-съдовите и мозъчните заболявания, психичните болести, когнитивните проблеми, костно-ставните и гастроентерологичните проблеми, проблемите на дихателната система. Подценяват се и репродуктивните проблеми, до които може да доведе излишното тегло. Хроничното бъбречно заболяване е директно свързано със затлъстяването. Няма тъкан и орган в човешкото тяло, които да не са потърпевши при наличие на затлъстяване – то е независим мощен рисков фактор за стотици други заболявания. И ако това започне още в ранна детска възраст, ние обричаме редица деца на риск от такива в зряла възраст. Много пъти се коментират компонентните на метаболитния синдром. На практика затлъстяването е един от тези компоненти и то никога не върви само за себе си – винаги има нещо, което то е предизвикало.
Къде грешим, за да се увеличи така много броят на българските деца с наднормено тегло?
Този проблем е изключително важен. Начинът на живот – в семейството, в училището, в средата, в която детето расте, определя неговото поведение. Възпитанието по отношение на здравно поведение, на здравна култура – това е изключително съществено. Бих казала, че тук сме длъжници на обществото. Децата се хранят нездравословно и имаме много сериозна задача по отношение на това какво трябва да получават децата в училище, каква трябва да е и храната в детските градини. Виждам, че има известна положителна промяна в тази насока. Храната трябва да е качествена и да е основно плодове, зеленчуци, млечни храни, а не бързите и богати на калории вафли, десерти, бонбони – неща, които децата обичат и които се продават в лавките на училищата. Големият прием на захар е основен рисков фактор за възникване на незаразни хронични заболявания. Нужен е контрол в тази насока, защото не става въпрос само за търговия, а за здравна култура, за възпитание на обществото като такова.
Увеличава ли се броят на младите хора със здравни проблеми, провокирани от излишното тегло?Непрекъснато виждам този проблем – голям брой млади хора имат високо кръвно налягане. И те го имат, защото са със затлъстяване, провокирано от различни фактори. Младите хора се хранят зле, заседяват пред екраните, пред телефоните, физическата активност отива на заден план – трябва да се помисли и за подобряване на условията в тази насока, стресът е голям, режимът на сън също е ключов рисков фактор. Всичко това води до проблеми с теглото им. Нужно е да възпитаме децата в здравна култура, в отношение към храненето им. Аз мисля, че сред децата можем да стигнем и до родителите – ако децата чуят това послание в училище или в разговор по темата и го обсъдят със семейството си, то може да провокира и близките им да се замислят. Във всеки случай е нужно въпросите, касаещи здравето ни, трябва да присъстват в училище. Имаше идеи за въвеждане на здравно образование, което би било много полезно. Учим децата на какво ли не, те са много подготвени по различни теми, но е нужно да ги научим и за това как да живеят здравословно.
Доколко генетичният фактор е определящ за възникване на проблеми с килограмите?
Много често родителите се успокояват, че майката, бабата и други роднини са били пълни и затова и детето им е нормално да е предразположено към трупане на килограми. Има редица проучвания, които сочат, че дори човек да носи определен ген, не е задължително да има затлъстване, защото факторите от околната среда, от начина на живот, са тези, които провокират генетичното предразположение към затлъстяване да се изяви. Не можем да променим гените си, но можем да променим начина, по който се храним и по който живеем.
Как затлъстяването влияе и на репродуктивното здраве?
Когато човек има наднормено тегло или затлъстяване, това се отразява изключително неблагоприятно и на половите хормони и на репродукцията. При нормализиране на теглото, бременността се случва много по-лесно и тя върви по един естествен път. Това е нещо, което хората не знаят. Много пъти при нас идва млада жена с излишни килограми, която среща проблеми със забременяването и споделя, че не може да започне репродуктивни интервенции, преди да нормализира теглото. А това не става бързо – изисква се време на контрол на хроничното заболяване затлъстяване. Неведнъж сме били свидетели на намаляване на килограмите и случване на желаната бременност.
Подценява ли се и негативния ефект от излишното тегло за здравето на мозъка?
Затлъстяването е в основата и на нашето мозъчно здраве, което не е само известният факт, че хората с такъв проблем са в по-голям риск от мозъчни инсулти. При затлъстяване е нарушена и когнитивната функция, наблюдават се депресивни проблеми, деменция, голям е и рискът за Алцхаймер, който също е израз на инсулинова резистентност. Всичко това е един порочен кръг, който ние можем да контролираме с намаляване на теглото. Много пъти лекуваме един проблем, лекуваме дадено заболяване, но не правим нищо за затлъстяването на този човек и не сме толкова ефективни. Можем да сме много по-успешни, ако успеем да се справим с него и от там с редица други негативни последици. Много е хубаво, че в момента и за лечение на захарен диабет, и за лечение на затлъстяване в България има терапевтични подходи, които ни позволяват не само да намалим теглото, но и да имаме ползи и по отношение на здравето на сърцето, на мозъка, на бъбреците. Парадигмата в терапевтичния контрол и на диабета, и на затлъстяването се промени коренно и трябва да се възползваме от това, че имаме с какво да се справяме, но хората трябва да осъзнаят, че има проблем. Нужно е да се увеличи информираността по тази тема. Имала съм пациенти със затлъстяване и то във висока степен. Повдигала съм въпроса пред тях за намаляване на теглото им, а насреща съм чувала „И така съм си добре, и така ме харесват“. Въпросът обаче не опира само до това как изглеждат и как се възприемат, нужно е да се осъзнае необходимостта от инвестиция в собственото здраве, от нормално здравно поведение.
Има идея за създаване на национална здравна програма за намаляване на затлъстяването. Какво трябва да залегне в нея?
Хубаво е да има национална програма, която да доведе до осъзнаване на проблема затлъстяване от нашите институции, защото той има много лица и много хора трябва да са ангажирани с решаването му. Недостатъчно е в решаването му да участват само здравните специалисти – ендокринолозите, кардиолозите, гастроентеролозите и фармаколозите. Нужна е и политическа и институционална подкрепа, нужна е промяна на средата, на храненето, на физическата активност при децата още от малки – в детските градини, в училищата, в университетите. Темата засяга и хранителната индустрия, рекламите и още много въпроси. Смятам, че в момента бихме могли да поставим основата на такава програма.
Полина Тодорова
