Иновативен метод на лечение, базиран на трансплантация на стволови клетки, дава надежда за пробив в борбата с HIV.
До момента в света са документирани едва десет случая на пълно излекуване от HIV. Пациентите са били подложени на трансплантация на стволови клетки, докато са били лекувани от онкологично заболяване. Изследователи от Орегонския университет по здраве и наука (OHSU) в Портланд са инициирали проучване, финансирано от Националните здравни институти (NIH), за да разберат какви имунни реакции са допринесли за окончателното елиминиране на вируса сред трима от тях.
„Трансплантацията на стволови клетки е единствената медицинска процедура, която е довела до документирани случаи на пълно излекуване от HIV до момента“, обясни д-р Джона Сача, ръководител на проекта. „Това ни дава уникална възможност да изследваме механизмите, които стоят зад тези изключителни резултати.“
Проучваните случаи са изключително ценни за науката, защото комбинират десетилетия натрупани знания за имунологията на трансплантациите с реални доказателства, че HIV може да бъде изчистен от организма. Най-големият проблем обаче, че след като HIV се интегрира в ДНК на клетките, е почти невъзможно да бъде премахнат. Затова случаите на излекуване след трансплантация са толкова впечатляващи, отбелязват от екипа учени.
Излекуваните пациенти са получавали стволови клетки от донори с мутация в CCR5 – рецептор върху имунните клетки, който вирусът на СПИН използва, за да проникне в тях. Новите наблюдения сочат, че не е необходимо пълното отсъствие на CCR5 – достатъчно е да се промени нивото на неговата експресия. „Това променя начина, по който мислим за ролята на CCR5“, отбеляза д-р Сача. „Вероятно именно количеството експресия е решаващо, а не абсолютната липса на рецептора“, допълва тя.
„Това изследване е много обещаващо, защото може да ни разкрие точните механизми, благодарение на които стволовите клетки водят до излекуване“, коментира д-р Дейвид Ченимo, специалист по инфекциозни болести от Медицинското училище в Ню Джърси.
Първоначално учените смятаха, че ключът е именно в донори без CCR5. При тях химиотерапията унищожава заразената имунна система, а новата – лишена от рецептора, е устойчива на вируса. По-късните проучвания показват, че механизмите вероятно са повече от един.
„Огромна пречка остава т.нар. латентен вирусен резервоар – клетки, в които HIV може да се скрие и да се реактивира. HIV атакува не само Т-клетките, което означава, че резервоарът може да е доста голям. Дали трансплантацията променя тази динамика, все още не знаем, но това е изключително важно за бъдещите изследвания“, подчертава Ченимo.
В същото време той допълва, че самата трансплантация е твърде рискована и скъпа, за да бъде приложена като стандартна терапия за HIV. Засега тя е оправдана само, когато се лекува и друго тежко заболяване като рак. „Голямата надежда е учените да разберат какво точно се случва между вируса и имунната система и да намерят по-безопасни начини да предизвикат същите ефекти, без нужда от толкова тежка процедура“, пояснява експертът.
Днес медицината разполага с много малко терапии, способни да изчистят HIV от генома, а съществуващите методи трудно могат да достигнат безопасно и ефективно до точните клетки. Надеждата е новите способи за генно лечение да преодолеят тази бариера – не само за HIV, но и за много други заболявания, за които засега няма ефективна терапия.
Източник:
https://www.medscape.com/viewarticle/stem-cells-may-hold-key-hiv-cure-2025a1000po0?ecd=wnl_sci_tech_250930_MSCPEDIT_etid7761359&uac=437816EG&impID=7761359
