На 29 септември всяка година се отбелязва Световният ден на сърцето. Инициативата, стартирала през 1999 г. по идея на Световната сърдечна федерация, цели да повиши осведомеността за сърдечно-съдовите заболявания, да насърчи здравословния начин на живот и превантивните мерки за сърдечното здраве. По този повод разговаряме с доц. д-р Антония Кишева – специалист по кардиология и обща медицинa, научен секретар на Дружеството на кардиолозите в България. Интересите й са насоччени към сърдечната недостатъчност, ритъмните и проводни нарушения, артериална хипертония, кардиомиопатии, предсърдно мъждене, мозъчен инсулт и диагностика на криптогенни инсулти, затлъстяване, амилоидоза, миокардити и перикардити, инфекциозен ендокардит, исхемична болест на сърцето, клинични изпитвания на нови лекарства.

Доц. Кишева, отбелязваме Световния ден на сърцето. Дружеството на кардиолозите е изключително активно чрез различни инициативи в подкрепа на сърдечното здраве. Какви активности сте предвидили тази година?

Световният ден на сърцето – 29 септември се отбелязва за 25-та поредна година. Мотото на кампанията през 2025 г. е „В ритъма на сърцето“. Редица градове ще се включат в инициативата „Изкачи се с кардиолога“. Водещи кардиолози, здравни специалисти и студенти по медицина ще поведат по стълбите хора от всички възрасти, за да се заостри вниманието към физическата активност като един от най-важните фактори за запазване на сърдечно-съдовото здраве.  Предвижда се и осветяване на емблематични сгради в червено. Подобряването на информираността за профилактиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания може да допринесе значително за предотвратяване на милиони случаи на преждевременна смърт.

Част от организираните от Дружеството събития са посещения от кардиолози в различни училища и беседи с учениците. Бихте ли разказали малко повече за тях?

В хода на миналогодишната кампания за отбелязване на Деня на сърцето възникна идеята за провеждане на срещи с учениците и техните учители, за да се разясни кои са основните сърдечно-съдовите заболявания и най-вече как начинът на живот може да ни предпази от тях. Обстойно дискутирахме полезните правила за профилактика, които следва да превърнем в здравословни навици. Очертаха и се и някои сериозни проблеми, особено при по-големите ученици като недоспиване, нездравословно хранене, прием на енергийни напитки, тютюнопушене и др. Поради засиления интерес от страна на училищата решихме инициативата да продължи и тази година. Ще бъде чудесно, ако децата отнесат посланията в семействата си и така те достигнат до повече хора.

Как вредните навици в ранна възраст като тютюнопушене, застоял начин на живот и други влияят на сърцето на по-късен етап?

Цигарите съдържат над 7000 химични съставки, от които стотици са тези, които увреждат човешкото здраве. Пушачите умират средно 10 години по-рано от непушачите. Две трети от смъртните случаи при коронарна болест на сърцето се дължат именно на цигарите. Съществува сериозен риск и от други заболявания като карцином на белия дроб. Пасивните пушачи, както и пушачите на електронни цигари също са застрашени. България е на първо място в Европа по брой пушачи на възраст между 13-15 години. Колкото по-дълга е експозицията на цигари, толкова рискът е по-висок.

Липсата на регулярна физическа активност повишава значимо риска от сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, диабет, някои карциноми и влошава психическото здраве. В детска възраст се препоръчват умерено интензивни занимания с обща продължителност поне 60 мин дневно, което е двойно повече отколкото при възрастни. Децата, които водят застоял начин на живот, рядко променят навиците си след навлизане в зряла възраст.

Доклад на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването и Дружеството на кардиолозите очертава тревожна картина – пациентите със сърдечна недостатъчност стават повече, но достъпът до адекватна грижа остава ограничен. Защо се стига до подобни негативни тенденции?

Отчетливият ръст на пациентите със сърдечна недостатъчност се дължи предимно на застаряването на населението, високата заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания и не добре координираната грижа за пациентите. По-голямата част от средствата в момента се използват за болнично лечение. Създаването на амбулаторни кабинети за сърдечна недостатъчност би подобрило достъпа на пациентите до специализирана грижа и би спомогнало за по-ранна диагноза, по-стриктно проследяване и осигуряване на по-добро качество на живот на болните.

Кои са най-честите рискови фактори, водещи до сърдечна недостатъчност?

Вредните навици – тютюнопушене, прием на алкохол, нездравословно хранене и липса на физическа активност имат ключово значение. Сърдечната недостатъчност се развива като краен етап на всички сърдечно-съдови заболявания. Най-честите причини са артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето, предсърдното мъждене, клапните заболявания. Други заболявания, напр. захарен диабет, хронично бъбречно заболяване, ХОББ, сънна апнея също оказват сериозно влияние.

„Ограмоти“ ли се повече българинът за това как да се грижи по-добре за сърцето си?

Прави впечатление, че има засилен интерес към обсъждане на здравни теми и провеждане на профилактични прегледи, но все още много изоставаме. „Ограмотяването“ трябва да се случва на всички нива – индивидуално, в семейството, в училище, на работното място, в обществото. Подобряването на здравните индикатори на страната ни изисква да се работи много повече за профилактика.

 На какъв етап е Националният кардиологичен план, който се подготвя от Дружеството на кардиолозите?

Националният кардиологичен план е разработен, подготвен и предложен за обсъждане в Министерството на здравеопазването. Надявам се скоро да се наредим до държавите в Европа, които вече одобриха своите планове и мерките по тях се изпълняват. Европейската комисия прави опит за обединяване на усилията, създавайки Европейски план за сърдечно-съдово здраве, който се предвижда да бъде въведен в страните членки на Европейския съюз.

Успява ли страната ни да въведе най-модерните и съвременни практики в кардиологията?

Лечението на пациентите със сърдечно-съдови заболявания в  България се провежда като се спазват Европейските препоръки. Лекарите имат възможност да се обучават и да въвеждат съвременните практики в работата си. Медицинските сестри недостигат, но се полагат усилия и за тяхното обучение. Нашите пациенти имат достъп до всички модерни и ефективни медикаментозни средства, макар и част от тях да не са напълно реимбурсирани от Здравната каса. Интервенционалните процедури също са широко застъпени и се изпълняват там, където има показания за тях.

Полина Тодорова