Намаляват фармацевтите, които искат да работят в аптеки

През последните години има тревожна статистика, според което все по-малко новозавършили фармацевти започват работа в аптека. За това предупредиха от Българския фармацевтичен съюз на пресконференция по повод Деня на фармацевта.

От 340 дипломирани фармацевти през тази година, едва 36% от тях започват работа в аптека. За сравнение, през изминалата година този процент е бил 47%, информира Светослав Крумов, главен секретар на Българския фармацевтичен съюз (БФС). Това е една много тревожна тенденция и показва оттегляне на фармацевтите от основната им дейност в професията – работата с пациентите в аптеките. Много от тях се оттеглят и започват работа към други дейности от сферата като работата във фармацевтични компании, работа с клинични проучвания и други, в които работата им се цени и заплаща повече, заяви Крумов. Той подчерта, че данните трябва да са „червена лампа“ за работата на фармацевтите в аптечната мрежа, за тяхното натоварване и административни трудности пред упражняването на дейността им.

Страната ни разполага с 3233 аптеки, от които 3024 обслужват населението, а 209 са на територията на болниците. Това е много над минималния нужен брой спрямо Националната аптечна карта. Проблемът е тяхното неравномерно разположение, посочи Крумов. Тревожно е и разкриването на аптеки в големите градове и недостатъчното в местата с малко население. Ние неведнъж сме настоявали за мораториум над разкриването на аптеки в големите градове и въвеждането на Националната аптечна карта като инструмент за равномерно разпределение на аптечната мрежа, заяви той.

От БФС алармираха и за предстоящи според тях проблеми, които ще породят предлаганите промени в Закона за здравното осигуряване, касаещи дейността на аптеките. Според съсловната организация те имат за цел да пренаредят аптечния пазар у нас и да създават предпоставки за ограничаване на достъпа на пациентите до лекарства.

Става въпрос за внесени в парламента законови изменения, свързани с условията и реда, указващи работата на аптеките и заплащането от страна на Националната здравноосигурителна каса, обясни Димитър Маринов, председател на БФС. Според тях, ако не се не се постигне договаряне между БФС и НЗОК, Надзорният съвет на Касата ще може да променя едностранно правилата за работа с аптеките. Иначе казано, Касата може да промени договора, ако нещо не й хареса, когато и както поиска, обясни той. „Ние имаме отличен диалог с НЗОК, винаги сме стигали до договаряне. Нашето очакване е те да поискат тези текстове да отпаднат, защото който ги предлага има други задни цели“, заяви Маринов.

По думите му, ако промените бъдат приети, това на практика би довело до изключване на съсловната организация от договорния процес и до връщането към периода, когато НЗОК едностранно е определяла правилата за работа с аптеките, което е довело до много малко работещи с нея. „За нас е непонятно кой и защо иска да обезсмисли договарянето между фармацевтичния съюз и Касата, при условие, че има отлично сътрудничество между двете страни, попита председателят на БФС.

От БФС представиха и редица случаи, които според тях представляват административен тормоз към определени аптеки. Сред тях е отказ от плащане на дейността към аптека във Велико Търново. Дължимото е платено след намеса на централното управление на НЗОК, но по думите на Маринов буквално на следващия ден РЗОК е организирала внезапна проверка в същата аптека и е наложена санкция, каквато досега не  е била налагана. Проблеми има и във Вършец, където по думите му, едната от двете работещи аптеки е запечатана със заповед на кмета. По казуса има съдебен спор и решение на Върховния административен съд, което повелява затворената аптека да бъде отворена.