За последните години броят на лекарите работещи в европейския регион на СЗО, но обучени в чужбина, е нараснал с близо 60%. Още по-голям е ръстът в броя на медицинските сестри, които са получили образованието си извън Европа, но работят в европейски държави – увеличението сред тези кадри е 67%. За това информират от Европейския офис на организацията. Българските кадри са сред основния поток чуждестранни медици в Германия.
Предоставените данни обхващат периода между 2014 и 2023 г. и са обобщени в доклад на СЗО/Европа, озаглавен „Миграция на здравните работници – казуси от Албания, Армения, Грузия, Ирландия, Малта, Молдова, Норвегия, Румъния и Таджикистан“. Той представлява изчерпателен анализ на мобилността на здравните работници в региона.
Според анализа, годишният приток на пазара на здравния труд на лекари почти се е утроил, а притокът на медицински сестри се е увеличил 5 пъти. Повечето от тези здравни специалисти са обучени извън Европа – 60% от лекарите и 72% от медицинските сестри, пристигнали през 2023 г., са получили образование в държави извън Европа.
„Не става въпрос само за числа. Зад всеки мигриращ лекар или медицинска сестра стои история за амбиция и възможности, но често и за напрежение върху семействата и националните здравни системи, които са оставили след себе си“, коментира д-р Наташа Ацопарди-Мускат, директор на отдела за здравни политики и системи на СЗО/Европа. Според нея миграцията на здравните работници е реалност на взаимосвързания пазар на труда в Европа и трябва да се управлява по-справедливо и устойчиво.
От СЗО посочват, че този бърз ръст на чуждите кадри създава нови предизвикателства. Някои страни, особено в Източна и Южна Европа, губят голям брой лекари и медицински сестри в полза на съседни страни, което изостря съществуващия недостиг и подкопава устойчивостта на работната сила.
В същото време много западно и северноевропейски страни стават силно зависими от специалисти, обучени в чужбина. В Ирландия например повече от половината от всички медицински сестри и 43% от лекарите са обучени в чужбина. С прогнозиран недостиг от 950 000 здравни работници в региона до 2030 г., докладът подчертава, че страните трябва да въведат силни политики за задържане на персонала и по-добро планиране на работната сила. Тези мерки са от решаващо значение за осигуряването на устойчива здравна работна сила както в страните, където се обучават работниците (изпращащи страни), така и в тези, където те в крайна сметка работят.
В предишни периоди миграцията на кадри някога беше по-скоро еднопосочен поток от юг на север, а в момента се разкрива далеч по-сложна и динамична картина на мобилност в рамките на подрегионите, сред страните с високи доходи и между съседните страни. Според данните, Германия е водещият източник на лекари, обучени в чужбина с голям брой медици, получили образованието си в Австрия, Швейцария и България, докато лекарите, обучени в Молдова, формират най-голямата чуждестранна група, работеща в Румъния.
Например, Румъния – дългогодишен основен източник на лекари и медицински сестри за други държави, е успяла да намали миграцията на лекари през последните 10 години, от 1500 лекари, мигрирали през 2012 г., до само 461 през 2021 г. Това се дължи главно на по-доброто заплащане, обучение и условия на труд в Румъния. Република Молдова отбеляза спад в заявките от лекари, желаещи да се преместят в чужбина. Ирландия, една от страните, които най-много разчитат на персонал, обучен в чужбина, увеличи местата за медицинско обучение за местни студенти в опит да изгради самодостатъчност.
Докладът определя поредица от действия, които държавите могат да предприемат, включително инвестиране в местно обучение, укрепване на стратегиите за задържане на персонал, съгласуване на образованието с нуждите на здравната система и насърчаване на етичното международно набиране на персонал чрез прозрачни двустранни споразумения.
„СЗО подкрепя както по-добрите условия на труд в изпращащите страни, така и по-добрата самодостатъчност в приемащите страни“, обясни д-р Томас Сапата, регионален съветник по здравни работници и предоставяне на услуги в СЗО/Европа. „Ние продължаваме да подкрепяме правителствата в прилагането на стратегии за задържане на персонал, за осигуряване по-добър капацитет за планиран, дългосрочни стратегии за финансиране и образователни реформи, за да изградим работна сила, която може да отговори на променящите се здравни нужди сега и в бъдеще“, допълни той.
