Д-р Румен Велев е директор на Втора САГБАЛ „Шейново“ в София. Разговаряме с него по повод 90-тата годишнина на лечебното заведение, която се отбелязва на днешния 17 септември. Д-р Велев е завършил медицина през 1985 г. в София, а след това е специализирал акушерство и гинекология в „Майчин дом“. От 2001 г. работи в болница „Шейново“, първоначално като началник на отделение „Патологична бременност“. През 2018 г. е защитил дисертация на тема „Медико-социални проблеми при цезаровото сечение“. Впоследствие става заместник-директор, а от след това поема и ръководството на лечебното заведение.
Д-р Велев, болница „Шейново“ отбелязва 90 години от основаването си. Каква е Вашата равносметка за развитието на лечебното заведение?
Трудно е да се каже каква е нашата равносметка, защото това е доста дълъг период на развитие, през който болницата е преминала през различни етапи. Бих споделил, че се развиваме в една сравнително възходяща линия. Имали сме и спадове, но като цяло към днешна дата болницата е с доста добри както медицински, така и финансови показатели. Стоим много добре на пазара на акушеро-гинекологичната помощ в страната – ние сме една от предпочитаните и реномирани болници. Търсят ни пациенти от цялата страна. Тоест, независимо, че сме общинска болница по собственост, изпълняваме функцията на национална. Нашите дейности са свързани не само с проследяване на бременността и с раждането, но и се работи сериозно по превенция и профилактика на онкологичните и урогениталните заболявания, както и на безплодието – сфери, в които също имаме сериозни постижения.
Колко бебета се раждат годишно в „Шейново“?
Броят е относителен, ние сме функция от общата раждаемост в страната, която за съжаление бележи спад. Имали сме периоди с по 4000 раждания годишно. Ако погледнем последните пет години, в периода на COVID имахме много добри показатели с около 2700 раждания на година. Всяка година в София се раждат между 13 000-13 500 деца, което означава, че около 20% или всяко пето дете, родено в столицата, е било родено в „Шейново“. След това имахме известен спад, но в момента отново бележим ръст, което ни радва.
Каква част от постъпилите при вас пациентки изискват по-специфични грижи поради усложнения или тежко протичане на бременността?
Клиничните сектори на цялата болница са от най-високото, трето ниво на компетентност, така че ние сме подготвени да се грижим за всякакви тежки случаи от цялата страна в областта на акушерството и гинекологията. Сред тях са и пациенти, които са пренасочени от други болници към „Шейново“.Такива са например случаите на по-ранно раждане, когато новородените са с по-ниско тегло и имат нужда от по-сериозни, интензивни неонатални грижи като продължителна дихателна реанимация и други. През изминалата година ние сме една от болниците с най-добри показатели по отношение на пренаталната детска смъртност, както и с под средния за страната процент на преждевременни раждания. Ако за страната процентът на недоносените бебета е около 10,5%, то при нас той е около 8%. Имаме и добри показатели по отношение на доносените деца, които са имали нужда от интензивно лечение. Това са факторите, които всъщност определят с какви случаи може да се занимава една болница. В областта на неонатологията ние сме една от малкото болници, в които се прави лазер терапия при ретинопатия с цел корекция на ретината, когато тя е засегната от приложената кислородетерапия.
Съвсем наскоро д-р Славяна Галева, началник сектор Фетална Медицина в болница „Шейново“, защити докторската си дисертация на тема „Оценка на диагностичната надеждност на неизванзивните и инвазивни генетични тестове за пренатална диагноза“. Тоест, този сектор е изключително развит и имаме доста сериозни постижения.
Как болница „Шейново“ подпомага ранният контакт между майката и бебето?
Това са теми, които непрекъснато се стараем да представяме на срещите с бъдещите родители в училищата, организирани в болницата. Действията, свързани с по-късното клампиране на пъпната връв, ранното захранване на бебето, контакта „кожа с кожа“ непосредствено след раждането, присъствието на бащата при раждане – освен чисто медицински ползи, имат доказано значение и за по-бързата адаптация на бебето, но и за психологическата подкрепа за майката. Това са едни от най-съкровените моменти за всяко едно семейство и се стремим колкото можем да помагаме и в тази посока.
Имате дълга клинична практика, но някой по-особен случай оставил ли е силна във Вас?
Много случаи са оставили следа. Когато се изправиш пред тежка ситуация, но успееш да я завършиш добре – това е чувство, което няма как да се забрави. Случай, който мога да споделя, е с пациентка, при която имаше плацента акрета спектрум – това е състояние, при което плацентата навлиза между мускулните клетки на матката и се захваща изключително здраво за нея. Всеки опит тя да бъде извадена е съпроводен с много голяма кръвозагуба, като най-често се стига до отстраняване на матката с цел запазване живота на майката. Този случай бе открит случайно, при отворена коремна кухина, което е съществено, защото когато човек е предварително подготвен, е доста по-лесно да направи план и да взима решение за оперативна дейност. Благоприятното бе, че участъкът не беше по цялата плацента, което ми позволи да го изрежа и да направя органо-съхраняваща операция. Това ми се случва за първи път в подобна ситуация. Пациентката е добре, има нормални менструации, а това й бе трето раждане.
Какво е мнението Ви за големия брой цезарови сечения у нас?
Нормалното раждане е много по-добро както за майката, така и за бебето. Аз лично съм приел за своя мисия да се боря с увеличаващия се брой цезарови сечения у нас, въпреки че тази борба е доста неравна. За съжаление, цезаризмът се увеличава навсякъде по света, но у нас той е с прекалено висок процент. Според мен, ние трябва да намалим поне с 10-15% броя на цезаровите сечения в България. Друга тема, по която работя много активно, е при нужно цезарово сечение да се пристъпи към по-сигурен метод за затваряне на матката с цел предотвратяване на образуването на т. нар. ниши.
Какъв е екипът на „Шейново“?
Екипът на „Шейново“ е много сплотен, защото ние не сме много голяма болница.При нас работят 43-ма лекари, сред които акушер-гинеколози, анестезиолози и неонатолози, около 95 акушерки. Познаваме се добре и всеки от нас знае какво се случва в болницата, което има доста предимства. Това се отразява и на комуникацията с пациентите, които ни познават и ни се доверяват. Има нещо, което аз наричам „шейновски дух“ – почти семейна обстановка, което е доста важно за родилките и за бременните жени.
Засегнати ли сте обаче от кадровия проблем, свързан с недостатъчния брой акушерки и как се опитвате да го решите?
За съжаление, да. Това е проблем, който има две плоскости – от една страна е броят на акушерките, който не е особено голям. Част от тях директно напускат страната след завършването си, а друга изобщо не проработват по специалността си. От друга страна, лечебните заведения както за болнична, така и за извънболнична помощ, станаха прекалено много. Особено извъболничните структури са особено привлекателни за такива кади, защото там няма спешност, няма нощни дежурства, няма тежки случаи, а заплащането почти винаги е доста по-добро. Стъпка в посока преодоляване на този проблем, която осигурихме, е допълнителна премия за младите кадри с по-малък стаж. Също така, клиничната работа в родилна зала, в операционната, в неонатологичните отделения е нещо изключително ценно и много интересно. Ако имаш вътрешна потребност да се развиваш като акушерка, това е мястото, която ще ти даде много, а не работата зад бюро.
По отношение на младите лекари нямаме кадрови проблеми, защото предлагаме добро обучение и много от тях искат да специализират при нас.
Какво е Вашето пожелание към колегите по повод днешния празник на болница „Шейново“?
Пожеланието ми към всички колеги, които работят в болницата или са работили в нея, е да бъдат здрави и да се радват на живота. Вярвам, че всички кадри, които са преминали през „Шейново“, носят тази болница в сърцето си. Неслучайно ние помежду си казваме, че сме шейновци – няма човек, който да е работил в нея и да я забрави. Ще споделя, че аз самият съм роден в „Шейново“. Научил съм се на професията в „Майчин дом“ и съм се изградил като кадър в нея, но връзката ми с „Шейново“ явно е много силна. Когато споделих с майка ми, че започвам работа там, ми разказа, че пъпът ми е паднал в нея.Така че може да се каже, че съм и кармично свързан с болница „Шейново“.
Полина Тодорова
