България е страната с най-ниска продължителност на живот сред държавите в Европейския съюз. Страната ни продължава да оглавява класациите по смъртност от незаразни хронични заболявания, които често водят своята история от вредните навици, започнали още в ранно детство. Около една трета от децата у нас на възраст между 5 и 19 години са със затлъстяване, a всяко второ дете в България на възраст между 7 и 18 години консумира енергийни напитки. Почти всяко пето дете е пушач, а всеки трети ученик консумира алкохол всеки ден или веднъж в седмицата. Употребата на психоактивни вещества (ПАВ) сред младите хора в България остава сериозен проблем. [1]
Всички тези негативни тенденции биха могли да бъдат положително повлияни чрез ефективно здравно образование, което да залегне в учебните планове по подходящ за различните възрасти начин. За това от години настояват експерти, лекари, неправителствени организации, родители и други ангажирани с темата. Все още обаче въпросите, засягащи здравната култура от ранна възраст, са само маркирани в образователните програми и според редица запознати с естеството им те, не успяват да заинтригуват децата и да им помогнат да осъзнаят ползите от това да се грижат за собственото си здраве, повишавайки здравната им култура.
Имаме ли здравно образование – думата на експертите
Редица запознати с нуждата от въвеждането на ефективно здравно образование професионалисти са единодушни, че тези теми не са пълноценно застъпени в учебните програми. Сред тях е доц. Михаил Околийски, експерт в направление „Психично здраве” към Националния център по обществено здраве и анализи, създател на системно здравно образование за различни възрастови групи в училищата.
„Здравното образование на практика отсъства от системния учебен материал в България. Твърди се, че то е залегнало в часовете по биология, но подобни теми предполагат комплексни знания, които изискват и отделен час. За съжаление, през всичките години, в които се опитваме да въведем здравното образование в училищата, срещаме голямо неразбиране по темата, най-вече от страна на Министерството на здравеопазването към тази необходимост. Тяхната концепция е да то да се “парцелира” в отделни предмети, което елиминира всеки опит за пълноценно говорене за здраве. Според СЗО здравето трябва да присъства във всички политики и да бъде споделяно по разбираем начин с децата спрямо тяхната възраст и контекста, в който живеят“, споделя той[2].
Мнението му се допълва и от колегата му Анина Чилева[3], психолог, дългогодишен консултант и експерт в (НЦОЗА) в сферата на системното здравно образование и промоцията на здраве. Според нея проблемът в момента е, че здравното образование у нас е поставено на теоретична основа, подобно на общообразователните природни предмети. „Научават се основно факти, които обаче не променят поведението на децата и не водят до осмисляне на рисковете за здравето им. Здравното образование изисква други методи на преподаване, с които да изгражда не само знания, но и нагласи, умения и в някакъв смисъл дори и ценности и цялостно поведение на младите хора“, казва Чилева.
За недостатъчното здравно образование с фокус към базисни умения по оказване например на помощ в критични ситуации, споделят и лекари Една от тях e съдовият хирург д-р Елица Димитрова, която е инициатор на серия срещи с ученици, на които тя и нейни колеги представят умения за оказване на първа долекарска помощ. „Подходихме към тази идея, водени от желанието да научим децата на елементарна здравна култура по оказване на първа помощ. Според мен тези теми са много малко застъпени в учебните часове, дори бих казала, че съвсем липсват. За съжаление по тези въпроси не се мисли достатъчно задълбочено и липсват познания в обществото“, споделя тя. Според д-р Димитрова подобни обучения обаче трябва да присъстват много по-застъпено в програмите на децата, още от началните часове, а след това да са регулярни и в студентските програми.
Изключително активни по темите за здравното образование са и Дружеството на кардиолозите в България, които провеждат редица срещи с ученици. Последната им подобна инициатива е по повод Световния ден на сърцето, който се отбелязва на 29 септември и с нея ДКБ стартира Седмица на сърцето с инициативи в училища и общности в цялата страна. Сред тях са тематични уроци за здравословен начин на живот в над 60 училища.
Всички тези усилия на представители на професионалните общности в различни направления доказват, че представянето на здравното образование по пълноценен, интригуващ и интересен за децата начин, е оставено на отделни ангажирани с темата хора, но не е реализирано пълноценно от държавата в лицето на ресорните институции.
Отговорът на институциите
В последните години темата за необходимостта от въвеждането на пълноценно здравно образование бе повдигана неколкократно, както от различни ангажирани с нея експерти така и от самите отговорни институции. Политическата воля за здравно образование в училище се декларира през редица национални програми и стратегии, като Национална стратегия за борба с наркотиците, Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето в Република България и други. В одобрения от правителството План за засилване на ролята на здравното образование се посочва:
„Важно е здравното образование да започва още в детската градина и да надгражда в различните свои области знания, нагласи и умения у децата и учениците – от изграждането на хигиенни навици до придобиването на умения за партньорство и родителство в гимназиален етап.(…) И не на последно място, както показват редица изследвания, образованието и здравето са повече от взаимосвързани. Изследванията показват, че хранителният статус на детето влияе върху способностите му за възприятие и резултатите от положените тестове. Тежки инфекциозните заболявания, които могат да бъдат избегнати с повече информация за тях, често водят до отсъствия от училище, което пък води до изоставане и дори отпадане от училище“.
И още…
„Макар, че здравното образование към момента е основна част от ключовите компетентности, които следва да предоставя българското училище, съществуват редица предизвикателства в отговор на потребностите на младите хора от изграждане на жизненоважни умения и което е по-съществено – по посока на подготовката на българските учители за осъществяване на образователен процес, фокусиран върху личностното и социално развитие на учениците„.
Как и по какъв начин трябва да присъстват темите от здравното образование в учебните програми бе обект на анализ на междуведомствена работна група, създадена със заповед на министъра на здравеопазването, с участие на експерти на Министерството на здравеопазването и представители на Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта и Националния център по обществено здраве и анализи. След дълго отлагане и забавяне бе изготвен проект на Рамка за съвременно здравно образование, който обаче все още не е приет окончателно.
В отговор на питане до Medical News от МЗ посочват, че в областта на образователната система е направен преглед на нормативната рамка и образователните стандарти, на съдържанието и формите за осъществяване на здравно образование в училищата. Разгледани са утвърдените учебни програми за общообразователна подготовка по различни учебни предмети от I до X клас. Предвижда се здравното образование да бъде въведено в начален, прогимназиален и гимназиален етап на образование. Рамката за съвременно здравно образование в българското училище за началния етап (1-4 клас) е насочена към формирането на основни компетенции у учениците, свързани със здравословния начин на живот. Целта на този документ е да укрепи ролята на здравното образование в училището и да създаде у децата основни навици за здравословен начин на живот, като същевременно им осигури знания, които ще ги насочват към отговорно отношение към собственото им здраве. В последващите етапи образование документът обхваща широк спектър от теми, организирани в няколко ключови области на компетентност: физическо развитие и дееспособност, лична хигиена, хранене, психично здраве и личностно развитие, превенция на зависимости (включително психоактивни вещества), сексуално и репродуктивно здраве и безопасност и първа помощ, обясняват от ведомството.
От Министерството на образованието и науката посочват, че подпомагат процеса на по-активно включване на здравното образование както в училищното, така и в предучилищното образование. „Съгласно действащите нормативни актове учебният план предоставя възможност на училищата да включват здравното образование и като самостоятелен предмет в избираемите учебни часове. В тези случаи училищата разработват собствени учебни програми, които отразяват нуждите и интересите на учениците, съобразени с изискванията на закона. Тази гъвкавост позволява адаптация на съдържанието и продължителността на обучението по здравно образование спрямо спецификите на отделните училища и образователни общности, като се насърчава пълноценното развитие на ключови здравни умения у учениците“, твърдят от там.
Въпреки положителното развитие по темата, към днешна дата въпросите от спектъра на здравното образование, доколкото присъстват в учебните програми, са фрагментирани в различни учебни часове, често не са осъвременени или се представят по неинтригуващ за децата начин. Те присъстват в часовете по Родинознание, Човекът и обществото, Човекът и природата, Биология и здравно образование, а това дали да бъдат обособени в самостоятелен и избираем предмет решават отделните ръководства на училищата. Повечето експерти обаче са на мнение, че здравното образование трябва да е отделен предмет.
„Най-важното нещо е именно материалът да не се разпокъсва, което би разсеяло и фокуса по темата. Здравното образование трябва да залегне в отделен час с определена честота. Не по-малко важно е да има подготвени преподаватели по тези часове, защото е от ключово значение темите, които то обхваща, да се представят по интересен за децата начин“, коментира доц. Околийски.
Не по-малко важна и преценката кой ще води подобни предмети и дали е достатъчно подготвен, за да умее да ги представи интригуващо на младите хора, особено в по-горните касове. „По света тези часове се водят от подготвени учители, които умеят да работят интерактивно и да разбират децата по такава чувствителна тематика, каквато е здравната и социалната. Със сигурност е нужно да се обучат необходимия брой учители, които да могат да преподават здравно образование във всички училища“, отбелязва Чилева от НЦОЗА.
Чуждият опит
Опитът на редица страни[4], въвели здравно образование, показва и ползите от подобни часове за здравето на децата в дългосрочен аспект. В много държави здравното образование е задължителна част от училищната програма и води до измерими обществени ползи. Така например, във Финландия въвеждането на системно здравно образование и достъп до контрацепция е свързано с 66% спад на тийнейджърските аборти между 2000–2023 г. В държави като Ирландия, Испания и Норвегия темите за хранене, психично здраве и сексуална култура са отделен предмет, което подпомага ранното изграждане на здравословни навици. Според СЗО учениците, включени в подобни програми, по-рядко започват да пушат и да употребяват алкохол, по-често спортуват и използват предпазни средства при полов контакт.
В Япония програмата Shokuiku по хранителна култура показва дълготрайни ефекти върху храненето и хигиената дори в зряла възраст. Програмата цели придобиване на знания за храните и хранителните вещества, както и способността да се правят правилни избори чрез практически опит с храна, с цел поддържане на здравословно хранене. Чрез нея в училищата се включват уроци с въпроси за храненето, за произхода на храните, за традиционната хранителна култура, за приготвяне на храна, ролеви игри, дегустации, посещения на ресторанти с традиционна кухня, разговори вкъщи за храна, ангажиране с темата и на родителите.
Друг пример е от Италия, в която ученици на възраст 17-19 г. са включени в програми за разпознаване на симптомите на инсулт, рисковите фактори и лечението. Резултатите сочат ръст в познанието за тях, както и по-добра информираност за специализираните звена (stroke units), към които може да се насочи нуждаещ се.
Ефектът от здравното образование и влиянието му над телесното тегло при тийнейджъри на възраст 10-19 г. е обект на международен анализ, обхващащ 33 училищни програми. Според резултатите, близо половината от училищните програми – 14 демонстрират статистически значимо намаление на индекса на телесна маса при децата. Ефектът е малък, но значим. Също така, по-успешните програми са мултикомпонентни, включващи както здравно образование в клас, така и ангажирани с темата учители и родители. Важно е програмите да са добре планирани, с подходящи предварителни обучения за учителите, както и да не са от ограничен времеви порядък, а с дългосрочна продължителност.
Тези примери доказват, че системното здравно образование, предоставено по подходящ начин, намалява вредните навици, повишава здравната грамотност на обществото, което е и предпоставка за по-дълъг и пълноценен живот в добро здраве. У нас обаче все още то е само на етап добро пожелание.
Настоящият материал е създаден в рамките на проект „Здравното образование – защо ни липсва и защо е нужно“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
Полина Тодорова
[1] План за засилване на ролята на здравно образование в българското училище
[2] Доц. Околийски: Закъсняваме с въвеждането на здравното образование, а това е въпрос от национална сигурно
[3] Анина Чилева, експерт в НЦОЗА: В момента само маркираме, че правим здравно образование
[4]https://www.schoolsforhealth.org/sites/default/files/editor/fact-sheets/she-factsheet2-background-paper-school-health-promotion-evidence.pdf
