Все още не е изяснено дали инхибиторите на натриево-глюкозния котранспортер-2 (SGLT-2) носят полза на пациенти с напреднало хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), тъй като сравнително малко такива пациенти са включени в проучванията за SGLT-2 инхибитори.

С цел да се фокусират върху безопасността и ефикасността в тази подгрупа, Elenjickal et al. провеждат мета-анализ на 10 плацебо-контролирани проучвания. Проучванията обхващат 5000 участници с изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR) <30 mL/min/1.73 m² и 33 000 пациенти с eGFR ≥30 mL/min/1.73 m². В групата с ниска eGFR, повечето участници са с ХБН стадий 4 (средна eGFR, 25 mL/min). Средната продължителност на проследяването е 19 месеца.

Основните констатации са следните:

• В групата с ниска eGFR, при значително по-малко пациенти, лекувани със SGLT-2 инхибитори, се установява комбинираната крайна цел по отношение на бъбреците  (т.е., влошаване на бъбречната функция, бъбречна недостатъчност или смърт от бъбречни или сърдечно-съдови причини; 19% спрямо 25%) в сравнение с тези, приемали плацебо. Тази закономерност е също значима и в групата с по-висока eGFR (7% спрямо 9%).

• Неблагоприятни сърдечно-съдови резултати (т.е., смърт, свързана със сърдечно-съдови причини или хоспитализация поради сърдечна недостатъчност) възникват значително по-рядко при употреба на SGLT-2 инхибитори, отколкото при плацебо при пациенти с по-високи eGFR (11% спрямо 15%). Тази разлика не се наблюдава сред пациентите с по-ниски eGFR (18% и 19%).

• Резултатите по отношение на безопасността са сходни в двете групи.

Източник:

1. Elenjickal EJ et al. Efficacy and safety of sodium-glucose cotransporter-2 inhibitors in patients with and without advanced CKD: Systematic review and meta-analysis. Clin J Am Soc Nephrol 2025 Jun; 20:788.