Минимално инвазивните техники играят все по-централна роля в проктологичната хирургия. Лечението на хемороидалната болест претърпява значителна еволюция — от класическата хемороидектомия към по-малко инвазивни, технологично подпомагани процедури.
Преди да се премине към хирургия, приоритетно се прилага медикаментозно лечение — справяне с чревни нарушения, особено запек, и обучение на пациентите в правилни навици при дефекация. Хирургично лечение се разглежда едва когато консервативната терапия не дава резултат.
През 1998 г. д-р Антонио Лонго, колоректален хирург от Италия и директор на Европейския център по колопроктология и тазови заболявания във Виена, Австрия, въвежда техника с помощта на хемороидален стаплер. Тази техника създава прекъсване на кръвоснабдяването и отстраняване на хемороидите и излишната лигавица. Въпреки че е иновативна, тя е свързана със сериозни усложнения и в днешно време често се заменя от по-проста процедура, при която чрез аноскоп се локализират и лигират малки ректални артерии.
Тези методи обаче се прилагат само при вътрешни хемороиди и не са подходящи за обемисти външни хемороиди, които не могат да бъдат отстранени чрез тях — особено когато са резултат от тромбоза, например, след раждане. Друг съществен недостатък е рецидивът, като при до 20% от пациентите симптомите се завръщат в рамките на 2 години.
До началото на 2000 година, златен стандарт в хирургичното лечение на хемороидалната болест е била хемороидектомията. Оттогава са се появили по-слабо болезнени алтернативи, насочени към избягване на външни разрези и съкращаване на следоперативната болка и възстановителния период.
Една такава опция е блокадата на пудендалния нерв, която включва упойка на нерва чрез продължително действащ анестетик. Тя осигурява облекчение от болка в рамките на 12–24 часа след операция. Въпреки това преминаването на изпражнения през оперирания участък може да предизвика значителен дискомфорт между 3-ия и 10-ия ден, а пълното заздравяване може да отнеме до 6 седмици.
Сакралната невромодулация е средство на избор, когато консервативната и медикаментозна терапия не повлияват симптомите. Включва стимулиране на нервните корени в областта на сакрума, които контролират сфинктерната функция и ректалната чувствителност. 5 до 10 години след имплантацията се наблюдава дългосрочно подобрение при 50% до 70% от пациентите.
Голямо предимство на метода е възможността за тестов период – електроди се имплантират временно в таргетираната зона, като пациентите могат да преценят ефекта от лечението за период от 2–3 седмици.
Уролозите често използват ботулинов токсин при свръхактивен пикочен мехур. Той блокира ацетилхолина, предотвратява мускулните контракции и намалява неволното изпускане на урина. В ректума действа по подобен начин — потиска мускулната активност и нервните импулси, подобрявайки контрола при пациенти с фекална инконтиненция. Обикновено ефектът трае 6–9 месеца. Според последно проучване обаче, след 5 години пациентите се нуждаят от инжекции средно веднъж на 3 години.
Източник: Mini-Invasive Surgery Eases Hemorrhoid Pain Fast – Medscape – July 11, 2025.
