Проф. Иван Литвиненко е председател на Българската педиатрична асоциация и член на Обществения съвет за изграждане на Националната детска болница. Завършва медицина през 1984 г. в МУ – София, като през 1990 г. придобива специалност по педиатрия, а през 2005 г. – по детска неврология. През 2002 г. придобива научна степен доктор по медицина, през 2009 г. става доцент, а от 2013 г. е професор към Катедрата по педиатрия, на която е и ръководител в периода 2012 – 2020 г. От 2007 е началник на Детската неврологична клиника, а от 2021 е и член на борда на директорите на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“ – София. Разговаряме с него за предстоящата Десетата педиатрична среща „С грижа за децата“, за бъдещата Национална детска болница, перспективите пред младите педиатри у нас, финансирането на педиатричните специалности и други важни теми.
Проф. Литвиненко, предстои Десетата педиатрична среща „С грижа за децата“. Кои ще са акцентите на това престижно събитие?
През годините събитието се утвърди като една от най-посещаваните конференции. Всяка година тя се провежда в две части, в които разпределяме субспециалностите в педиатрията и други допирни специалности, които са свързани с педиатричната популация. На срещата, която предстои, има няколко основни акцента – генетика, детска онкохематология, ваксини – много важна тема за нас, гастроентерология, офталмология, отоларингология, диабет, пулмология, алергология и дерматология, неврология. Разбира се, ще има и част, посветена на нещо, на което много държим, а именно клинични случаи, представени от млади колеги. За мен лично, те са най-атрактивната и вълнуващата част от нашите събития.
Как се развива инициативата през годините – има ли нарастващ интерес към подобни форуми от страна на младите педиатри и техните колеги?
Интересът е постоянен и действително голяма част от присъстващите на конференцията са млади колеги и това не е случайно. През последните години има нарастващ интерес към специализацията по педиатрия и нейните субспециалности. За това говорят резултатите от анкетите, които провеждаме в Медицинския университет-София. Педиатрията в последно време неизменно е сред челните места за избор за бъдеща професионална квалификация. Друг е въпросът колко от младите кадри успяват да специализират. За нас обаче тази тенденция е много обнадеждаваща, защото, честно казано, педиатрията никога не е била от най-атрактивните поради различни причини като заплащане, възможности за реализация и др.
Все още ли стои проблемът с местата за специализация в педиатрията?
За да има специализация, трябва да има обявено място. Едните места са държавна поръчка и са ограничени, а другите зависят от това дали болниците, които могат да осъществяват такива специализации и имат нужда от млади кадри, обявяват места. Но това е решение на конкретната болнична структура, най-вече на нейния изпълнителен директор и как той вижда развитието на тази специалност. Положителен пример в тази насока е Университетската педиатрична болница „Проф. д-р Иван Митев“ и нейното настоящо ръководство в лицето на д-р Здравков – в последните години броят на специализиращите при нас надхвърли 50-60 души, което е повече от щатния ни персонал. Това е един огромен брой млади хора, на които ние сме подали ръка с идеята утре те да ни заменят. Перспективата е и да осигурим кадри за надеждата, която таим в себе си, а именно да доживеем да влезем в новопостроената Национална педиатрична болница.
Как се развива проектът за бъдещата Детска болница, върви ли се в положителна посока след годините на застой и промени около него?
Смятам, че в последните години новините са по-скоро положителни и е извървян доста път, въпреки че винаги има още какво да се желае. Неслучайно в обществения съвет към болницата, освен водещи специалисти по отделните въпроси в педиатричната практика, има и обществени фигури и организации със задълбочен поглед към детското здраве, обединени в това по максимално открит и прозрачен начин да постигнем оптималната цел. Впечатлението ни е, че в последните години и политици, и отделните правителства съдействат и до голяма степен удовлетворяват нашите очаквания. Стъпките стават последователни, а не както беше в началото – своеобразен ход напред-назад, избор на едно място, после на друго. Етапът, до който сме стигнали, е предфинализиране на заданието, което е една от най-важните стъпки. Това е предпоставка да се обяви конкурс за проектиране. Мястото е вече определено, правят се постъпки и има доста сериозни надежди да решим някой по-дребни казуси като подхода към болницата, приобщаването на още един терен, което ще ни позволи да решаваме и достъпа до лечебното заведение и т.н. По всичко това се работи. Движим се в правилната посока.
Кои от наличните педиатрични структури в страната трябва да се преместят в новата болница?
Целта на тази болница не е да се построи нова сграда, а да има подготвено звено, което да може да осигури комплексно обгрижване на педиатричните случаи. Тоест, да не се стига до лутане на семейството на едно дете между различни болници в търсене на специалист, а когато то бъде насочено към тази структура, да няма риск да излезе от нея без уточнена диагноза и без да е получило максималния обем от грижи за всичките си проблеми. Това може да се случи, само ако в нея са представени всички възможни субспециалности и допирни специалности, които обслужват детския контингент като УНГ, очни, психиатрични грижи. Нужно е да има представителство на всички тези специалности, за да не се налага да се търсят външни консултации, да се разкарват линейки с деца в тежко състояние, за да се доуточнява диагноза, да се губи ценно време и в крайна сметка да се излага на риск животът на децата. Не става въпрос да закрием една или друга структура и да ги преместим механично, това няма как да се случи със заповед на министъра. Министерството на здравеопазването работи по плана кои структури как трябва да бъдат ориентирани. Разбира се, градските болници, които обслужват банална патология, ще останат. Но националната болница трябва да е последната стъпка в йерархията на педиатричните болнични заведения с трето и над трето ниво на компетентност, към която да се насочват пациенти, имащи нужда от по-сериозно уточняване на диагнозата, с редки диагнози и други по-тежки случаи.
Неколкократно сте заявявал, че най-важният въпрос пред бъдещата детска болница ще е кадровото й обезпечаване – как трябва да се реши той според Вас?
Нужно е да се създадат привлекателни условия за работа, да се осигури атрактивно заплащане и това да привлече колегите. Националната педиатрична болница трябва да се насити със съдържание и в нея трябва да има хора, които да работят с умения, сърце и желание. Всъщност, това е и по-трудното от самото изграждане на болницата, за да сме сигурни, че ще имаме една работеща структура.
На този етап разполагаме ли с нужните кадри?
На този етап е трудно да се каже, защото става въпрос за една голяма структура с разнообразни звена. Не мога да твърдя, че има подготвени кадри за всички тях, но това може да се доокомплектова и в хода на изграждането на болницата, а и след това. Това е процес, който ще се развива – длъжни сме да го направим и смятам, че ще го постигнем рано или късно. Ние се стараем – в нашата болница имаме колеги от всички субспециалности и се надявам, че и другите колеги ще подходят рационално. Това беше и другата ни тревога в един момент.
Какво имате предвид – частния интерес към изграждането на детската болница?
На няколко пъти се каза, че общественият съвет за детската болница и аз лично сме настроени срещу частния интерес. Ние нямам нищо против, но когато той може да застраши осигуряването с кадри в Националната детска болница, това вече е въпрос с по-друго значение. Със сигурност броят на кадрите не е достатъчен за всички субспециалности, за да обезпечи и частния сектор, и подобна мащабна структура, каквото ще е бъдещата Национална педиатрична болница. Не става въпрос за конкуренция, а за постигането на най-доброто за децата на България от чисто практична гледна точка.
Когато говорим за бъдещата детска болница, неминуемо възниква въпросът, касаещ финансирането на педиатричните пътеки – все още ли те са недофинансирани в сравнение с други области на медицината?
Това е изначално заложено, още в зората на въвеждането на клиничните пътеки като начин на разплащане в областта на здравеопазването, защото те не бяха остойностени реално, а дойдоха с готови цени и с големи диспропорции – имаше страшно надценени и страшно подценени. Във втората група попадаха и педиатричните пътеки. Глътка въздух ни даде едно решение, до което достигнахме с д-р Маджаров, когато беше председател на БЛС. Тогава решихме, че е добре да отделим детските пътеки от тези за възрастни, защото на практика те са много по-малък брой като начин на изпълнение в рамките на финансовата година и за тях може да се направи компромис. Когато се подходи със средно увеличение на всички пътеки с например 10%, това ще доведе до голям ръст на изначално високофинансираните КП, докато тези на опашката като педиатричните, получават смешно увеличение. Това разделение позволи малко по-голямо увеличение само на педиатричните пътеки. Сега отново ще настояваме тези пътеки да получат по-сериозно остойностяване, защото недофинасирането им остава и прави впечатление на фона на други пътеки, които са доста по-добре заплатени. Надяваме се гласът ни да бъде чут, и във възможностите на бюджета на НЗОК, Лекарският съюз да ни подкрепи да получим малко по-добър дял като процентно увеличение на пътеките. Искрено се надявам да получим това уважение, защото то би задържало и педиатрите. Иначе, дори да ги подготвим, ако те не виждат реализация, когато да ги удовлетворява и във финансов аспект, ще заминат още по-лесно в чужбина, особено с взета специалност. Целта е да ги спечелим и да работят тук.
Какви други активности за обогатяване на знанията и задържане на младите педиатри развива Българската педиатрична асоциация?
Педиатричната асоциация се стреми да увеличава непрекъснато интереса на младите колеги към педиатрията и нейните подразделения. В последните години имаме редица интересни инициативи, насочени към студентите в горните курсове на обучение, с които се опитваме да ги запознаем с хубавите страни, с предизвикателствата в педиатрията и да ги „запалим“ за тази специалност. Такива срещи проведохме в трите големи града – София, Пловдив и Варна с доста добър интерес от младите колеги. Провеждаме и обучения с тренажори, предоставени от МУ-Пловдив, които им дадоха практически умения. За младите научни кадри организираме срещи, на които ги подготвяме как се презентира случай, как се пише статия, така че се стараем по всякакъв начин да засилваме интереса към педиатрията.
Полина Тодорова
