Анина Чилева е психолог, дългогодишен консултант и експерт в Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) в сферата на системното здравно образование и промоцията на здраве. Ръководила е големи обучителни екипи от треньори на национални и международни обучения в сферата на сексуалното здравно образование, права на младите хора и др. През годините е била консултант на UNFPA, UNAIDS и УНИЦЕФ. Основен изследовател е за България по проект ESPAD (европейско сравнително изследване за употребата на алкохол, цигари и наркотици сред 16-годишни ученици). Била е дългосрочен консултант на Министерството на здравеопазването за превенция на ХИВ сред млади хора. Автор е на научни изследвания, публикации в научни издания и съавтор на няколко наръчника по здравно образование. Разговаряме с нея за все още липсващото здравно образование в България.

Г-жо Чилевa, присъства ли здравното образование в учебната програма в България?

До някаква степен би трябвало да е застъпено, защото предметът, който се изучава като част от общообразователната подготовка на децата, е биология и здравно образование, а в по-начален клас присъства в „Човекът и природата“. Проблемът в момента е, че здравното образование у нас е поставено на теоретична основа, подобно на общообразователните природни предмети. Научават се основно факти, които обаче не променят поведението на децата и не водят до осмисляне на рисковете за здравето им. Здравното образование изисква други методи на преподаване, с които да изгражда не само знания, но и нагласи, умения и в някакъв смисъл дори и ценности и цялостно поведение на младите хора. Със сега съществуващия модел се предоставя определено количество знания, които те пренебрегват с лека ръка, особено в тийнейджърка възраст.

Само липсата на здравно образование ли е причината българските младежи да оглавяват европейските статистики по тютюнопушене и други вредни навици?

Ако трябва да сме обективни – на навиците, които изграждат един млад човек, влияят и много други фактори. Това са семейството, средата, в която те се намират, влияят и груповите норми на самите младежи. В периода на израстване т. нар. значими други се променят – тоест, променят се хората, които са важни за младежа. В този смисъл много от здравните навици също се повлияват от желанието му да принадлежи към определена група и да се чувства част от една общност. Много рядко тези значими други са родителите, макар че има група ценности, залегнали дълбоко в човек, които рядко се повлияват от близката друга среда. Навиците, които се формират в този период на израстване обаче, са детерминантите на по-късните и застрашаващи живота на хората в България заболявания. Те определено се обуславят  от физическата активност, от храненето, което е също ключово, особено в ранна възраст, когато се формират и вкусовите навици. Здравното образование може да повлияе на груповите норми на младите хора и от там на поведението на човек спрямо всички тези фактори. Това обаче би се случило, ако здравното образование е поднесено във вариант, който е ефективен.

Как може да се случи това?

Ако се даде възможност в една интерактивна среда, с методи на обучение, които позволяват на самия млад човек или дете да е носител на разбирането за собственото му здраве. Това би могло да се случи чрез работа в малки групи, чрез ролеви игри, чрез симулации, чрез процеси на взимане на решения. Това е много различен процес на образование от този, който имаме в училище. Подобен тип на обучение дори спомага на младия човек да изгражда позиция и да се отнася с разбиране към това, което се говори в момента чрез ниво на осъзнаване, на ниво изграждане на отношения, на създаване на лични избори и на групови ценности.

Отделен предмет или част от вече съществуващ трябва да е здравното образование?

Трудно е здравното образование да бъде част от вече съществуващ теоретичен предмет – няма как да правим и едното, и другото в един и същи час. Няма как да „завъртим“ средата на целия образователен процес. При нашите обучение по здравно образование например децата са в кръг, тоест не се прилага обичайната форма, при която учениците са подредени в няколко редици и виждат гърбовете на останалите деца. При такъв тип обучения комуникацията между самите деца е изключително важна. Години наред сме работили и с ученици, и с учители по темите за здравното образование и с радост мога да споделя и положителни резултати от промените, които децата правят чрез изборите си. Аз наистина съжалявам за това, че Министерството на образованието и науката не разбира или не иска да чуе, че резултати в тази насока няма да се случват чрез „наливане“ на знания в главата на децата. Не иска да чуе и че здравето е не по-малко важно от всяко знание, защото ако не си здрав, не можеш да учиш и да се развиваш. Здравето е в основата на цялото ни съществуване.

Разкажете малко повече за Вашия опит с прилагането на часове по здравно образование?

Ние имахме програма, която се финансираше от Глобалния фонд за борба с туберкулозата и маларията. Чрез нея имахме възможност да обучаваме учители, които водеха сесии по здравно образование в над 150 училища в цялата страна и да осъществяваме големи и интерактивни кампании. Те даваха резултат – имаше промяна в поведение, в знанията, в изборите на младите хора и то на национално равнище. Обучени учители, които са водели такива часове, са споделяли пред мен, че децата буквално не са искали срещите им да приключват и вместо 45 минути, те са продължавали по няколко часа. Но за да се случи това, е нужен подход и по-различен метод на общуване  с младите хора. За съжаление това е вече минало и вече не се случва в България, първо защото няма достатъчно финансиране и второ, защото не успяхме да превърнем този тип здравно образование в достъпно за всеки млад човек и за всяко дете. В момента ние само маркираме, че правим здравно образование.

Докъде достигнаха междуинституционалните разговори и усилия за създаване на здравно образование?

На този въпрос ще си позволя да отговоря с един виц. Качва се дама в автобус, пълен само с мъже, заели всички седалки. Жената се обръща към господата и пита: „Извинете, в този автобус кавалери няма ли?“. И получава отговор: „Кавалери има, но места няма“. Толкова с усилията на различните институции – има желание, има разбиране, но часове за здравно образование няма.

Кой трябва да води часовете по здравно образование?

По света тези часове се водят от подготвени учители, които умеят да работят интерактивно и да разбират децата по такава чувствителна тематика, каквато е здравната и социалната.  Със сигурност е нужно да се обучат необходимия брой учители, които да могат да преподават здравно образование във всички училища. Говорим за методи на обучителен процес, които са вече широко прилагани по цял свят, но у нас все още се приемат за иновативни.

Защо се случи така, че имаме силен дебат за или против въвеждането на религиозно образование, а темата за нуждата от здравно образование съвсем затихна?

Може би, защото никой не е тръгнал да го въвежда. Ако то ни не интересува по никакъв начин и ако родителите са на мнение, че те могат да решават сами проблема и не се притесняват от липсата му, няма защо и да се учудваме на тази ситуация.

Защо е нужно да имаме здравно образование?

Защото продължителността ни на живот е най-кратка е ЕС, защото имаме много мрачни резултати по отношение на незаразните хронични заболявания, а това може да се повлияе по някакъв начин в следващите поколения именно чрез здравно образование, защото продължаваме да водим класацията в Европа по тютюнопушене. Трагична е идеята да си играем със здравето на децата ни. Несъстоятелна е и идеята, че с един час по религиозно образование или образование по добродетели ще успеем да повлияем на ценности, които се изгражда oт раждането до момента, в който отидеш на училище и след това. И не на последно място, ако има часове по здравно образование, децата ще се замислят изцяло за поведението си, защото то засяга и теми като комуникация, общуване, насилие, самочувствие и други теми.

Какви са рисковете, ако не въведем ефективно здравно образование?

Рисковете вече ги виждаме, те са около нас в ежедневието ни.

Настоящият материал е създаден в рамките на проект „Здравното образование – защо ни липсва и защо е нужно“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и  Lidl  за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

Полина Тодорова