Парламентът окончателно преодоля ветото на президента, с което държавният глава се опита да отмени върнатите лимити на лечебните заведения. Това се случи ден, след като то бе отхвърлено и в ресорната комисия по здравеопазване. В пленарна зала ветото бе преодоляно с гласовете на ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, БСП, ИТН и независимите депутати, напуснали групата на АПС – общо 124 народни представители. 85 бяха против лимитите, а трима се въздържаха.

Припомняме, заложените средства за болниците тази година възлизат на 4,1 млрд. лв., което с 582 млн. повече спрямо преходната. Въпреки това, поради неконтролируемото разкриване на нови болници и на нови дейности във вече съществуващите, както и поради отпадането на лимитите и липсата на реален механизъм, който да задължи НЗОК да работи с тези, предлагащи най-доброто лечение, а не с всички, за пръв от години бюджетът на фонда е изправен пред дефицит. Срещу ветото на президента се обявиха както депутатите от управляващата коалиция, така и от Министеството на здравеопазването.

Президентът аргументира ветото си над лимитите с тезата, че те създават предпоставки за ограничаване на конституционни права на българските граждани, факта, че вече са отменени от Конституционния съд именно с такъв мотив, както и че са приети без обществено обсъждане.

Връщането на лимитите предизвика дълга дискусия в парламента.

„Когато НЗОК достигне такъв тежък дефицит и то в средата на годината, действително са нужни неотложни мерки. Заплащането на извършена дейност не може бъде неограничено. В тази ситуация най-лесният изход е да посегне на резерва“, заяви Маргарита Махаева от „Възраждане“. Тя също посочи, че предложеното връщане на лимитите е осъществено без обсъждане и без нужните консултации. Защо вместо да ограничаваме разходите, не предприемем мерки в посока увеличаване на приходите. Ако се извършват ефективни проверки в лечебните заведения и се разкрият злоупотреби с фиктивни хоспитализации, няма ли частично да се запушат пробойните, особено ако се предвидят високи глоби, попита тя. Друг вариант според нея е взимането на безлихвен кредит от държавния бюджет, с който да се покрие дефицита в Касата.

Според Андрей Чорбанов от ИНТ всяка година се установят подобни нарушения, но липсва възможност държавната администрация да контролира изцяло тази дейност. Той изрази съмнение да има болница, която да отмени планова операция поради надхвърлен лимит.

Асен Василев от ПП заяви, че с връщането на лимитите единственото, което се прави е, че заплащането на надлимитната дейност на болниците ще се осъществи догодина заедно с натрупаните лихви. „Това, което правим с отхвърлянето на ветото е,  да кажем на частните болници, е правете си надлимитната дейност, тя ще ви бъде заплатена догодина с 10% лихва. Правим им услуга и правим много голяма щета за бюджета на НЗОК догодина“, коментира той. Ние обсъждаме дали има 300-400 милиона за заплатите на медиците, а сега ще дадем директно 300 милиона за надлимитната дейност на частните болници заедно с лихвите заради това, че няма приет адекватен механизъм. Това е неразумно действие на народното събрание, допълни той, прогнозирайки, че това лошо решение ще доведе до вдигане на здравните механизми. Василев настоя за приемане на механизъм, който няма да падне в конституционния съд и който ще доведе до ограничаване на надлимитната дейност.

Проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ, който е и председател на здравната комисия, бе категоричен, че надлимитната дейност се отчита както в частните, така и в държавните болници, като превесът е в държавните. Той не прие и сметките, представени от Асенов. По повод мотива на президента, че лимитите са провитоконституционни ще доведе до ограничаване на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ, Ангелов заяви:
„Неоснователно е твърдението в мотивите на президента, че оспорената разпоредба е несъвместима с Конституцията на Република България и ще доведе до ограничаване на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ. Действащата разпоредба на чл. 52, ал. 1 от Конституцията еднозначно посочва, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон“, каза той. Ангелов посочи, че при изпълнение на своето конституционно задължение за защита на здравето на гражданите, държавата разполага с публичен ресурс, който е по правило ограничен. Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението и разходването на наличните средства. Той цитира и други решения по конституционно дело, което установява принципа на допустими ограничения при закупуването на медицинска помощ и изключва разбирането, че НЗОК дължи безусловното й заплащане. Депутатът посочи и че  България е една от държавите, която осигурява на своите граждани най-улеснения и бърз достъп до медицинска помощ в ЕС и доказателството за това е липсата на листа на чакащи пациенти.

По думите му дебатът за това дали болниците са много или малко предстои.

Полина Тодорова