Овладяването на медицинската професия изисква години наред подготовка и постоянно надграждане на знанията. За да поставят точна диагноза лекарите са отделили изключително голям ресурс от време, през което да получат умения, позволяващи им с убеденост да насочат пациента към нужното лечение. И въпреки това, нерядко има случаи, при които пациентът не следва нито един от съветите на специалиста – не приема предписаните лекарствата, не прави контролни изследвания, не променя начина си на живот. Подобно поведение може да бъде разочароващо и демотивиращо за лекаря. Зад отказа от следването на медицинските съвети понякога прозират различни психологични, социални или културни причини. В тази статията ще се опитаме да хвърлим яснота около пациентската неангажираност, както и да дадем няколко съвета за разрешаването на подобни ситуации в общуването между лекар и пациент.

1. Неспазването на лекарските препоръки невинаги е признак на неуважение

Много лекари възприемат неспазването на съветите от пациентите си като признак на неуважение или небрежност. Често обаче това е сложен, многофакторен проблем, зад които стоят различни причини като:

• Страх или отричане на диагнозата

• Финансови затруднения
• Ниска здравна култура
• Психични проблеми
• Лош опит със здравната система
• Претоварване с информация или объркване

Разбирането на тези причини би помогнало на медика да възприеме пациента като човек, който е претоварен или се бори с редица страхове. Това би променило и цялостния подход в грижата към него.

2. Здравната култура

По време на прегледа специалистът може да е предоставил безупречна, научно подкрепена информация за състоянието на пациента, но това не означава, че той го е разбрал. Ниската здравна култура е по-често срещана, отколкото се смята, и засяга не само необразованите хора, но и такива, които изглеждат интелигентни и с висока култура. Някои пациенти:

• Разбират грешно дозировките
• Бъркат лекарства със сходни имена
• Пропускат стъпки в лечението от несигурност

Ефективен метод в такива случаи е „teach-back“ техниката. Прост въпрос като: „Може ли да ми кажете как ще приемате това лекарство, когато се приберете?“ помага да се потвърди разбирането на предписаната терапия и утвърждава градивния диалог между пациент и лекар.

3. „Четох го в интернет“ синдром – дезинформацията като бариера

Много пациенти се чувстват „овластени“ от лавината от информация в интернет. За съжаление, голяма част от нея обаче е подвеждаща или дори опасна. Когато лекар чуе: „Прочетох онлайн, че…“ или „Във Фейсбук пише…“, най-лесният подход е да отрече подобни твърдения и дори да се скара на пациента. По-градивният път за лекаря в случая е обаче да:

• Признае интереса на пациента към здравето му
• Да изкаже притесненията си към тази информация без сарказъм
• Да обори митовете за конкретни заболявания с примери
• Да предложи своя професионален опит като по-надежден източник

По-продуктивно в подобни ситуации е специалистът да бъде „преводач“ на здравната информация, отколкото да я оспорва.

4. Психичното здраве – „слонът“ в кабинета

Психичните заболявания могат да саботират дори най-простите планове за лечение. Депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство — всички те влияят на мотивацията на самия пациент да съдейства за подобряване на собственото си здраве. Прости въпроси като „Как спите?“ или „Как се справяте емоционално?“ понякога могат да разкрият повече от всяко лабораторно изследване. При съмнение за силни емоционални проблеми, насочване към специализирана помощ и подкрепа биха спомогнали придържането към лечението .

5. Спиралата на срама

Понякога една малка грешка от страна на пациента може да доведе до пълно прекъсване на контакт с лекаря му. Например, ако пациентът забрави прегледа си, съществува риск да се чувства виновен и да реши да прекрати следващите срещи със специалиста. В такива ситуации подсещането за прегледа и последващ диалог без строго осъждане, може да спомогнат за преминава през този епизод в общуването.

6. Прекалено много информация

В определени случаи поднесената на пациента информация е прекалено много и разнородна, което може да го обърка и притесни силно. Например при новодиагностициран диабет, често само от един преглед пациентът разбира, че трябва:

• Стриктно да следи изследванията си

• Промени цялата си диета
• Започне две лекарства
• Запише час при офталмолог
• Проверява краката си
• Спортува
• Контролира стреса
• И да се върне след седмица

Толкова много информация понякога действа буквално „парализиращо“. В такива случаи тя може да се поднесе на части. Въпрос от типа на „Коя е най-лесната промяна, която можете да направите още тази седмица?“ създава усещане за по-лесно изпълним план и намалява стреса в пациента.

7. Финансови и социални натоварвания

Понякога проблемът не е нежеланието човек да се лекува пълноценно, а във финансови или лични трудности, сред които ежедневна грижа за близки, липса на възможност да пътува или да плати високоспециализирани прегледи. Ако пациентът не закупи предписаните му лекарства, често лекуващият лекар предполага безразличие спрямо предписаната терапия. За съжаление,  много хора нямат финансова възможност, поради което пропускат дози от медикаментите си или отлагат прегледи, защото не могат да си позволят.
В такива случаи е добре да се попита:

• „Можете ли да си позволите това лекарство?“
• „Бихте ли предпочели генерична версия?“
• „Има ли някой у дома, който да ви помага?“

Не предполагайте автоматично, че пациентът има достатъчно средства, за да изпълни всички предписание прегледи и лекарства. Ако усещате подобни проблеми, включете социални работници или друг тип подомагане в решението за терапия. Медицината не е само фармакология — тя е и решаване на практични проблеми.

8. Силата на властта, но без резултат

Пациентите често се съгласяват с лекаря, за да избегнат конфронтация. Усмихват се, кимат и излизат от кабинета без реално намерение да следват препоръките му. Причината е, че за част от хората лекарите изглеждат плашещи, макар и несъзнателно. Бели престилки, среща под напрежение, медицински жаргон – всичко това създава бариера в общуването с пациента. Ако усетите, че пациентът ви е силно респектиран от вас, създайте поле за обратна връзка в комуникацията с въпроси като:

• „Има ли нещо, което ви кара да се колебаете?“
• „Кое според вас ще е най-трудното в този план?“

Така сваляте малко „йерархията“ и създавате доверие в пациентите.

9. Какво още могат да направят лекарите за по-пълноценно общуване с пациентите:

Няма магическа формула за това пациентът да спазва стриктно напътствията на лекаря си, но определени стъпки могат да изградят по-силно доверие:

• Слушайте повече, отколкото да говорите – проблемът често се разкрива сам.
• Опростявайте езика – например заменете „антихипертензивен“ медикамент  с „хапче за кръвно“.
• Разделяйте целите на малки стъпки – „10 минути разходка на ден“ е по-лесен за възприемане съвет от „отслабнете с 15 кг“.
• Не правете предположения – много пациенти не са немотивирани, а просто уплашени или претоварени.
• Нормализирайте неуспехите – Споделете например, че много пациенти намират определени насоки за лечение за трудно в началото, но с течение на времето те стават по-лесни за изпълнение.
• Отбелязвайте напредъка на пациентите – дори малките за един специалист успехи от страна на пациента, заслужават признание. Това действа особено мотивиращо.

10. Изводът: от обвинение към емпатия

Когато пациент не следва указанията ви, лесно е да се почувствате обезсърчени, дори обидени. Но почти винаги има причина и тя рядко е неуважение или подценяване на работата и съветите на медика.
Всяка пропусната доза, всеки отложен преглед или неизпълнена рецепта има своя история. Задачата на лекаря не е просто да е определя диагнозата и да предписва лечение. Медицинската професия е трудна и натоварваща, но тя изисква и умения за разбиране на пациентските притеснения, за създаване на комуникация, основана на честност и партньорство. Най-ефективното лекарство невинаги е в аптеката, а в общуването между лекар и пациент.

Източник: https://shorturl.at/ooXfb