Младият кардиолог от УМБАЛ „Св. Екатерина“ д-р Бояна Бързашка получи Европейска диплома по кардиология. Разговаряме с нея за положения изпит по специалността, за протестите на младите лекари и други теми.
Д-р Бързашка, кое Ви насочи към кардиологията?
За мен това беше най-естественият избор, защото аз съм трето поколение кардиолог. Въпреки това, не съм усетила натиск или намеса от близките си относно професионалното си развитие. Желанието да стана лекар и впоследствие да се ориентирам към кардиологията беше естествено развитие на моето образование.
Има ли подспециалност в кардиологията, която Ви интересува повече и бихте искали да се фокусирате в нея?
Да, това е интервенционалната, инвазивната кардиология, въпреки че тя е смятана за малко „по-мъжка“ подспециалност, Моят интерес обаче винаги е бил насочен към нея.
Вие успешно издържахте Европейския изпит за получаване на диплома по кардиология. Защо решихте да се явите на него и какви възможности Ви дава европейската диплома?
Този изпит ми дава от една страна допълнителна възможност за развитие и шанс, ако нещата в България в сферата на здравеопазването тръгнат в лоша посока за младите лекари. Европейската диплома улеснява достъпа до болниците в Европа. На този етап обаче нямам желание да работя извън България, тук е моят дом и моят корен.
Как протича самият изпит?
Изпитът е доста интензивен, но смятам, че всеки, който се подготви добре, може да го издържи успешно. Той се състои от 120 въпроса, разделени в 4 големи секции с по 30 въпроса във всяка секция. Общото време на изпита е три часа, като на въпрос се пада около минута и половина за отговор. Самите въпроси са клинични сценарии на базата на европейските гайдлайнни. Времето на изпита може да звучи много, но на практика е доста малко предвид обема на въпросите и отговорите, които често са доста близки и които изискват голяма конкретика. Може би и това е най-голямото предизвикателство при подготовката за изпита.
Какво е мнението Ви за идеята продължаващото медицинско обучение да стане задължително?
Според мен, дори то да не е задължително по закон, е задължително в професионален план. Всеки лекар, който иска да бъде по-добър в работата си и да отговори на голямата конкуренция сред колегите, трябва да надгражда уменията си. Най-големият проблем с надграждащата квалификация има в провинцията и там трябва да има по-голям достъп до подобен тип обучения.
Липсата им ли отблъсква младите лекари от това да работят извън големите градове?
И това със сигурност ги демотивира да изберат място извън София и другите големи градове, но разбира се – финансовият фактор и условията на труд са водещият фактор.
Разкажете малко повече за работата си в УМБАЛ Света Екатерина.
Работата в „Св. Екатерина“ е доста интензивна във всяко едно нейно звено, но благодарение на колектива там това натоварване става поносимо. Ние сме в колегиални и приятелски отношения, помагаме си един на друг и се развиваме. На мнение съм, че зад всеки един личен успех, включително в моя с европейската диплома, стои общ труд. Защото всеки един от нас е инвестирал в другия – затова и чуждите успехи са още по-голяма радост.
Кои са най-трудните моменти в практиката Ви и кои са тези, които Ви мотивират?
Най-трудните моменти са може би онези моменти, в които нашите възможности като лекари се изчерпват и въпреки нашите усилия, настъпва необратимото. Позитивните са, разбира се, всеки излекуван пациент, радостта в неговото семейство и близки. Понякога дори не е нужно тази емоция да е лична. Дори, когато я погледнеш отстрани, удовлетворението е невероятно.
Следите ли протестите на своите колеги младите лекари – подкрепяте ли ги?
Разбира се. Аз самата съм част от младите лекари. Проблемите, които те споделят, съществуват от много, много години, но все още очакват своето решение. Исканията им за достойни възнаграждения са съвсем резонни – всички виждаме, че животът става все по-скъп. Да – ние сме амбициозни, мотивирани да се занимаваме с медицина и ако финансовият въпрос беше водещ в избора ни на професия, надали някой щеше да отдели толкова време и труд, за да се насочи към нея. Но на фона на поскъпването на всичко, не можем да сме така търпеливи както преди, защото тук става въпрос буквално за оцеляване. За това и бих се обърнала към младите си колеги – нека бъдат търпеливи, но тази тяхна търпеливост да има граници.
Какво трябва да се промени, за да останат повече млади лекари в България?
На първо място исканията им трябва бъдат чути и да бъдат разбрани. Също така, мисля, че е нужно да има позитивен отзвук на тяхната работа, а не само негативен, както за съжаление често това се случва. Всяка историяима две страни, но рядко се дава шанс на лекаря да представи своята и това често създава негативно впечатление за нашата работа в обществото.
България продължава да оглавява европейските статистики по висока заболеваемост от сърдечно-съдови болести. Има ли вина за това и всеки от нас поради начина си на живот?
Всеки трябва да бъде отговорен за своето здраве. Ние като лекари сме длъжни да го промотираме и да осигуряваме достъпна профилактика, но хората също трябва да бъдат отговорни сами за себе си. Смятам, че тепърва в България ще навлиза вълната, която вече е факт в редица западни страни, а именно – стремеж към по-здравословен начин на живот. Надявам се чрез работата си да мога да подпомогна подобна обществена промяна.
Полина Тодорова
