В периода 10-13 април 2025 г. се проведе XXVII Национална гинекологична конференция, а от 14-12 юни се проведоха XLII Национална акушерска конференция и XIX Национална конференция на акушерките. Сред участниците в тях бе адв. Величка Костадинова, която представи темата за „Грешките в областта на акушерството и гинекологията, изведени от съдебната практика по граждански дела“.

Адвокат Величка Костадинова Костадинова завършва право през 2003, а от 2004 г. е член на Софийска адвокатска колегия. През 2009 г. завършва Международна магистърска програма „Право на Европейския съюз“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Университета на „Робер Шуман“ в Страсбург, Франция. От 2013 г. работи в областта на медицинското право, консултира лечебни заведения, неправителствени организации и пациенти. Има богат процесуален опит във воденето на дела в сферата на медициското право.

Предоставяме нейния анализ по темата:

Специалността „Акушерство и гинекология“ (АГ) е втората по ред медицинска специалност след хирургията по брой граждански дела за „лекарска грешка“, разгледани от българските съдилища. Под общия знаменател „хирургия“ се включват различните видове хирургии – гръдна, съдова и пр. Ако разделим броя на делата по отделните хирургии и ги съпоставим с брой дела по специалността АГ, то последната оглавява класацията за най-рискова специалност. Това показва колко е важно да се посочват и анализират „лекарските грешки“ във всички медицински специалности, но с най-голяма сила това се отнася за акушерството. Причината е повече от очевидна – в ръцете на акушер-гинеколозите са два живота – този на майката и на бебето.

От анализа на 93 дела, по които има постановено поне едно съдебно решение, установих, че най-често се греши при водене на раждане, включително неправилен избор на родоразрешение. За съжаление обезпокоително висок е процентът на смърт на плода и/или родилката – 17% от случаите. Тази цифри намирам за обезпокоителни. Те са сигнал, че има сериозни пропуски на различни нива в оказването на акушерка помощ. Анализът показа също така, че  тежки усложнения, при които се стига до загуба на орган (след раждане или оперативна интервенция), настъпват в 21% от случаите.

Това, което прави впечатление при прегледа на съдебните актове, е че много често по делата се търси отговор на въпроса дали е имало индикации за планово цезарово сечение и доколко това би предотвратило настъпилите впоследствие усложнения, включително, смъртта на плода и/или родилката. Въпросът се поставя и в обратния случай – извършено е цезарово сечение, настъпили са усложнения (хистеректомия, поради развила се инфекция, например) и се търси отговор дали ли е следвало да се извърши цезарово сечение? Защо на пациентката е направена операция (цезарово сечение), ако не е имало медицински индикации за това?

Възникват и множество други въпроси, сред които:

Защо е приложен Кристелер и правилно ли е да се използва този прийом? Налагало ли се е извършването на епизиотомия? Правилно ли са разчетени записите на детските сърдечни тонове? Имало ли е индикации за фетално страдание на плода и т.н.?

И тук се отваря кутията на Пандора, за да покаже един голям дефицит  – липсата на адекватна правна регулация на медицинската дейност. Това е така, защото като цяло в България липсват правила за добра медицинска практика (с едно изключение), липсват алгоритми и протоколи за поведение, много често дори липсват базовите медицински стандарти. За да бъда обективна, е редно да посоча, че поне медицински стандарт по АГ към настоящия момент има. Да не забравяме, че преди приемането на стандарта през 2021 г. се създаде вакуум поради отменения предходен медицински стандарт, приет през 2014 г. и отменен с решение на Върховния административен съд от 2016 г.

Темата е голяма и осъзнаването, и разбирането ѝ, са от изключително значение за подобряване на качеството на медицинската помощ, а също така и правораздаването по подобен род дела. Последното също е важно да се поясни, тъй като поради законодателен дефицит в тази област, съдът среща трудност при съпоставянето на фактически извършеното с това с това, което е следвало да се извърши. Липсата на правила води до  субективизъм при изготвянето на съдебно-медицинските експертизи. Проблем е и квалификацията на вещите лица, които се назначават от списъците на съда. Много често вещите лица са преминали пенсионна възраст, не са влизали от години в операционна зала, не следят новите тенденции в областта, което е предпоставка a priori за неправилно заключение. Не са редки случаите, в които вещите лица дори не могат да посочат източниците, на които основават заключението си. Отделно, специалистите, които имат нужната квалификация и практикуват, отказват да участват в изготвяне на съдебно-медицински експертизи, поради нежелание „да застават срещу колеги“ или натовареност в работата.

Изводът, който се налага обаче, е че никой не е печеливш в такава ситуация – лечебните заведения, срещу които най-често се предявяват искове, могат да бъдат осъдени без да има допусната грешка от медицинските специалисти, на които са възложили работа, или да не бъдат въпреки, че има такава. Последното е несправедливо по отношение на пациентите, пострадали от лекарската грешка или техните близки в случай на смърт.

Разбира се неизменно възниква и въпросът за цената на „лекарската грешка“.

Размерът на присъжданите обезщетения е сериозно предизвикателство пред лечебните заведения, а заплахата от фалит е напълно реална. Ще дам няколко примера: 
1 – Осъдена е частна болница по АГ дело, по което е присъдено рекордно високо обезщетение в размер на 450 хил. лева за пострадалото бебе и 40 хил. лева за майката. Законната лихва е 394 000 лв., а общият размер на обезщетението е 884 000 лв.;

2 – Има случаи, при които поради продължителността на делата законната лихва надхвърля главницата. Осъдена е държавна болница, като по делото е присъдено обезщетение (главница) в размер на 260 000 лв., а присъдената, натрупана законна лихва е 392 693 лв. или общо сумата е 652 693 лв. (делото е заведено през 2013 г. и е приключило през 2022 г.)

3 – Осъдена е общинска болница: главницата е 420 000 лв., законната лихва 235 893 лв., общо 673 839 лв.

От изложеното е повече от ясно,  че грешките са в тежест както на пациентите, така и на лечебните заведения, а има много какво да се направи, така че това да се промени. Ето и някой конкретни предложения:

• Да се докладват и анализират „лекарските грешки“. Медицинската дейност е дейност с висок риск, което прави задължително докладването и анализирането на грешките, така че да се предприемат мерки, които да доведат като краен резултат до това грешката да не се повтаря или поне да се намали значително риска от това да се повтори. Много често се прави асоциация с грешките в авиацията. Мисля че аналогията е добра и подходът следва да е точно такъв.
• Да се да се приемат правила за добра медицинска практика,  протоколи за поведение, алгоритми;
• Да се подобри комуникацията с пациентите;
• Да се проведе обучение на медицинските специалисти за придобиване на знания в областта на медицинското право. Toвa също е ключово, тъй като медицинските специалисти много често гледат на медицинската документация като на нещо досадно и не ѝ отдават особено значение. Не по-малко важно са информираното съгласие и правните му последици, правата на лекаря и на пациента, как следва да се оформят медицинските документи, какво е значението им впоследствие в съдебните дела и пр.