Под 2000 пациенти са получили палиативни грижи по линия на НЗОК през изминалата 2024 г. Това сочи справка на здравноосигурителната институция, изготвена за Medical News. Според нея едва 1979 здравноосигурени лица са преминали по клиничната пътека, която осигурява подобни грижи – пътека № 253 „Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания“. Болничният престой по нея е общо 30 дни, като право на хоспитализация имат пациенти в терминален стадий. Престоят е в рамките на 6 месеца на онкологичното заболяване.

Припомняме, с нормативни промени периодът на палиативните грижи у нас по Каса бе увеличен от 20 на 30 дни. Те обаче отново са крайно недостатъчни, за да обхванат всички нуждаещи се от подобна подкрепа пациенти, немалка част от които страдат от различен тип заболявания, a не само онкологични.

Средната цена, по която НЗОК заплаща един леглоден по КП № 253, е 199 лв. До 31.03.2024 г. цената на един леглоден по КП „Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания“ е бил 162 лв., а от 01.04.2024 г. цената е 210,60 лв., вследствие на което средната цена на отчетените през 2024 г. леглодни по тази КП е 199 лв., уточняват от фонда. Лекото увеличение в цената на пътеката и добавянето на 10 дни към тези грижи по каса не са довели и до значителен ръст в броя на хората, които са обгрижени чрез тях, става още ясно от данните. Така например през 2021 година по тази пътека са преминали 1 628 пациенти, а година по-рано – 1 754. 
Малък е и броят на болниците, които имат договор по КП 253 „Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания“ със Здравната каса – едва 27 лечебни заведения в цялата страна, сочат още данните на фонда.

Проблемът  с липсата на достатъчно палиативни грижи изправя голям брой семейства  пред редица трудности, свързани с намирането на нужната медицинска грижа за роднините им. В скорошен материал Medical News разкри, че голяма част от семействата на пациентите ги насочват към интензивните отделения, без да имат реална нужда от подобен тип медицински дейности. Това, от една страна, натоварва излишно системата, а от друга – води и до значителен финансов ресурс. Често обаче е единствената възможност за помощ за подобни пациенти,

За дългодишната липса на мерки в тази насока неколкократно говори и проф. Любима Деспотова-Толева, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина, преподавател по обща медицина. Тя припомни, че все още у нас не е приета Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България“. Все още няма и приет стандарт по палиативни грижи.

Всички тези проблеми са особено актуални на фона на разкритите тежки нарушения в незаконните старчески домове в страната.

Полина Тодорова