Трябва да има стимули за млади лекари, за да придобиват специалност по гериатрия. Това коментира пред БНР проф. Любима Деспотова-Толева, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина, преподавател по обща медицина. Тя припомни, че все още у нас не е приета Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България“ с хоризонт до 2030 г. и тя е на етап проект.

По думите ѝ стратегията на здравното министерство има само пожелателен и декларативен характер. Тя подчерта обаче, че гериатричната грижа е медицинска грижа и тя би трябвало да бъде обвързана с  задължения. Подходът при решаване на тези основни проблеми трябва да бъде комплексен и да отразява както медицинските, така и немедицинските аспекти, заяви тя.

Също така трябва да бъдат обучени лекари, които вече имат друга клинична специалност, по основи на гериатрията, в особеностите на работата с тези пациенти, в особеностите на прилагането на лекарствата, в лекарствените взаимодействия, особено полипрагмазия – прилагане на много медикаменти при стари на фона на крехки и с намаляващи функции органи и системи, допълни специалистът. Трябва да се стимулират млади лекари да придобиват специалност по гериатрия, както и да бъдат обучени медицински сестри, рехабилитатори и други здравни специалисти как да работят с гериатрични пациенти, да бъдат обучени мултидисциплинарни екипи, да се осигури домашна гериатрична грижа, да се предотврати злоупотребата със стари хора, насилието над тях и най-вече да има ясно разписана нормативна база за правата, отговорностите и начините на получаване на тази гериатрична грижа, каза проф. Толева.

Тя припомни, че към настоящия момент все още няма приет стандарт по палиативни грижи. Нужно е да има обучения за палиативни грижи за гериатрични пациенти, тъй като техният брой ще нараства поради увеличаването на броя на застаряващото население. „Техният брой ще нараства, но това поражда двоен проблем – не само стареещо население, но и стареещи лекари. Крайно време е да разберем, че добрата палиативната и гериатрична грижа е от изключително високо обществено значение“, заяви тя.
Проф. Толева припомни, че преди година Националната агенция за оценяване и акредитация акредитира специалностите по палиативна и гериатрична медицина. Интерес към специалности има, но той е по-голям от чуждестранните студенти, в чиито държави държави са осъзнали важността от реализация на подобен тип кадри. Реализацията на завършилите лекари в тези специалности е с много широк спектър, отбеляза проф. Толева.

Въпросът с хосписите е много чувствителен, коментира също проф. Толева. По думите ѝ в много области няма хосписи, регистрирани по Закона за лечебните заведения. Тези, които функционират, се поддържат от лекари, имат рехабилитатори. Проблемът е, че те са крайно недостатъчни“ обясни тя. Като съществен проблем специалистът посочи, че някои частни домове за възрастни се рекламират като хосписи, без да са такива и без да са регистрирани към някое министерство или спрямо закона за лечебните заведения. В тях липсва обучен персонал, а грижите са далече от изискванията. За съжаление близките не са наясно с тези разлики и затова сме свидетели на това, което видяхме в последните дни, коментира тя.

По отношение на клиничните пътеки за палиативни грижи, тя посочи че те са крайно рестриктивни, като се обслужват минимален брой онкологични пациенти. Има редица остри състояния и тежки хронични заболявания, които изискват подобни грижи. Все още в България няма нито едно дете, което да е лекувано по пътека за палиативна грижа, което е страшно, каза още тя.

По темата:

• Акредитираха първите програми за обучение по палиативни и гериатрични грижи у нас
• Проф. Деспотова-Толева: Стратегията за гериатрични грижи има нужда от широко обсъждане и конкректика
• МЗ се опита да създаде стратегия за гериатрични грижи
• Проф. Деспотова-Толева: Реална палиативна грижа в България няма