Физическата активност при пациенти с рак на дебелото черво показва положителни резултати по отношение на преживяемостта. Това сочат резултатите от първото по рода си проучване сред близо 900 пациенти, които са били включени в 3-годишна програма за упражнения.

Резултатите от него са представени на годишната среща на Американското дружество по клинична онкология, проведена в началото на юни, и са публикувани в The New England Journal of Medicine.

Проучването е проведено в шест държави и проследява 889 пациенти в продължение на няколко години след проведена химиотерапия. Участниците са разпределени на случаен принцип в две групи – едната е получила стандартни грижи след лечението, докато другата е участвала в тригодишна програма, която е включвала персонализирани планове за упражнения и редовни срещи с фитнес специалисти.
Резултатите сочат, че групата, която е правила упражнения, е имала 28% по-малко рецидиви на рак и 37% по-малко смъртни случаи. В програмата хората бавно увеличавали количеството си упражнения, к ато повечето избирали да правят бързи 45-минутни разходки четири пъти седмично. 90% от хората, които спортували, останали без рак в продължение на пет години, в сравнение със само 74% от тези, които не го правили.

Това проучване предоставя първите убедителни доказателства, че физическата активност не само корелира с по-добри резултати, но и директно подобряват процента на преживяемост при пациенти с рак. Докато по-ранни проучвания са открили връзка между активността и по-добрите резултати при рак, това първо рандомизирано контролирано проучване показва причинно-следствената връзка, което означава, че упражненията могат директно да повлияят на преживяемостта на пациентите с рак, отбелязват изследователите.

Изследователите предполагат, че фактори като дехидратацията по време на бягане на дълги разстояния, промени в чревната функция или употребата на определени хранителни добавки, често срещани сред спортистите с цел по-голяма издръжливост, биха могли да играят роля за развитието на полипи. Тези открития не омаловажават добре документираните ползи от физическата активност, но насочват фокуса към персонализираните, балансирани здравни стратегии.

Д-р Джо Хенсън от Университета в Лестъ определи резултатите за „вълнуващи“. „Знаем, че физическата активност регулира няколко ключови биологични процеса, които биха могли да обяснят тези резултати. По-нататъшни изследвания ще ни помогнат да разберем защо упражненията имат такова положително въздействие“, посочи той.