Огромен ръст на пациентите, нуждаещи се от интензивно лечение в страната, се отчита в последните 5 години. Това става ясно от справка от НЗОК, поискана чрез Закона за достъп до обществена информация, от д-р Калоян Джунов, специалист по анестезиология и интензивно лечение. Сумата, която е заплатена от фонда за периода 2019-2023, пък е скочила над 10 пъти. Данните повдигат серия въпроси за това доколко медицински обусловен е ръстът в броя на този тип пациенти. 

Според информацията, през 2019 г. приетите в болници у нас по двете основни клинични процедури за реимбурсация на интензивно лечение са били 15 984. През 2023 г. техният брой се увеличава до 70 130. Това е общият брой на пациентите, които са били хоспитализирани по двете основни анестезиологични процедури – Клинична процедура № 3. Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене и № 4. Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи без механична вентилация и/или парентерално хранене.

Брой пациенти, приети по КПр 3 и 4 в периода 2019-2023 г.:

Данните сочат и лавинообразно увеличение на заплатените средства по тези две процедури, които от 13,2 млн. лв. през 2019 г. се увеличават на над 130 милиона лв.

“Ръстът, който се забелязва, е изключително притеснителен. И ако през двете години, преминали в пандемията, той е естествен и се обяснява с епидемията от COVID, то през 2023 броят на пациентите, който надхвърля 70 000, буди редица въпроси”, отбелязва д-р Джунов. И пояснява:

”Първоначалният ръст в броя на пациентите в интензивните отделения е лесно обясним. 2020-та година е първата година на пандемията, а последвалата 2021 г. бе може би най-тежката пандемична година. 2022 г., през която обаче навлизаме в опашката на COVID, броят на интензивните пациенти се запазва. През 2023 г. година, когато вече сме излезли от пандемията, виждаме ръст от 5000 пациенти и от 65 000 те нарастват на близо 70 000”.

Първите 5 болници по приходи от прием на пациенти, приети по КПр 3 и КПр 4 през 2023 г.:

Според д-р Джунов причините за това са няколко, като главната сред тях е липсата на структури, които да поемат пациенти, нуждаещи се от медицински, но не и интензивни грижи, а другата може да се обясни с финансов интерес.
“В страната ни няма изградена система от звена за долекуване, за рехабилитация, няма и достатъчно центрове, в които да се приемат пациенти, прекарали острата фаза на инсулт, както и старчески домове, в които да може да се оказва елементарна медицинска помощ. Това води до факта, че в интензивните отделения се използват като социални домове и там често се настаняват пациенти, които нямат нужда от интензивно лечение”, отбелязва той. По думите му там се приемат и пациенти с онкологични заболявания, които имат нужда от палиативни грижи. Припомняме, в България звена, които да оказват подобни грижи, почти изцяло липсват.

“За съжаление в България липсва култура на отношение към смъртта, не сме и вярващи християни – повечето хора ги е страх от мига на загуба на близък и търсят всякакъв вариант да го отложат, дори когато няма друг изход. Много често роднините на такива пациенти търсят някаква помощ и съответно близките им биват хоспитализирани в интензивни отделения, без да има реална нужда от това, защото по същността те си за предназначени за друг тип пациенти”, допълва лекарят.

Той е категоричен, че без мерки в тази насока и на фона на намаляващия брой кадри в сферата на анестезиологията, този процес ще продължи. “На практика големият ръст в броя на интензивните пациенти не отразява реалната нужда на населението от интензивно лечение. Ако ръстът е верен и продължи тенденцията в линеарен растеж, до 2030г. натискът върху интензивните отделения ще е огромен и няма да отразява реалната нужда интензивно лечение и грижи на фона на трайна тенденция на липса на интерес към специалността. Без създаване на условия, чрез които да се подпомогнат пациенти, нуждаещи се от по-специфични грижи, но не и интензивни, този процес ще се задълбочи”, обобщава той. 

Какво е интензивно легло?

Според Наредбата № 49 на Министерството на здравеопазването, която определя основните изисквания, на които трябват да отговорят лечебните заведения за болнична помощ у нас, интензивно легло е болнично легло в структура за интензивно лечение от II или III ниво на компетентност, разкрита съгласно медицинския стандарт „Анестезия и интензивно лечение“. Нивата на компетентност се определят в Стандарта, но ние нямаме такъв, защото той беше отменен. А за да отворим изобщо разговора как да се прекрати порочната практика за точене на пари от интензивните отделения чрез интензивните отделения, трябва много точно да се определи какво е интензивно легло”, категоричен е д-р Джунов.

Демотивация на персонала

Приемането на пациенти, често в края на живота им, пред чиито страдания и лекарите са безсилни, неминуемо влияе и на мотивацията на работещите в отделенията екипи. “Често се борим за пациенти, чиято предвидена смъртност е между 50 и 90%. Това означава, че ние даваме всичко от себе си, за да помогнем на тези хора и да постигнем реални резултати. За съжаление, голяма част от пациентите, които масово се приемат при нас, си отиват, те имат нужда от специфични грижи, но не и интензивни. Всичко това неминуемо влияе на медицинските специалисти. В крайна сметка ние не се занимаваме само с т. нар. end of life care (грижа в края на живота – бел.ред), ние трябва да се занимаваме с това да изкараме от отделенията тези хора живи”, обобщава специалистът. 

Полина Тодорова