Проф. Дърленски, кои бяха основните акценти, обсъдени на XVІ-тата конференция по Дерматоалергология и имуномедиирани възпалителни заболявания?

Конференцията вече е традиционна и обединява не само дерматолози, а и всички специалисти, които работят в областта на алергичните заболявания на кожата и на имуномедиираните дерматози. Това именно са алерголози, ревматолози, педиатри. Получава се един много добър интердисциплинарен форум, който преди години започна като нещо, което заедно с доц. Казанджиева организирахме по повод нашата ежегодна кампания за безплатни тестове и прегледи на пациенти с алергични кожни заболявания.

На този форум ставаше отчитането на кампания, но последните 10 години това е една четиридневна конференция, в която не само гости от България, но и чуждестранни представят най-новите и актуални новости по темата. Българските дерматолози и участници в този конгрес имат удоволствието да черпят информация от извора.

Кои са новостите в дерматоалергологията, които бяха представени?

Дерматоалергологията и областта на имуномедиираните заболявания, са изключително динамична сфера и това е може би областта, в която заедно с кожния рак, са най-големите открития в последните 10 години. Само за едно заболяване като атопичен дерматит в момента има над 30 молекули, които са във фаза на проучване или във фаза на регистрация, с разнообразни механизми за действие.

Друг пример е уртикарията – заболяване, при което има над 10 нови молекули, които предстои да бъдат изпитани, да се разбере ефективни и безопасни ли са, и съответно да бъдат регистрирани като лекарства в практиката. Мога да кажа в резюме – нещото, което научихме, са новите достижения в лечението на тези заболявания, с които ние се срещаме ежедневно нашата практика.

Какъв беше интересът към събитието?

За мен като организатор това бе най-мащабната конференция, която до момента сме организирали с над 240 регистрирани участници, като болшинството от тях бяха дерматолози. Имаше и огромна част лекари, които са специализиращи. Това се дължи на факта, че освен лекторите и лекциите, които показват най-съвременните достижения в лечението на тези заболявания, правим и практически курсове, на които човек може да се научи как да гледа с дерматоскоп, как да прави алергологични тестове на своите дерматологични пациенти.

Кои бяха основните теми по време на научните сесии, свързани с уртикария?

На първо място – имаме ли непосрещнати нужди? За едно хронично заболяване, ние като лекари успяваме ли с наличните медикаменти да го лекуваме добре? На практика се оказва, че антихистамините, които са единствените регистрирани лекарства за лечение на уртикария в България, са ефективни само при половината от пациентите с хронична спонтанна уртикария.

Отделно, лекарството, което се реимбурсира в цяла Европа и е втора стъпка в международния гайдлайн за лечение на уртикария. Единствената държава, където то не се покрива, е България и се оказва, че дори и с това лекарство ще имаме поне 1/3 от пациентите, които отново няма да имат ефективен контрол над тяхното заболяване.

Затова навлизат нови медикаменти, а именно тирозин-киназни инхибитори (ТKI) или Брутон тирозин-киназни инхибитори (BТKi), на които се възлагат много надежди за точно тези пациенти, които няма да реагират към конвенционалното лечение.

За мен като български лекар е изключително важно начинът, по който се лекуват пациентите в Германия, САЩ или Франция – да имам правото да изписвам същите лекарства, с които работят моите колеги в западноевропейските държави. В момента в България се борим за равноправно лечение на нашите пациенти със страните, с които се съревноваваме, а именно страните в Европейския съюз.

Беше постигнат съвместен консенсус между двете специалности (дерматолози и алерголози) – бихте ли разказали малко повече за него, какви са акцентите в този съвместен документ?

Намирам това за голям успех и предизвикателство, което стоеше и пред българското дружество по дерматология и пред българското дружество по алергология. През 2025 година имаме европейски и световен консенсус за диагностика и лечение на уртикарията, който беше приет миналия декември в Берлин. От България 5 или 6 професионалисти, между които и аз, имахме възможност активно да участваме и да гласуваме за това какво да бъде поведението при тези пациенти. Дискутирахме какво представлява уртикарията, какви клинични и лабораторни тестове трябва да се назначават, а наесен предстои да се съберем и да уточним и частта за лечението, но добрият тон и желанието да работим рамо до рамо ми дават голяма надежда, че това ще е само началото и мисля, че е в интерес на нашите пациенти.

Какви са очакванията за лечението на това социално-значимо заболяване от гледна точка на бъдещи иновативни терапии?

Насочени са към всички пациенти,  които не реагират на наличните лечения и за които трябва да бъде намерено решение. Ето защо и фармацевтичната индустрия и академията в лицето на академичните учени постоянно търсят нови елементи в механизма на възникване на тази болест и съответно нови прицели за създаване на лекарствени молекули. Именно такива са BTK инхибиторите. За разлика от предходни лечения е нещо, което човек ще може да приема под формата на хапче, а не като инжекция. Такова лекарство е вече налично по някои краища на света и е одобрено за лечение, а предварителните данни и регистрационните проучвания са доста обнадеждаващи.

Поне пет медикамента от тази група BТKi има и поне още десет, които са с различни механизми на действие, и към момента са във фаза на проучване и регистрация.

В рамките на конференцията бяха проведени и образователни училища за пациенти – защо е важно да се организират подобни срещи с пациентската общност?

Това е инициатива, пренесена по аналогия от нашите пациенти с атопичен дерматит. В продължение на 20 години, българското дерматологично дружество организира из цяла България такива срещи на експерти дерматолози с родители на деца с тази болест. Тази по-неформална среда извън бялата престилка и лекарския кабинет дава възможност и по-свободно да поговорим за тяхното заболяване, да разберем какви са техните препятствия, трудности и съответно нашата роля като специалисти да помогнем на тези хора да живеят живота си по-нормално с една хронична болест.

По тази логика решихме да ангажираме и нашите пациенти с хронична уртикария, които като че ли до момента нямат своя организация или група, в която да споделят своите болки, успехи, неуспехи, впечатления от нас лекарите. На базата на лични контакти решихме да поканим пациенти с идеята да се запознаят и да разкажем няколко думи за лекарската перспектива за уртикарията, а те имаха възможност да споделят пациентската перспектива.

Този тип срещи са изключително ценни, защото много често ние като лекари лекуваме по схеми и алгоритми без много да чуваме какво ни казва пациента отсреща, а това е изключително важно, за да бъдем успешни в лечението.

С каква насоченост бяха практическите курсове, предоставени на участниците?

Практически курсове бяха най-разнообразни – провеждане на алергологични тестове, както за доказване на екземи, така и в областта на лекарствените реакции. Имахме и практически курс по дерматоскопия – това е метод, с който ние дерматолозите различаваме меланом от доброкачествените бенки и все по-често намира приложение и при имуномедиираните и възпалителните заболявания на кожата.

Какво е бъдещето на дерматологията според Вас?

С една дума – трудна, защото в ерата на изкуствения интелект, най-лесно заменяемите професии и специалности в медицината ще бъдат визуалните. Дерматологията е такава – лекарят чете по обривите на кожата, гледайки снимките, която болестта е изписала по тялото на пациента. Заедно с нас предполагам и образната диагностика, а именно рентгенолози, скенеристи.

В сферата на машинното обучение на изкуствения интелект, човешкият фактор все повече се свежда до техническата работа, която трябва да бъде свършена с ръце, докато интелектуалният процес ще бъде извършван от машината. Това, което съм сигурен обаче, че дерматолозите в рамките на моята кариера няма да изчезнат, а и се надявам това да важи и за моите деца, защото те също искат да бъдат кожни лекари.

Петя Дончева