Млади лекари от цялата страна организираха протести с искания за достойно заплащане. Защо се стигна до тях попитахме Кристиян Райчев, който е председател на Асоциацията на студентите по медицина в България – София.
Г-н Райчев, защо се стигна до протести на младите лекари – кои са основните им искания?
Протестът е както на младите лекари, така и на всички медицински специалисти, които от години са смазвани с лоши условия и ниско възнаграждение. Основните искания на протеста са на първо място възнаграждението на лекаря-специализант да бъде 3.5 пъти минималната работна заплата, като това трябва да се случва независимо от вида договор и лечебното заведение. Не по-малко важно искане е заплатата на здравни работници като медицинските сестри, акушерки, рехабилитатори и други техни колеги да бъде 150 % от средната работна заплата.
Какво е средното възнаграждение на млад лекар у нас – има ли драстична разлика в различните лечебни заведения?
Средното възнаграждение на младия лекар у нас е недостойно и благодарение на протеста в понеделник стана ясно, че то дори може да бъде на минимална работна заплата (брутна заплата 1077 лв без удръжки). Драстична разлика няма – навсякъде заплащането е ниско и крайно недостатъчно за обема и сложното естество на работата.
Достатъчно ли е то, за да може един лекар в началото на професионалния си път да се издържа сам?
Категорично не. За да се издържа, младият лекар е принуден да работи на няколко места едновременно, което, естествено, води до умора, а умората в медицината води до грешки. Много млади кадри са принудени да работят на две, дори три места, за да изкарат достатъчно пари да се издържат, а това е опасно както за пациентите, така и за тях.
В какъв размер трябва да е възнаграждението на лекар-специализант в България?
Апелираме възнаграждението на един специализант в България да стане не по-малко от 3.5 минимални работни заплати, независимо от вида договор и лечебното заведение, и да е регламентирано със закон.
Имаше идея за обвързване на част от държавно-финансирания прием по “Медицина” със сключването на договор за задължителна реализация в лечебно заведение в страната. Одобрявате ли подобна промяна?
Тази идея, доколкото съм наясно, остана недоразвита и изключително неясна. Представена в този вид тя поражда серия от въпроси като колко от приетите с държавна поръчка ще бъдат с такъв договор, по какъв начин ще бъдат избирани, на базата на какво? Ще могат ли да избират специалности как ще им бъдат разпределяни местата за специализация? Нека да се опитаме с общи усилия да подобрим условията тук и сега, за да остават младите кадри по желание, не по задължение.
Срещат ли младите лекари все още трудности с местата за специализация?
Темата със специализацията е много, много наболяла. Местата за специализация са определен брой и това няма как да се промени, но не всички места се обявяват официално на сайтовете на заведения, често има неясен процес на оценка на кандидатите, както и неясни изисквания. Също не е ясно къде има кадрови дефицит, от кои специалности има нужда, което започна да се променя с организирането на кариерни дни в университетите. Изключително неприятно е за младите лекари и бъдещите специализанти е, че тристранните договори продължават да съществуват. Третата страна най-често е болнично заведение/медицински център, който освобождава обучаващата болница да плаща на специализанта, затова пък той е длъжен да работи и там. Тоест, на две работни места, но да получава една заплата, което може да се сравни с работното натоварване по време на Индустриалната революция.
Какво е натоварването на един млад лекар?
Работното време на специализантите не е строго регламентирано, често се изработват непосилни часове. Специализантите по хирургични специалности споделят, че не биват оставяни да участват в операции. Колеги също съобщават за следния проблем – нямат време да посещават основните курсове от специализацията си, защото не могат да се освободят от работата си в отделението. Специализантите не са втора ръка персонал.
Какво би задържало един лекар-специализант в България?
Нормални условия на труд, качествено обучение, защото специализантът на първо място трябва да учи, адекватно заплащане и уважение. В допълнение искам да обърна внимание на нещо изключително важно, на което трябва задължително да се даде гласност. Студентите по медицина в момента покриват кадровия дефицит на медицински сестри. Позицията се нарича “болногледач” или “здравен асистент”. Заплатите, които се дават, са подигравка за труда на студентите, които работят наравно със сестрите. Вместо условията за специалистите по здравни грижи да се подобрят и повече хора да бъдат привлечени към тази специалност, вакантните места се запълват от нископлатени студенти. По този начин засега системата се крепи, но в един момент липсата на медицински сестри няма да може да се компенсира от тях и този заметен под килима проблем ще срине здравната система. Без студенти по медицина в момента много отделения биха затворили.
Полина Тодорова
