Наскоро здравните власти анонсираха идеята за включване на нови ваксини в задължителния имунизационен календар, сред които тази срещу варицела. По тази тема разговаряме с д-р Цветелина Великова, специалист по клинична имунология. Тя има и  докторска степен в областта на имунология на гастроинтестиналния тракт през 2014 г. Придобива и магистърска степен по Обществено здраве и здравен мениджмънт.  През 2022 г. издава първата си научно-популярна книга на български език „Детският имунитет“, работила е и като медицински автор за чуждестранни издания. Интересите на д-р Великова са в областта на автоимунитет и автоимунни заболявания, възпаление, цитокини, репродуктивна имунология, имунни дефицити, обществено здраве, ваксини и COVID-19.

Д-р Великова, здравните власти анонсираха идеята за включване на нови ваксини в задължителния имунизационен календар, сред които тази срещу варицела. Подкрепяте ли подобна нормативна промяна?

Напълно подкрепям тази нормативна промяна. Включването на ваксината срещу варицела в задължителния имунизационен календар е дълго чакана от нашето общество, както от страна на лекарите, така и на информираните родители. Данните от края на 2021 г. показват, че 44 страни са въвели ваксината срещу варицела в своите ваксинационни програми, като в 28 от страните се прилагат две дози ваксина за постигане на протекция срещу Varicella-Zoster вируса (VZV). Италия, Унгария и Латвия са сред европейските страни, в които ваксината срещу варицела е задължителна, а само страните в Африка и някои страни в югоизточна Азия изобщо не са въвели ваксинацията срещу варицела.

Въвеждането на нови ваксини в имунизационния календар е логично продължение на усилията за превенция на заболявания, които, макар често възприемани като лекопротичащи или че „всяко дете трябва да ги изкара“, могат да доведат до сериозни усложнения. Нещо повече, трябва да следваме и тенденциите в Европа по отношение на ваксинационните политики и да не изоставаме в това отношение.

На каква възраст е препоръчително да се постави ваксината срещу варицела?

Препоръчителната възраст за поставяне на ваксината срещу варицела е от 12-и месец, като е необходимо поставяне и на втора доза с интервал поне 1 месец. Възможно е прилагането на ваксината и от 9-месечна възраст при специални обстоятелства (напр. епидемиологични), тогава втората доза се прилага след минимален интервал от 3 месеца. Могат да се ваксинират и по-големи деца (над 12 години) и възрастни, които не са преболедували до този момент от варицела, като отново трябва да получат две дози ваксина с интервал 1 месец, но не е препоръчително да има голям период между първа и втора доза.

Опасно заболяване ли е варицелата, до какви усложнения може да доведе?

Все още у нашата страна битува схващането, че варицелата е „една шарка“ или безобидна инфекция. Истината е съвсем друга. Бих искала да цитирам резултати от дисертационния труд на доц. д-р Христиана Бацелова върху епидемиологията на варицела-зостер инфекцията в Пловдивския регион за период от 19 години, които показват, че най-засегнатата възрастова група от инфекцията е от 1 до 4 години, следвана от възрастта 5-9 години, което кореспондира с така нареченото „проепидемичване на населението“– феномен, типичен за въздушно-капковите инфекции и потвърждава масовият им обхват. Оказва се, че преобладаваща е средно тежката форма на клинично протичане (75%), следвана от тежка форма (12,5%), лека форма (11,6%) и свръхтежка (0,9%). Това оборва разпространеното схващане, че варицелата е лека инфекция. Сред усложненията с най-висок относителен дял са съобщавани пустулизацията на обрива (около една трета от инфектираните), а пневмония се наблюдава при 8,3% от хоспитализираните заради варицела. Данните за усложнения, докладвани в други страни по света, са вторична бактериална инфекция (която може да се прояви като целулит, импетиго или еризипел, водещи до образуване на белези), пневмония, асоциирана с варицела (риск от фатален край между 10-30%, ако не се лекува); увреждане на нервната система (енцефалит, остра церебеларна атаксия и синдром на Guillain-Barré, инсулт и др.), синдром на Рей и още. Варицелата може да доведе до сериозни усложнения и потенциално фатални последици особено при имунокомпрометирани лица. При бременни варицелата също може да протече неблагоприятно както за самата жена, така и за плода.

Каква е заразността сред децата, които са основно в затворени колективи?

При възникнала епидемична ситуация в затворени детски колективи – например детски ясли и градини, контагиозният индекс може да достигне 100%, а медицинска сестра при ежедневния сутрешен филтър може да открие само около 1/3 от заболелите деца. Не бива да се подценява и заразността на пациентите с херпес зостер, тъй като стартът на голяма част от епидемичната ситуация в детските заведения е провокиран от контакт на дете с възрастен с херпес зостер. Всичко това ни показва голямата необходимост от въвеждането на ваксината срещу варицела в имунизационния календар.

Какви са рисковете за непреболедувалите възрастни хора?

Въпреки че засяга предимно деца, варицелата представлява по-голям риск за юноши, възрастни, бременни жени, пациенти с хронични заболявания, имунокомпрометирани лица и новородени, като често се налага антивирусна терапия или поддържащо лечение. При тях заболяването може да протече значително по-тежко, с повишен риск от усложнения като пневмония или неврологични прояви.

Поради тези причини, както и зарази общественото здраве за по-големи деца и възрастни, които не са преболедували от варицела, също се препоръчва ваксинация, особено ако попадат в рисковите групи за по-тежко протичане– гореизброените, но също така работещи в здравни заведения, персонал в училища и детски градини и други. Именно затова навременната ваксинация не само предпазва индивида, но и допринася за подобряване на общественото здраве.

Много деца прекарват заболяването сравнително леко. Дали обаче то отслабва имунитета в по-дългосрочен план?

VZV комплексно уврежда хуморалния и клетъчния имунитет по време на инфекцията, като степента на промени в имунитета може да не са пропорционални на клиничната форма на боледуване (напр. лека или тежка). Това означава, че дори след леко преболедуване имунитетът може да е толкова потиснат, че детето или възрастният да страдат от поредица от банални инфекции в следващите няколко месеца след варицелата. Най-добре изучените механизми на VZV върху имунната система са свързани с потискане на антигенното представяне на вируса с цел избягване на имунната система, потискане на производството на интерферони, стимулиране на програмирана клетъчна смърт (апоптоза) в Т и В лимфоцити, което води до потиснат клетъчен и хуморален имунитет в рамките на седмици и месеци след излекуване от инфекцията. Това може да е опасно за лицата с вече потиснат имунитет, както и малките деца, при които имунитетът по правило е незрял. В тази връзка, поставяне на ваксината предотвратява не само инфекцията, но и ограничава потискането на имунитета при среща с Varicella-Zoster вируса

Референции

1. https://www.e-cep.org/journal/view.php?number=20125555567
2. https://vaccine-schedule.ecdc.europa.eu/Scheduler/ByDisease?SelectedDiseaseId=11&SelectedCountryIdByDisease=-1#:~:text=Two%20doses%20with%20minimum%20interval,four%20to%20eight%20weeks%20apart
3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK448191
4. https://www.frontiersin.org/journals/immunology/articles/10.3389/fimmu.2020.00001/full