Доц. Михаил Околийски e завършил „Социална терапия“ в Хумболтовия университет в Берлин, Германия, и има докторска степен по психотерапия от същия университет. До 2014 г. работи като експерт в направление „Психично здраве” към Националния център по обществено здраве и анализи. Създател е на системно здравно образование за различни възрастови групи в училищата. Автор е на над 100 публикации в български и международни научни издания с импакт фактор. Преподава „Сексология и репродуктивно здраве“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ на акушерки, социални работници и медицински сестрио.  От 2014 до юни 2023 г. е представител на Световната здравна организация у нас, след което е назначен за зам.-министър на здравеопазването в екипа на министър Христо Хинков. Разговаряме с него за нуждата от въвеждане на здравно образование в учебните програми.

Г-н Околийски, какво е нивото на здравното образование в България  – достатъчно застъпено ли е?

Здравното образование на практика отсъства от системния учебен материал в България. Твърди се, че то е залегнало в часовете по биология, но подобни теми предполагат комплексни знания, които изискват и отделен час. За съжаление, през всичките години, в които се опитваме да въведем здравното образование в училищата, срещаме голямо неразбиране по темата, най-вече от страна на Министерството на здравеопазването към тази необходимост. Тяхната концепция е да то да се “парцелира” в отделни предмети, което елиминира всеки опит за пълноценно говорене за здраве. Според СЗО здравето трябва да присъства във всички политики и да бъде споделяно по разбираем начин с децата спрямо тяхната възраст и контекста, в който живеят.

Какви трябва да са фокусите на здравното образование?

Темите, които трябва да залегнат в него, са различни. Водещи сред тях са смисълът от пълноценното и здравословно хранене, от физическа активност, от ограничаването на редица рискови поведения и други. С помощта на СЗО и нашия екип в Плана за възстановяване и устойчивост успяхме да включим мярка Съвременно здравно образование в българското училище, която обобщава основните рискове пред младите хора в България. Това е едно от нещата, които страната ни трябва да осъществи и които ще трябва да бъдат отчетени при изпълнението на плана догодина. През последните 10 години редица проучвания установяват изключително тревожни тенденции по отношение на здравето на децата и младите хора, свързани с тяхното поведение. Сред тях е широкото разпространение на цигари в юношеска възраст – България е на първо място по тютюнопушене сред момичетата в Европейския съюз, както и сериозната употребата на алкохол и нарастване на злоупотребата с психоактивни вещества. Това води и до увеличаване на сърдечно-съдовите заболявания и смъртността от тях. Друг фокус е рисково сексуално поведение, което води до висока честота на ранната бременност, на броя на абортите, на разпространяване на сексуално предаваните инфекции, както и тревожно нарастване на броя на младите хора, инфектирани с ХИВ. Не по-малко важни въпроси са справянето с агресията и насилието сред младите хора – проблеми, които все по-често виждаме в ежедневието си.

На какъв етап е реализацията на въвеждането на здравното образование в училищата?

Създадената работна група между няколко институции –  МОН, МЗ, МТСП, ДАЗД работи много активно в тази насока и създаде предложение на база добрите практики в България за това какво трябва да включва здравното образование за отделните възрастови групи. Срокът на работата на тази група беше април 2024 година с цел здравното образование да влезе като отделен предмет от началото от 15-ти септември същата година. По незнайни за мен причини работата й беше удължена с шест месеца и след дълга пауза и липса на срещи на членовете й, тя отново е започнала работа и дискусии по концепцията, която се налага от Министерството на здравеопазването. В нея се предвижда определени теми от здравното образование да залегнат в различни предмети, което за мен обаче не е ефективна стратегия.

Тоест, според Вас здравното образование трябва да е отделен предмет?

Да, категорично. Наскоро имаше и среща на неправителствения сектор с министъра на образованието и негови колеги, на които е защитена тезата здравното образование да е отделен предмет и е дадена заявка от страна на екипа му това предложение да се обсъди. Най-важното нещо е именно материалът да не се разпокъсва, което би разсеяло и фокуса по темата. Здравното образование  трябва да залегне в отдален час с определена честота. Не по-малко важно е да има подготвени преподаватели по тези часове, защото е от ключово значение темите, които то обхваща, да се представят по интересен за децата начин.

Кой трябва да преподава здравно образование?

Това са важни подробности, които трябва да бъдат взети като решения, едва когато се направи първата крачка – да се вземе решение дали ще има здравно образование и в каква форма. Сигурен съм, че ръководният екип в Министерството на здравеопазването може да структурира преподавателския екип по най-добрия начин. Това може да се случва чрез комбинация между външни лектори, които да бъдат канени по определени теми, специалисти от РЗИ, учители, които искат да надградят своята професионална квалификация и имат любопитство и желание да го правят, лекари. Най-важното обаче е системността на тези послания. Те не трябва да “припламват” само от време на време, както се случва сега –  да предизвикват огромен интерес сред децата, но след това да изчезват. Здравното образование трябва да присъства в учебните програми навсякъде, както в София, така и в по-малките градове, в които често подобни теми често изцяло липсват от учебния материал.

Ставаме свидетели на все повече случаи на опасни игри сред децата в социалните мрежи. Може ли здравното образование да помогне за ограничаването и на тези рискове?

Категорично, ограничаването на рисковете е една от основните практически ползи от здравното образование. Децата често са безкритични към опасностите, свързани с онлайн предизвикателства и игри в TikTok, Instagram и YouTube, защото в училище никой не им ги разкрива, а родителите нямат никаква представа за клопките, дебнещи в интернет. Прекрасен пример е фабулата в сериала „Юношество“, в който момче на 14 години извършва убийство на нищо неподозираща съученичка, воден от грешни постулати на инфлуенсъри, касаещи отношенията между мъжете и жените. Предпазването от онлайн манипулации може да бъде преподавано по интересен и ефективен начин, а изграждането на критично мислене е бронята срещу всякакви опити за манипулация от недобросъвестни агенти. Освен това здравното образование може да насърчи открития диалог между родителите и техните деца и така да елиминира склонността към участие в опасни игри и практики.

Има ли необходимост от осъвременяване на проблемите, касаещи здравното образование?

Нужно е актуализиране на темите, които се отнасят до здравното образование. Един модерен риск пред съвременните деца е например онлайн хазартната зависимост и като цяло зависимостта от различни онлайн устройства. Световната здравна организация е определила този проблем в отделна нозологична единица – игрово разстройство. Известен факт е, че прекомерното стоене зад екран води до занемаряване на други активности като учене, спортни дейности, хобита. Това са актуални проблеми пред младите хора в България и има достатъчно доказателства за голямата зависимост на децата ни в тази насока, като например проучването на СЗО “Здраве на децата в училищна възраст”. Има данни, че честотата на хазартната зависимост в България е двойна в сравнение с европейската. Научно е установена връзката между онлайн залаганията и игровото разстройство. Притеснителен факт е, че много млади хора, включително спортисти, смятат, че залагането е част от цялата “забава”. Нужно е да се влезе в диалог с тях, да им се обърне внимание, че рискуват да загубят не само цялата радост от спорта, но и да тръгнат по път, който да има реални тежки последици за живота им.  Никой не говори по тези теми по смислен начин  с нашите деца.

Какви рискове крие забавянето на реализацията на проекта за здравно образование?

Със сигурност енергията и инерцията се губи, защото хората, които са ангажирани с тази идея и дават всичко от себе си, но не виждат резултат от работата си, се демотивират. За себе си мога да заявя, че никога няма да се откажа от нея, защото съм работил много по темата за здравното образование както с ученици от различни групи, така и преподавам и здравно образование, семейно планиране и репродуктивно здраве на акушерки, медицински сестри и социални работници. Виждам ползите от този подходи пряко в много кратки срокове – младите хора, които получат този тип чувствителна информация, но по интересен начин, неминуемо започват да подлагат на съмнение част от грешните избори, които правят. Дори да не ги прекратят веднага, очакването е, че ще бъдат по-критични към посланията на индустрията.

Как можем да изградим силни рефлекси срещу посланията на индустрията, които често се прицелват именно в децата и подрастващите?

Индустрията  е изключително мощна, особено в сферите, които са свързани с храните, с тютюнюпушенето, с хазарта и алкохола. От друга страна корпоративната социална отговорност в България е прекалено слаба, за разлика от други страни, в които се работи много интензивно между неправителствени организации като нашия Център по обществено здраве и анализи и има практически резултати от това. Поради това и смятам, че здравното образование трябва да е един от най-мощните лостове на държавната политика спрямо младите хора, който да е осъществяван не само от една институция в лицето на МОН,  а от екип амбицирани, убедени в смисъла му държавници. Те не трябва да се влияят от популистки послания, а да инвестират най-накрая време и усилия за създаването на отделен час по здравно образование.  

Децата от най-ранна възраст обаче са “атакувани” от реклами на изделия, често вредни за здравето им…

Така е и затова е важно и да се създаде нагласа в децата да не търсят и купуват подобни изделия. Тук ще дам опит с моите срещи с деца от 119-то училище в София. Представих им пирамидата на здравословното хранене, подготвена от Центъра по обществено здраве и темата ги заинтригува. Подобни въпроси обаче трябва да се представят по любопитен за децата начин, а не с наставнически тон. С едни малки промени в ежедневието, като например ограничаване на приема на сол, ефектите за здравето от ранна възраст може да са големи. СЗО препоръчва 2,5 мг дневен прием на сол, докато у нас достигаме до 15 грама  и след това отчитаме мрачните статистики, че сме на първо място по сърдечно-съдови заболявания, което натоварва много и болничната система, наместо да се инвестира в промоция на здравето и превенцията на заболяването. За тези рискове действително трябва да се говори от много ранна възраст.

В този смисъл, от кога трябва да започне здравното образование –  от най-малките в градините или сред учениците?

Според мен трябва да се започне с най-малките. В детските градините в момента има добри примери – осигуреното хранене е пълноценно, но нишката се къса, когато детето постъпи в първи клас. Дотогава родителите са били спокойни, че детето им е обгрижвано и хранено добре, но след това за съжаление се губи и родителската отговорност да се говори по теми като нуждата от здравословно хранене и други. Факт е, че и самите родители не са имали часове по здравно образование. Затова и подобни теми категорично имат място още в началните класове, когато се изграждат навиците. На по-късен етап здравното образование трябва да включи и други теми като например рисковото сексуално поведение. Положителен пример е кампанията за популяризиране на ваксината срещу HPV, който е основен причинител на рака на маточната шийка и още много видове рак. Сред активното й провеждане с участието на РЗИ, на отделните професионални дружества, на педиатри, на общопрактикуващи лекари, процентът на обхванатите с нея млади хора се увеличи двойно, но все още е далеч от необходимото. Тя обаче е успешен пример, че когато отделни експерти си подадат ръка и работят заедно, резултатите не закъсняват.

Защо е важно здравното образование да стане факт?

Защото е заложено бъдещето на нацията – това е въпрос от националната сигурност. Как растат децата ни, доколко ще могат да развиват потенциала си и да бъдат производителни, колко дни ще имат прекарани без заболявания, фокусирани върху създаване на здраво семейство – всички тези въпроси са част от здравното образование, което все още липсва у нас. 

Настоящият материал е създаден в рамките на проект „Здравното образование – защо ни липсва и защо е нужно“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и  Lidl  за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

Полина Тодорова