Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) настоя за възможност за пряко публично финансиране на дейността на амбулаторните практики на медицинските сестри и акушерките чрез договаряне с НЗОК. Българският лекарски съюз обаче изрази категорично несъгласие с подобна промяна и изтъкна редица аргументи. По темата разговаряме с Анелия Атанасова – председател на Националното сдружение на Амбулаториите за здравни грижи в България.

Г-жо Атанасова, колко членове има в учредената от Вас организация?

Към момента в нашата организация има 37 активно работещи амбулатории за здравни грижи. Имаме структури в почти всички региони на България и сме покрили нуждаещите се пациенти. В търговския регистър има регистрирани над 100 амбулатории, но те не са с 12-часов работен ден.

Каква дейност извършват амбулаториите за здравни грижи?

Дейността ни освен медицински, има и социален компонент. Пациентите идват с амбулаторен лист, в който има назначено лечение от лекар или с рецепта. Тоест, те са насочени от лекар към нас за извършване на терапията. При нас идват основно пациенти, които не подлежат на хоспитализация, но за които се налага да се извърши лечение в амбулаторния условия или в дома им, ако са на легло. В такива случаи се включва медицинският патронаж и медицинско лице до леглото на болния, който осъществява терапията, изчаква се да види състоянието му, след това то се описва в амбулаторна карта, която впоследствие връщаме към личните лекари чрез близките или самия пациент, за да можем да имаме и връзка с лекуващия лекар.

Какви пациенти най-често се обръщат към вас?

Към нас се обръщат пациенти от всякаква възрастова група – като се започне от родителите на бебета на няколко месеца, до хора на над 90-годишна възраст. Това, което забелязваме е, че в различните райони на страната използваемостта на услугата е различна. Медицинският патронаж и амбулаторното лечение се търсят повече там, където има повече лекари и специалисти. На места, където лекарите са по-малко, и търсенето е по-малко, защото, за да дойде един пациент при нас, той първо трябва да мине през лекарския кабинет. В такива ситуации е много по-трудно  и за колегите, защото дори пациент с определени оплаквания да ни потърси директно, ние първо трябва да потърсим конкретния специалист и да осъществим връзка с него, да се осъществи нужният преглед и т.н.

Пациентите, които търсят услугите на амбулаториите, обаче заплащат за тях. Това ли е основната причина да настоявате за договаряне с НЗОК  – облекчаване на пациентите от финансова гледна точка?

Основният аргумент е, че това, което правим по реда в момента, не е морално и не е етично, особено за здравноосигурените пациенти, които биват финансово натоварени. Първият въпрос към нас, когато биваме потърсени е, колко струва дадената услуга. За един пенсионер разходът от 50 лв. за домашно посещение не е малка сума. За съжаление, около 30% от потърсилите ни, след като разберат цените, с известно отчаяние казват “Много ви благодарим” и приключват разговора.  Не е за подценяване и фактът, че за да подсигурим високо качество на услугата, ние трябва да работим с висококачествени стерилни материали, да имаме специализиран транспорт с хладилно помещение, а всичко това изисква инвестиция и средства.

БЛС обаче изрази категорично несъгласие с възможността за пряко договаряне на амбулаторните практики с НЗОК и изтъкна редица аргументи в тази насока. Приемате ли ги?

Според мен, на първо място липсва диалог с Българския лекарски съюз. Или те не разбират каква е целта на това, което искаме, или ако не е това – става дума за финансов интерес. Няма как те да признават, че има нужда от подобни грижи, че сме от полза, че облекчваме и разтоварваме грижите за пациентите, но ако трябва да се плаща за това от НЗОК, има проблем. В този смисъл, фокусът се измества от пациента към финансовата част и неговите права.

Как ще се развият нещата по отношение на разговорите с БЛС според Вас?

Смятам, че конструктивен диалог няма да има, поне в този момент, защото напрежението действително е много голямо. От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, част от чийто Консултативен съвет сме и ние, имат изготвен законопроект по темата. Мисля, че е нужно да се погледне и общественото мнение по въпроса и ползите от подобна промяна. Всяка година ние даваме данни към НСИ колко пациента преминават през нас и има информация, която е достоверна. Става въпрос за 20 00 души и това са хора, които могат да си позволяват нашата помощ. Не регистрираме всички останали, които само са се обадили и са попитали, защото с тях броят ще е поне двоен, тоест търсенето на услугите ни е голямо.

На 12 май се организира протест от Синдиката на българските медицински специалисти, като едно от исканията му е именно  създаване на самостоятелни практики и амбулатории по здравни грижи за медицински сестри и акушерки. Ще го подкрепите ли?

Ще присъстваме на протеста, защото смятаме, че начинът, по който се работи в момента, не може да продължава и в бъдеще.

Полина Тодорова