Предстои обмислянето на включването на нови ваксини в имунизационния календар у нас. Това стана ясно на кръгла маса в парламента на тема: “За живот без ваксинопредотвратими болести”. Участие в нея взеха министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов, председателят на здравната комисия проф. Костадин Ангелов, представители на властта и експерти от различни медицински и немедицински структури.
“Ще увеличаваме ваксиналната защита чрез включване на нови ваксини в имунизационния календар и в препоръчителните имунизации“, заяви ресорният министър доц. Кирилов. Той уточни, че е отправил запитване към Националния експертен съвет по имунизации и към производители на ваксини относно имунизацията срещу варицела, ротативирусните инфекции, респираторния синцитиален вирус, както и менингококовите инфекции.
Най-вероятно, първоначално в задължителния календар ще влезе и ваксината срещу варицела. Припомяне, варицела е едно от най-честите инфекциозни вирусни заболявания в детска възраст и едно от най-заразните заболявания – заразяват се около 90% от контактните на болен с варицела, които нямат изграден специфичен имунитет към причинителя. Към момента ваксината срещу варицела е препоръчителна и се прилага при бебета с навършени 12 месеца. Около 30 хиляди деца у нас боледуват от варицела всяка година, като най-много са тези на възраст от 1 до 4 години. Имунизацията срещу вируса може да се направи след навършване на 12 месеца, но към момента ваксината е препоръчителна и се купува от родителите, обясни главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
Респираторно-синцитиалният вирус е другото разпространено сред малките деца заболяване, за което в Европа има одобрена от 2 години ваксина, и тя може да влезе в календара. В края на миналата година от Световната здравна организация препоръчаха имунизацията на бременни жени срещу респираторно-синцитиален вирус, която да осигури защита на бебето. Ваксината срещу менингококови инфекции е показана за защита на възрастни, юноши и деца на възраст от 6 седмици срещу инвазивни менингококови заболявания, причинявани от четири групи бактерии.
„Ваксините са доказали своята надеждност и са спасили милиони човешки животи, благодарение на тях тежко протичащи заразни болести не се срещат или се установяват рядко“, посочи проф. Ангелов. Той поздрави Министерството на здравеопазването и доц. Кирилов за новата Национална програма за първична профилактика на раковите заболявания, причинени от човешкия папилома вирус (HPV) 2025-2030 г., която разширява обхвата си и позволява безплатна имунизация и на момчета.
„Не са много държавите в Европа, които по време на Европейската имунизационна седмица успяват да обединят всички страни на властта в тази обща кауза“, посочи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
„Заплащането на дейностите по прилагане на ваксини са едни от най-разумно разходваните средства от страна на НЗОК, защото спестените пари от лечение на ваксинопредотвратими заболявания се пренасочват към пациенти с тежки и хронични заболявания“, заяви управителя на НЗОК доц. Стефановски.
По време на Кръглата маса бяха изнесени и презентации, представящи историята и постиженията на ваксините. Вариолата е първото и единствено инфекциозно заболяване, което е ерадикирано напълно в световен мащаб благодарение на ваксините, отбеляза доц. Ирина Иванова от Медицински университет Варна. Тя припомни и пътя на премахване на полиомиелита, като посочи, че откакто СЗО поставя началото на Глобалната инициативаза изкореняване на заболяването през 1988 г. случаите на полиомиелит са намалели с над 99,9%. Също така от 1974 г. насам детската смъртност в световен мащаб е намаляла значително, като се смята, че ваксинацията е пряко отговорна за 40% от това постижение. Въвеждането на ваксината срещу морбили пък намалява смъртните случаи с над 80%
Доц. Ваня Рангелова от Българското научно дружество по епидемиология на инфекциозните и неинфекциозните болести пък отбеляза ролята на ваксините за обществото. В страните с ниски или средни доходи ваксинацията е предотвратила разходи за лечение в размер на приблизително 3,4 милиарда евро, включително хоспитализация, 295 милиона евро транспортни разходи и 615 милиона евро загуби на производителност от лицата, полагащи грижи.
Проф. Ани Кеворкян, председател на Националния експертен съвет по имунизации говори за бъдещето на ваксинопрофилактиката. Акцент върху националната ваксинационна политика – изпълнението на имунизационния календар и националните програми, постави д-р Кремена Пармакова, началник отдел „Надзор на заразните болести“ в МЗ.
