В последните месеци темата за донорството на органи и шансът за последващи трансплантации, с които да се спасят човешки животи, отново влезе във фокуса на общественото внимание. За съжаление, страната ни все още извършва изключително малко трансплантации, а причините за това са основно организационни. Ключов момент за увеличаването им е установяването на мозъчната смърт.

Какво представлява т.нар. „мозъчна смърт“ подробно разяснява д-р Христо Христов, специалист по анестезиология и интензивно лечение с повече от 15 години стаж. Работил е в Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев” и в Клиника по детска анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Координатор по донорство от 2022 до 2024 г. В момента е част от екипа на СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“. Основател на human-care.net – специализиран сайт, посветен на донорството, трансплантациите и други медицински теми.

Смъртта винаги ни вълнува – независимо дали се сблъскваме с тази на друг човек или мислим за нашата собствена. Може би най-важният въпрос при среща с нея е: как да я разпознаем? В тази статия ще обясним накратко какво представлява т.нар. „мозъчна смърт“, как се диагностицира и защо е равнозначна на края на човешкия живот.

Какво представлява мозъчната смърт?

Мозъчната смърт е трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък, при все още работещо сърце. Според съвременната медицина и българското законодателство, тя е равнозначна на смъртта на човека.

Това състояние настъпва, когато мозъкът вече не може да поддържа основни жизнени функции като дишане, съзнание, рефлекси и регулиране на жизнените процеси.

Пациентите с мозъчна смърт изглеждат „живи“

Много хора се объркват, когато виждат пациент с мозъчна смърт: той има сърдечна дейност, нормална телесна температура и цвят на кожата и изглежда „жив“. Истината е, че всички жизнени функции се поддържат изкуствено – чрез апаратура и медикаменти в интензивното отделение. Без тази поддръжка и останалите органи бързо биха загинали.

Всички пациенти с мозъчна смърт са на изкуствена белодробна вентилация, тъй като нямат собствено дишане.

Как се разпознава мозъчната смърт?

Преди да се постави диагнозата, лекарите трябва да изключат всички обратими състояния, които могат временно да потиснат мозъчната функция – като тежка хипотермия, влиянието на лекарства или отравяне.

• След това се търсят характерни „външни” и „вътрешни” признаци:
• Външни признаци:
• Отпадане на съзнанието;
• Липса на самостоятелно дишане;
• Липса на всякакви движения (освен рефлекси от гръбначния мозък);
• Широки зеници, които не реагират на светлина;
• Липса на реакция при допир до роговицата – няма мигане, няма сълзене;
• При завъртане на главата – погледът остава фиксиран;
• При натиск върху очните ябълки или при болков стимул – липсва промяна в сърдечната честота, тъй като мозъкът вече не контролира тези реакции.
• Нарушени телесни процеси (вътрешни признаци):
• Липса на всички черепно-мозъчни рефлекси;
• Липса на терморегулация – температурата на тялото зависи от околната среда;
• Срив в регулацията на жлезите с вътрешна секреция и електролитен дисбаланс;
• Често се развива безвкусен диабет – бъбреците не концентрират урината и отделят по няколко литра на час, което води до тежка дехидратация;
• Колебания в сърдечната дейност и кръвното налягане, дори при минимално влияние – например преместване на тялото.

Ако тези състояния не бъдат коригирани от медицинския екип, настъпва пълна телесна смърт. (Повече за етапите и дефинициите на смъртта можете да прочетете тук. По-подробно за мозъчната смърт можете да прочетете тук.) Съвременната медицина може да поддържа тялото на починал човек в мозъчна смърт с дни, понякога седмици и дори месеци, но без функциониращ мозък животът не може да продължи.

Как се доказва мозъчната смърт?

Поставянето на диагнозата се основана на клиничен преглед, обикновено извършван от комисия.

Когато външните белези не са напълно убедителни, лекарите използват допълнителни инструментални изследвания, за да потвърдят диагнозата:

Конвенционална ангиография

Компютърно-томографска ангиография (КТ ангиография)

Мозъчна сцинтиграфия

Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)

Целта е да се докаже липсата на кръвоток към мозъка – състояние, което окончателно потвърждава, че мозъчната тъкан е загинала.

При определени състояния, например нарушена херметичност на черепа, някои от изследванията могат да бъдат с ограничена информативност.

Друг ключов метод е електроенцефалограмата (ЕЕГ) – изследване, което показва липса на електрическа активност в мозъка.

Мозъчна смърт ≠ кома.

За страничния наблюдател мозъчната смърт може да изглежда като дълбока кома или обща упойка. Но за опитния лекар разграничаването е ясно и недвусмислено – защото мозъчната смърт е необратимо състояние, докато комата може да бъде преходна и обратима или се открива налична мозъчна функция.

Какво казва законът в България?

В България мозъчната смърт се определя съгласно Наредба № 14 от 15 април 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт. Тя се диагностицира задължително, когато има признаци за настъпването ѝ. Диагнозата се поставя от тричленна комисия от лекари, които отговарят на конкретни професионални изисквания – включващи специалисти по анестезиология, неврохирургия, неврология и образна диагностика. Комисията използва ясно определени медицински критерии и протоколи, които гарантират точността и обективността на заключението. Задължително е да има известна причина, която може да обясни загиването на мозъка.

За вземане на решението се изисква единодушие. Само след така установена и надлежно документирана мозъчна смърт пациентът може да бъде юридически обявен за починал.

Защо е важно да разбираме какво е мозъчна смърт?

Установяването на мозъчна смърт е задължително и е добра практика в края на живота. Всички лекари, които работят в клиники и отделения за интензивно лечение трябва да разпознават признаците на мозъчната смърт и да знаят как да постъпват в такива случаи. В българските болници те обикновено не се докладват.

Разбирането и съобщаването на мозъчната смърт има огромно значение за близките на пациента. Редно е те да узнаят навреме за настъпването на смъртта и да не се измъчват с напразни надежди за подобрение. В този момент те имат да вземат важни решения, едно от които е решението за донорство на органи.