На 24 март се отбеляза Световният ден за информираност за Lp(a) – липопротеин (a), ключов, но често пренебрегван рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. С цел повишаване на информираността сред лекари и пациенти, фармацевтична компания Новартис организира пресконференция на тема „Липопротеин (a) – малка частица с големи последици за сърцето“. Лектори на събитието бяха проф. д-р Арман Постаджиян, проф. д-р Иван Груев, проф. д-р Елина Трендафилова и проф. д-р Николай Рунев, които дискутираха какво представлява Lp(a) и как участва в развитието на атеросклеротичните заболявания. По темата разговаряме с  проф. Иван Груев, кардиолог в Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис Трети“ и бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България.

Проф. Груев, контролираме ли достатъчно добре рисковите фактори, които влияят на сърдечносъдовото ни здраве?

В България имаме голям проблем с контрола на конвенционалните рискови фактори – не контролираме добре хипертонията и холестерола, ние сме една от най-затлъстелите нации в Европа, която е и сред най-обездвижените. Категорично сме и най-пушещата нация в ЕС и на второ място в Европа след съседна Сърбия. В този смисъл, имаме много същностни, изначални и поведенченски проблеми в нашето население, които трябва да адресираме и то от ранна детска възраст.

Каква е ролята на липопротеин (а) като част от общия риск за пациента?

Проблемът с тази малка частица – липопротеин (а) е, че тя добавя допълнителен риск. Поради тази причина хората с повишени нива на липопротеин (a) трябва да са най-стриктни в контрола на другите си рискови фактоти. Това е важно и защото към момента терапиите за контрол на Lp(a) са все още в експериментална фаза, тоест ние нямаме конкретно насочено решение в ежедневната си клинична практика. Затова средството, с което разполагаме засега за контрола му, е да съветваме  пациентите да контролират стриктно останалите си рискови фактори – тоест, да не пушат, да се движат, да се хранят максимално добре, да редуцират нивата на лошия си холестерол, както и нивата на артериалното си налягане. Ако имат диабет и нарушения в гликемията, да лекуват и тези си състояния. Подходът трябва да бъде комплексен, но липопротеин (а) е “червената лампа”, която светва, за да ни каже, че рискът е много по-висок и че трябва да сме много по-внимателни.

Какво представлява Lp(a) и как участва в развитието на атеросклеротичните заболявания?

Липопротеин (а) е специфичен протеин, част от LDL холестерола, с определени характеристики, чрез които много по-лесно преминава през съдовата стена, носи материал за създаване на плаки, но и допринася за тяхното усложняване и нестабилност. Той има и един допълнителен белтък, който обуслява неговите противовъзпалителни и протомботични свойства – тоест, той освен че носи материал за създаване на плаките, допълнително допринася за тяхното усложняване. Усложената плака е тази, която лесно може да се спука и да предизвика остро тромботочно събитие. Освен това, Lp(a) е носител на оксидирани фосфолипиди, които се оказват важни за развитието на едно дълго заболяване –  аортна стеноза – заболяване, което е голям проблем сред застаряващото население.  Това е най-честият сърдечен порок, особено сред населението над 65 години.  Хората с повишени нива на Lp(a) имат между 3 и 4 пъти повишен риск от инфаркт на миокарда, 3 пъти по-голям риск от стеноза на аортната клапа, 1,6 пъти по-висок риск за исхемичен инсулт. Също така, пациентите с повишен Lp(a) могат да имат по-тежка проява на заболяването, което се отнася до комплексни атеросклеротични лезии, които са по-трудни за лечение. Общата смъртност по всякакви причини при високи нива на Lp(a) e 1,2 по-висока, което е много висок процент, тоест имаме 20% добавена смъртност.

Рядко срещани ли са увеличените нива на липопротеин (а)?

Съвсем не. Повишените нива на Lp(a) не са рядкост, като се смята, че приблизително един на всеки пет души по света или общо над 1,5 млрд. души са изложени на висок риск от развитие на атеросклеротично сърдечносъдово заболяване поради повишени  нива на Lp(a). Доказано е, че Lp(a) се натрупват в плаките, но и допринасят за тяхната нестабилност.

Правилно ли е схващането, че щом нивата на лошия холестерол (LDL-C) са в норма няма нужда да се измерва Lp(a)?

Независимо от стойностите на LDL холестерола, този допълнителен рисков фактор има своето влияние. Дори да сме постигнали една сериозна редукция на LDL холестерола, продължава да има остатъчен сърдечносъдов риск и последващи сърдечносъдови събития, обусловени от липопротеин (a).

Колко често трябва да се измерва нивото на този показател?

Изследването трябва да се извърши поне веднъж в живота, за да ни покаже доколко имаме допълнителен риск за нашето сърдечносъдово здраве, за да знаем как да се отнасяме и към останалите рискови фактори. Нивата на този вид протеини са генетично предопределени. Има смисъл те да се изследват след навършване на 5-годишна възраст, като експресията им остава без съществена промяна  през целия живот.

Запознати ли са достатъчно специалистите с Lp(a) и рисковете от високите му нива?

За съжаление нивото на информираност сред лекарите не е достатъчно високо. Дружеството на кардиолозите в България проведе анкета и се оказа, че то е ниско, а хората, които са запознати, са на мнение, че няма смисъл да се изследват, защото все още няма специфична терапия. Точно това мислене трябва да променим.

Какво може да направи Дружеството на кардиолозите за популяризиране нуждата от скрининг за рискови фактори и програми за превенция на ССЗ?

Дружеството на кардиолозите  има цялостна визия за сърдечносъдовото здраве на българските пациенти. Тя е залегнала и в Националния кардиологичен план, който следва основните цели на Европейския кардиологичен план и включва цялостен подход по темата. Този подход се базира на скриниговите програми,  ранния достъп до лечение, рестатиране на кардиорехабилитация, която за съжаление в България в момента е сведена до нула. Това обаче не зависи само от нас специалистите, които назоваме проблемите и търсим решения по тях, но изисква и желание и действия от страна както на политиците, така и на цялото общество. Ще дам пример с програми, които вече работят в няколко държави – те са свързани с намаляването на солта в храните, а резултатът е намаляване на популационно ниво на кръвното налягане. Това е малка, но съществена стъпка, която ще даде дългосрочен ефект за сърдечносъдовото здраве. Друг проблем е ограничаване на тютюнопушенето, който обаче не трябва да се разглежда на “парче”, както стана със забраната на вейповете у нас, а цялостно. Сред другите мерки са ясното етикиране на вредните храни, въвеждане на здравно образование в училища и други стъпки, които ние в Дружеството на кардиолозите в България бихме предложили и сме готови да го направим. Статистиката показва, че са нужни мерки за намаляване на рисковите фактори, влияещи на сърдечносъдовото здраве  – по отношение на миокардните инфаркти имаме големи успехи, инвазивната ни кардиология е на европейско ниво. Проблемът обаче е че миокардните инфаркти на годишна база се увеличават и тази тенденция ще продължи, ако рисковите фактори не се ограничат.