Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи настоява да участва като договорен партньор в преговорите за промени в Националния рамков договор за медицински дейности (НРД) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Това стана ясно на пресконференция, организирана от БАПЗГ. Повод за това е започналият преговорен процес между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз.
Нуждата от долекуване и продължителност на грижите в в домашни условия става все по-необходима, а в това отношение пациентът е забравен. Исканията ни не са комерсиални – настояваме асоциацията ни да стане договорен партньор на НЗОК, а касата да заплаща медицинската услуга, извършвана от практиките на професионалистите по здравни грижи, заяви Дияна Георгиева, председател на БАПЗГ.
Исканията на съсловната организация на специалистите по здравни грижи са в три основни посоки.
Първото основно искане е подготовка за въвеждането на механизъм за пряко сключване на договор между НЗОК и всички изпълнители на здравни грижи в извънболничната медицинска помощ за следващия преговорен процес – 2026 г. Според асоциацията тази стъпка ще разшири обхвата на амбулаторните услуги по домовете, които фондът финансира и ще бъдат отстранени пречките пред амбулаторните практики по здравни грижи пряко да договарят със здравната каса.
От 2022 г. Националната здравноосигурителна каса финансира посещения по домовете на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти при новородени. За амбулаторни дейности по здравни грижи първоначално бяха заделени 20 млн. лв. на година. Поради липсата на възможност за сключване директно на договор със здравната каса от страна на специалистите по здравни грижи обаче, тези средства не се усвояват. За здравноосигурените пациенти с тежки състояния след проведено активно лечение, като инсулти, инфаркти, терминален стадий на онкологични заболявания, след големи операции, изобщо не е предвидена възможност за безплатна грижа по домовете им, отбелязват още от асоциацията. Затова и БАПЗГ настоява тези две пречки да бъдат отстранени, като се въведе механизъм за пряко сключване на договор със специалистите по здравни грижи и се разширят дейностите, които НЗОК финансира.
От там посочват, че потребностите от амбулаторни здравни грижи в страната са огромни с оглед на застаряващото население и увеличаването на социално значимите заболявания и тревожно високото ниво на смъртност, предотвратима чрез добро лечение и профилактика. Към момента у нас има регистрирани 101 практики по здравни грижи, като активно работещи са 37 и те са в частния сектор поради липсата на възможност за финансирането им от НЗОК. През тях през миналата година са преминали около 15 000 пациенти, но срещу заплащане на медицинските услуги. Не е предвидена възможност за безплатна грижа в дома на пациенти, преживели инфаркт, инсулт, големи хирургични интервенции, както и за пациенти с онкологично заболяване, отбеляза в тази връзка Александър Василев, заместник-председател на БАПЗГ.
Второто основно искане на БАПЗГ е в рамките на тази година съсловната организация да стане пълноправен договорен партньор на НЗОК. Само по този начин тя ще може да отстоява в дългосрочен план интересите не само на членовете си, но и на пациентите – а именно, осигуряване на качествени и адекватно финансирани здравни грижи по ясни стандарти във всеки един етап на лечебния процес.
Третото искане е подобряване качеството на медицинските услуги, което не може да бъде гарантирано без специалистите по здравни грижи. Затова съсловната организация настоява за следните промени с по-дългосрочен характер в НРД, ЗЗО и някои поднормативни актове:
Задължително изискване за сключване на договор между НЗОК и лечебните заведения за болнична помощ да бъде наличието на минимален брой специалисти по здравни грижи, съгласно утвърден медицински стандарт „Здравни грижи“. Медицинските дейности се извършват в екип, който е определен за всяка дейност. Липсата или намаления брой в медицинския екип на медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, медицински и рентгенови лаборанти води до риск от пропуски и грешки при лечението на пациентите, категорични са от БАЗПГ.
Разширяване на съществуващите алгоритми и въвеждане на нови алгоритми за дейности на специалистите по здравни грижи в клиничните пътеки (КП), които да бъдат отчитани чрез информационната система, като гаранция за качество на предоставената здравна грижа. Чрез тези ясни и конкретни записи на дейности ще бъдат заложени критерии за качество на извършваните грижи и ще бъде улеснен контролът над тях, аргументират се от асоциацията.
От там настояват и за разширяване на Националната здравно-информационна система (НЗИС) със записи на извършваните дейности от медицинските специалисти по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ. Конкретните дейности по здравни грижи от една страна могат да бъдат инструмент за по-точно остойностяване на медицинската услуга, от друга – да послужат за планиране на нуждите от персонал.
БАПЗГ се обяви и за остойностяване на труда на медицинските специалисти по здравни грижи на базата на събраната информация за дейността им в извънболничната и болничната помощ. Това ще даде възможност за практическо приложение на знанията и уменията им не само в болничната помощ, но и в амбулаторни условия, ще позволи на повече общопрактикуващи лекари (ОПЛ) да назначат в практиките си специалисти по здравни грижи и ще създаде среда за по-гъвкаво прилагане на квалифицирани грижи в полза на пациентите, изтъкват от там.
