Световната здравна организация (СЗО) публикува  нов информационен бюлетин за прееклампсията  – нарушение по време на бременността, което се характеризира с високото кръвно налягане. Състоянието обикновено се развива след 20-та седмица от бременността и може да представлява сериозен риск както за майката, така и за бебето. Ранното й откриване и лечение са от решаващо значение за предотвратяване на прогресията до еклампсия, която включва гърчове. И двете състояния могат да бъдат животозастрашаващи.

Диагноза

Прееклампсията се диагностицира въз основа на появата на хипертония (кръвно налягане ≥140/90 mm Hg) и протеинурия (≥0,3 g/24 часа) след 20 гестационна седмица. Тежката прееклампсия може да включва симптоми като силно главоболие, зрителни смущения и болка в горната част на корема.

Рискови фактори

Няколко фактора могат да увеличат риска от развитие на прееклампсия по време на бременност. Разбирането им е от съществено значение за проактивното наблюдение и управление. Наличието на рисков фактор не винаги означава, че ще настъпи прееклампсия, но се препоръчва по-внимателно медицинско наблюдение извън рутинния скрининг. Няколко фактора могат да увеличат риска от развитие на прееклампсия, включително:

• първа бременност
• многоплодна бременност (близнаци, тризнаци и др.)
• затлъстяване
• предшестващи състояния като хипертония, диабет или бъбречно заболяване
• фамилна анамнеза за прееклампсия.
• Симптоми

Симптомите на прееклампсия могат да варират значително при отделните бременни. Докато някои могат да изпитат редица забележими симптоми, други може да останат безсимптомни. Важно  е да се потърси медицинска помощ, ако възникнат някакви притеснения по време на бременност или след раждане.

Честите симптоми на прееклампсия включват:

• постоянно високо кръвно налягане
• протеинурия
• тежки главоболия
• зрителни смущения (напр. замъглено виждане, виждане на петна)
• болка в горната част на корема
• гадене и повръщане (след първия триместър)
• подуване на ръцете и лицето.

Ако не се лекува, прееклампсията, може да доведе до сериозни усложнения както за майката, така и за бебето. Тези усложнения могат да варират от краткосрочни проблеми до дългосрочни здравословни проблеми. Бързата медицинска намеса е от решаващо значение за минимизиране на тези рискове.

Усложненията могат да бъдат тежки и включват:

• еклампсия (гърчове)
• HELLP синдром (хемолиза, повишени чернодробни ензими, нисък брой на тромбоцитите)
• увреждане на органи (бъбреци, черен дроб, мозък)
• отлепване на плацентата
• преждевременно раждане
• ограничаване на растежа на плода
• смърт на майката и плода.

Основното лечение на прееклампсия е прилагането на магнезиев сулфат за предотвратяване на гърчове.

Лечението и управлението на прееклампсията зависят от тежестта на състоянието и гестационния период на бременността. Целта е да се предотвратят усложненията и да има възможно най-добри резултати за майката и бременността. Определянето кога да се прекрати бременността и да се роди бебето е от решаващо значение за лечението на прееклампсия.

Други насоки включват:

• антихипертензивни лекарства за контрол на кръвното налягане
• кортикостероиди за ускоряване на зрелостта на белите дробове на плода, ако се очаква преждевременно раждане
• внимателно наблюдение на здравето на майката и плода.

Профилактика

Въпреки че няма гарантиран начин за предотвратяване на прееклампсия, определени стратегии могат да помогнат за намаляване на риска. Ранната и последователна пренатална грижа е от съществено значение за наблюдение и управление на потенциални рискови фактори.

Превантивните мерки се фокусират върху редовни пренатални грижи за проследяване за ранни признаци на прееклампсия. Препоръките включват:

• редовни проверки на кръвното налягане
• тестове на урината за протеинурия
• наблюдение за симптоми като главоболие и зрителни смущения
• съображения за начина на живот, като поддържане на здравословно тегло и активност (когато е разрешено)
• овладяване на съществуващи състояния, особено на съществуващо високо кръвно налягане.
  

Допълнителните превантивни мерки включват:

• ниска доза аспирин до 20 седмици или когато започне пренатална грижа
• добавяне на калций в условия с нисък хранителен прием
• лечение на съществуващо високо кръвно налягане с антихипертензивни лекарства.
  

Източник: https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/pre-eclampsia