Медици от столичната Пета многопрофилна болница за активно лечение „Княгиня Клементина” подадоха молби за напускане заради ниски заплати. Възнагражденията на работещите в детското отделение на лечебното заведение не са увеличавани, въпреки увеличението на работата им, след като болницата пое и случаите от аналогичната структура в II МБАЛ, която затвори врати. По тези проблеми разговаряме с д-р Татяна Доломанжи, която специализира педиатрия в болницата и е сред подалите молби за напускане.

Д-р Доломанжи, защо се стигна до подаването на оставки от Вас и Ваши колеги?

От началото на годината стана ясно, че детското отделение на друга общинска болница – това във Втора градска болница, спира да съществува и пациентите от там ще се пренасочат към Пета градска болница. Още от преди това се говореше, че в нашата болница ще се разкрие и денонощен педиатричен кабинет. Поради тези причини се увеличи както пациентопотокът, така и броят на амбулаторните прегледи към отделението. На практика, всеко дете, за което близките преценят, че е спешен случай, се преглежда в кабинета в отделението от дежурния лекар. Ние не отказваме прегледи -преглеждаме деца от Лакатник, от голям брой северни квартали на София, сред които “Надежда”, “Връбница”, “Банишора” и други. Работата се разрасна, но за сметка на това възнагражденията намаляха, защото се спряха допълнителните материални стимулирания. Ситуацията беше такава от януари, като към средата на март вече се видя, че не може да продължава повече на фона на подобно ниско заплащане.

Търсихте ли срещи и контакти с ръководството на лечебното заведение за решаване на проблема?

Да, в средата на март проведохме среща със заместник-директора на болницата д-р Стоева, която ни посъветва да опишем в доклад какви са проблемите и да се информира директорът. Още тогава ние заявихме, че сме в готовност да си подадем молбите за напускане, ако не бъдем чути и възнагражденията ни не се увеличат. На 10-то число този месец ни преведоха заплатите за март, в които нямаше нито увеличение, нито допълнително материално стимулиране.

Каква е заплатата Ви?

Чистата сума е 1700 лв. През март съм взела малко повече заради празнично дежурство, което поех на 3-ти март. На този фон, всички виждаме как растат цените на всичко, повишиха се минималните работни заплати, но заплатите в здравеопазването не се промениха. На всеки, който ме попита дали тази сума е достатъчна, бих отговорила с въпрос “Вие бихте ли искали вашето дете да работи за тези пари и понякога да разчита финансово и нас вас?”. Лично за мен това е обидно.

Каква беше реакцията на ръководството след вашите сигнали?

Единствената реакция на ръководството беше, че не е съгласно да напуснем по взаимно съгласие. Общо-взето от 10-март до средата на април с нас не беше проведен нито един разговор от страна на администрацията. Разговори няма водени и от деня, в който сме обявили, че сме подали молби за напускане. Такива са подадени от петима души, включително и от началника на отделението.

Как се отразяват тези проблеми на мотивацията Ви за работа?

Честно казано, децата ме стимулират да работя и аз няма да се откажа да работя педиатрия, дори това да не се случва в Пета градска болница. Демотивиращо е обаче отношението на администрацията, не може да не се провеждат разговори с нас, не може да не се показват документи за реалното финансово състояние на болницата. Казва се – няма пари, но ние не знам дали това действително е така. Друго нещо, което искам да уточня – каза се пред медиите, че е в правен ремонт в детското отделение. Това, което на практика, е направено, е смяна на врати и подмяна на няколко легла. За мен това не е ремонт и не се прави достатъчно, за да изглежда отделението както би трябвало да изглежда една подобна структура.

Колко деца преминават през отделението?

През нас преминават основно остро заболели деца. Средно на месец в отделението пролежават около стотина деца. Амбулаторията е натоварена различно, обикновено повече през уикендите, както и в следобедните часове. През изминалия уикенд в отделението са прегледани около 20 деца. В момента в отделението имаме около 15 деца, все още заболеваемостта сред децата не е спаднала, откриваме и случаи на грип.

Кои са основните диагнози, заради които родителите търсят помощ при вас?

Ние лекуваме деца над една година, като в отделението приемаме основно пациенти с белодробни заболявания, с остри гастрити и други диагнози. По линия на общината лекуваме и диагнози, които не се покриват от НЗОК. Лекуваме и остри отити, тонзилити, някои деца с хронични заболявания като астма и други. През кабинета преминават и деца с различни оплаквания, които живеят наблизо.

Защо е важно Детското отделение на Пета МБАЛ да се запази?

Според мен е изключително важно то да се запази и да продължи да работи, на първо мястото, защото детските отделения в София не са толкова много. Натоварването върху педиатричните звена е най-голямо в зимните месеци, периодът между ноември и март-април. На мен ми се е случвало да търся легло за дете в друга болница, защото при нас няма свободни легла. Случвало ми се е обратната ситуация – да ми звънят колеги, защото при тях няма места. Повечето педиатрични отделения са с не повече от 20-30 легла, единствената болница с по-голям обем е СБАЛ „Пр. Иван Митев”, но там се лекуват и много деца с хронични заболявания и не можем да очакваме те да поемат всички пациенти на София.
Има и група пациенти, които се приемат при нас, защото такива са социалните индикации на семействата – деца, чиито родители не могат да си позволят да си купят дори антибиотик от аптеката. Такива деца понякога не се приемат в отделенията в други болници, защото заемат легло, на което може да лежи тежко болно дете или дете с хронично заболяване. В този смисъл, общинското здравеопазване трябва да съществува и заради социално-слабите жители на София.

Имате ли срок, през който ще изчакате да се изпълнят исканията Ви?

Ние сме пуснали молбите си, в момента тече предизвестие. Ако проблемите не се решат до месец, най-вероятно София ще остане без още едно общинско детско отделение. Надеждата ми е в общината, която изяви желание да бъде “буфер” в диалога и изглежда заинтересована тази структура да продължи да съществува.

Обмисляте ли да напуснете България, подобно на много ваши колеги?

Ще споделя, че аз вече веднъж избрах чужбина. Родена съм в Молдова, но на 18 години взех решение да дойда в България, защото в моята страна ситуацията е по-зле – тя е една от най-бедните страни в Европа. Разбирам всички мои колеги, които са избрали да бъдат в чужбина и не ги осъждам предвид нещата, с които се сблъскваме. Всеки има право да търси по-добри условия на живот, труд и заплащане. Истината за мен самата е, че все още давам шанс на България.

Защо се насочихте към педиатрията?

Това беше моя детска мечта. Аз имам по-малки брат и сестра и често се грижех за тях, когато боледуваха. Освен това, моята майка е медицинска сестра в Молдова и имах възможността да прекарам няколко месеца стаж в болницата, в която тя работи. Работата с деца е изключително отговорна, но лично за мен – много по-приятна. Те са наистина едни благодарни пациенти – детската рисунка, усмивка, прегръдка са много зареждащи и чисти. Едно дете днес може да плаче, защото го е боляло, но утре ще ти се усмихне и ще те поздрави. Дори да те гледа лошо, няма да те гледа толкова лошо, колкото понякога те гледат възрастните.

Защо се получават парадоксите възнагражденията на медиците в повечето държавни и общински болници да са много по-ниски от тези на колегите им в частните структури?

Според мен проблемите произтичат от липсата на държавни политики в тази насока. Ще дам пример с Молдова – там болниците също са търговски дружества, но имат и държавен контрол по отношение на работните заплати. Преди няколко месеца заплатата на майка ми беше увеличена със заповед на министъра на здравеопазването – нещо, което няма как да се случи в България. Смятам, че ако заплатите в държавните болници бяха по-добри, голяма част от частните лечебни заведения нямаше да успеят. Но цялостно проблемите не произхождат от развитието на частните структури, а от липсата на политики в здравеопазването. Например здравноосигурителните ни вноски са едни от най-ниските в Европа и това се отразява на целия сектор.

Полина Тодорова