На 24 март се отбеляза Световният ден за информираност за Lp(a) – липопротеин (a), ключов, но често пренебрегван рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. С цел повишаване на информираността сред лекари и пациенти, фармацевтична компания Новартис организира пресконференция на тема „Липопротеин (a) – малка частица с големи последици за сърцето“. Лектори на събитието бяха проф. д-р Арман Постаджиян, проф. д-р Иван Груев, проф. д-р Елина Трендафилова и проф. д-р Николай Рунев, които дискутираха какво представлява Lp(a) и как участва в развитието на атеросклеротичните заболявания. Предоставяме на вашето внимание интервю с проф. Постаджиян. Проф. Арман Постаджиян е началник на отделението по кардиология в МБАЛ „Св. Анна“ в София, бивш председател на Дружество на кардиолозите в България и настоящ председател на Българската лига по хипертония.

Проф. Постаджиян, както е бремето на сърдечносъдовите заболявания?

Кардиологията има огромен напредък – както по отношение на по-прецизна и точна диагностика, така и по отношение на терапевтичните подходи. Въпреки това, е факт, че сърдечносъдовите заболявания са бреме не само за нашата страна, но и в световен аспект. Те са водеща причина за смъртност, значително надхвърляща тази от карциноми и друг тип заболявания. ССЗ представляват приблизително една трета от всички смъртни случаи в световен мащаб, бележат ръст от 12,4 млн. през 1990 г. на 19,8 млн. през 2022 г., като се очаква да се увеличат до 22,2 млн. до 2030 г. Засегнатите в страните от ЕС хора с някаква форма на сърдечно-съдово заболяване са 62 милиона.

С най-голямата тежест са миокардният инфаркт, исхемичната болест на сърцето, мозъчният инсулт, заедно с последващата инвалидизация. По-малко акцент се поставяше върху периферната артериална болест, но тя също е вариант на артеросклеротично съдово заболяване, което ние също трябва да идентифицираме и да лекуваме. Не трябва да се подценява фактът, че събития като инсулт и инфаркт много често имат висока повторяемост на инцидентите. Всичко това кумулира голям брой подобни събития в глобален и национален мащаб. Поради тази причина въпросът за атеросклеротичните съдови заболявания е от ключово значение.

За съжаление, страната ни е с много висок риск от ССЗ с двойно повече такива заболявания на определен брой от населението, като двата пола са засегнати приблизително по равно. Приблизително между 55-65% от смъртния ход у нас се дължи на сърдечносъдовите заболявания. Освен загубата за обществото и за икономиката от намалената трудоспособност и преждевременната смъртност от ССЗ, не трябва да подценяваме и чисто човешката загуба и емоционалния товар за близките на тези хора.

Докъде сме в усилията за справяне с вредните последици от тези заболявания и знаем ли как да контролираме рисковите фактори, които ги обуславят?

Рисковите фактори са такива, които не се модифицират  –  възраст, пол, определени гени, които формират риска от появата на определени заболявания в рода. Такова заболяване е например фамилната дислипидемия, която засяга семейства с ранна изява на атеросклероза. На национално ниво имаме прогрес в идентифицирането на засегнатите от нея, за да може те да имат достъп до терапия, променяща траекторията на заболяването. Тази траектория обаче зависи и от други рискови фактори, които могат да се променят с промяна в начина на живот като контролиране на нивото на артериалното налягане, ограничаване на тютюнопушенето, повече двигателна активност. Други рискови фактори влияят на цялото общество като например честота на въздуха, който дишаме. Комбинацията от всички тях определя риска както при хората без съдов инцидент, така и при тези, които вече са преживели подобен. 

Сред рисковите фактори са нивата на т. нар. лош холестерол (LDL-C). Ако обаче те са в норма, има ли нужда да се измерва Lp(a)?

Преди всичко трябва да се обясни, че холестеролът е необходим за множество неща – той е нужен за растежа на нервните клетки, за клетъчните мембрани и за множество други процеси. Проблемът е в циркулиращия холестерол, като основният виновник е т. нар. (LDL), който се отлага по стените на кръвоносните съдове. Тъй като плаките се натрупват, те могат да причинят частично или пълно запушване на притока на кръв, водещо до клинични събития като инфаркт на миокарда или исхемичен инсулт). LDL холестеролът обаче не е е единичен – съществува част от него – Lp(a), която е генетично обусловена и чието ниво ние не знаем, ако не проведем отделно изследване. И ако за LDL холестерола разполагаме с терапевтични средства, с които бихме могли да  смъкнем нивата му и да го държим в контрол, то  тази генетично определена част обикновено остава скрита. Това обаче е процес, който се развива и дава катастрофални последици в дългосрочен аспект.

Също така, всяко едно изследване трябва да се разглежда индивидуално. Много хора на практика мислят, че имат нормални нива на лошия холестерол, базирайки се на референтните стойности и пропускайки да информират наблюдаващия си лекар, който  да ги тълкува в контекста на общата история на пациента. 

1.Yusuf S, et al. Lancet. 2020;395(10226):795–808;2. O’Donnell MJ, et al. Lancet. 2016;388(10046):761–775; 3. Mach F, et al. Eur Heart J. 2020;41(1):111–188; 4. Grundy SM, et al. J Am Coll Cardiol. 2019;73(24):3168–3209; 5. Reyes-Soffer G, et al. Arterioscler Thromb Vasc Biol. 2022;42:e48–e60

След като към момента няма специфично лечение за Lp(a), защо е нужно да се измерва нивото на този показател?

Когато имаме резултатите от подобно изследване, което би показало  траекторията на сърдечно-съдово заболяване, ще имаме и знанието, че е нужно да променим нещо и по отношение на останалите рискови фактори и така да намалим общия риск. Тази възможност е от ключовото значение.

 Reyes-Soffer G, et al. Arterioscler Thromb Vasc Biol. 2022;42:e48–e60

Според Вас нужно ли е измерването на Lp(a) трябва да бъде включено в рутинната клиника практика?

Добре е подобно изследване да съществува като рутинна практика. От друга страна, не мисля, че има човек, който не би бил склонен да го извърши, ако знае, че то ще даде повече информация на него самия, на лекуващия или проследяващия го лекар. Това се отнася с особена сила за хората, преживели преждевременни сърдечносъдови събития, хората с тежка фамилна обремененост за подобни инциденти и други. И ще илюстрирам това с пример от практиката си, който не се забравя. Той е на 32-годишна пациентка с миокарден инфаркт, която дойде при нас заедно с бебето си. Тази млада жена имаше много тежка фамилна история – баща и чичо с миокарден инфаркт – и двамата починали от това заболяване. В този случай възниква въпросът – не е ли добре нейното дете да е изследвано за този показател, не е ли добре то да бъде възпитавано, така че да стои настрана от тютюнопушенето, да бъде физически активно, за да може да променим бъдещата траектория на едно заболяване, за което то би могло да бъде в риск?

Какво може да направи Дружеството на кардиолозите за популяризиране нуждата от скрининг за рискови фактори и програми за превенция на ССЗ?

Календарът на Дружеството на кардиолозите в България е изключително наситен от гледна точка на събития, които целят да информират колегите за новостите. Много добър пример в това отношение е ежегодното ни Зимно училище за специализанти по кардиология, на което и актуализираме и очакванията си към младите колеги. Нужно е обаче въпросът за сърдечносъдовите заболявания да бъде издигнат в приоритет. Без ясен фокус върху това, нещата надали ще са в състояние да се подобрят от само себе си. Струва ми се обаче, че ако има желание от различни страни, могат да се намерят правилните подходи, чрез които и пациенти, и лекари да бъдат по-информирани.