Д-р Лилия Бозаджиева е педиатър в “Отделението по интензивно лечение на деца от 0-18 години” към Специализирана болница за активно лечение на деца “Проф. Иван Митев”. Тя е първият одобрен стипендиант на Фонд „Лекари на бъдещето“ на фондация BCause. Инициативата е създадена през 2024 година и целта й е повишаване на нивото на педиатричната помощ в България, като позволява на младите лекари да натрупат ценен професионален опит в лечебни заведения в чужбина, който да пренесат на местна почва. Medical News e сред партньорите на проекта.

Д-р Бозаджиева, имахте възможност да се запознаете на място с работата на вашите колеги от болница Southampton University Hospital, Великобритания, чрез програмата на фондация Bcause Фонд „Лекари на бъдещето“.  Какви са Вашите впечатления?

Аз се оказах първият клиничен наблюдател от чужбина за детската реанимация в университетската болница в Саутхемптън. Екипът ме прие изключително топло – колегите ми предоставиха възможност да участвам в ежедневната работа, в медицински консилиуми и обсъждания. Ядрото на лекарския им екип се състои от консултанти – както педиатри, така и анестезиолози с допълнителна квалификация към детска интензивна терапия. Всички специализанти по педиатрия, анестезиология, спешна медицина преминават за различно дълъг период през тази структура по време на своето задължително обучение. Така те усвояват задължителните практически умения и теоретични познания. Решенията за лечението на интензивно болните се вземат от консултантите въз основа на унифицирани за цялата им страна протоколи. Впечатление ми направи добрата организация на работата, която е резултат от ежегодни обучения на медицинските специалисти. Комуникацията между медицинския персонал и родителите на пациенти е изключително добра, което улеснява и работния процес.

Има ли съществени различия в грижите, които се полагат  там спрямо това, което имате като клиничен опит в България?

Съществуват известни различия в протоколите на лечение на различните заболявания, но в основата си подходът е същият. За мен беше изключително мотивиращо да установя, че в СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев” в София и в детската реанимация на една утвърдена британска болница се работи на сходно ниво. Като разлика бих изтъкнала факта, че при тях значително предимство е наличието на достатъчен брой добре обучени медицински специалисти, което създава една спокойна среда на работа и осигурява възможност и време за изграждане на добра комуникация с родителите.

А от гледна точка на база и оборудване?

Базата на детската реанимация там включва 16 легла, като при необходимост биха могли да приемат 18 деца. Разполагат с необходимото оборудване и най-вече с достатъчно голям екип от медицински сестри с опит в работата в детска реанимация, както и  технически екип, който да участва в поддръжката на апаратурата и експлоатацията й. Към структурата на детската реанимация работи и екип за осъществяване на специализиран транспорт на деца в критично състояние и необходимост от интензивни грижи, наречен S.O.R.T – Southampton-Oxford Retrieval Team. Обемът на работа включва сухоземен, воден и въздушен транспорт на пациенти за съответната област от Великобритания. Ако съпоставя условията  с нашата болница, трябва да отбележа, че по отношение на апаратура ние не отстъпваме, полагат се усилия за постоянна модернизация. Разбира се, винаги има какво още да се подобри. Затова подобни пътувания за „сверяване на часовника” са от голямо значение. Имах възможността да черпя полезен опит и държа да благодаря на Фондация Bcause и нейния Фонд „Лекари на бъдещето“ за подкрепата.

Какво бихте привнесли  в своята работа тук след запознаването с британската болница?

Смятам да инициирам редовни обсъждания с цел унифициране и подобряване на протоколите за поведение и лечение при спешни състояния на децата. Това ще спомогне за постигане на по-голяма последователност и ефективност в подхода към спешните случаи като същевременно ще осигури по-високо ниво на грижа за пациентите. Като асистент в Катедрата по педиатрия в МУ-София, ще се стремя да разширя и усъвършенствам практическото обучение на студентите по медицина, както и на медицинския персонал, особено в областта на спешните състояния в педиатрията и кардио-пулмоналната ресусцитация. Това е направление, по което работим активно с моите колеги и преподаватели от известно време и вярвам, че опитът и знанията, които придобих във Великобритания, ще помогнат да подобрим значително подготовката на бъдещите медицински кадри.

Вие работите в интензивно отделение на СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев”. Това е изключително тежка и отговорна професия, кое всъщност Ви насочи към тази част на медицината?

В хода на своя държавен стаж по педиатрия бях разпределена в детското интензивно отделение. На този етап се оформи желанието ми да работя в тази сфера. Немалък е броят на пациентите с редки и тежки заболявания с неблагоприятна прогноза, но чувството на удовлетворение, когато изпишем наш пациент на крака и с усмивка на лице, след като е минал през най-тежкото, осмисля тежките и напрегнати дежурства.

От години се говори за кадровия проблем, свързан с броя на педиатрите в страната ни. Какво е Вашето мнение – има ли подобрения в тази насока?

Към момента има достатъчно млади лекари с желание да работят с деца, но остава проблемът с кадровия дефицит на сестри. Работата с деца и специално в детска реанимация и интензивно лечение изисква съвместна работа на добре обучен екип от лекари и медицински сестри. Необходима е и тясна специалност, насочена към подготовката на медицински кадри в сферата на детската интензивна педиатрия. Това би довело до значително намаляване на текучеството на персонал в тези звена, а и значително би подобрило грижата за децата.

Наскоро МЗ обяви, че започва детайлно обсъждане на визията на бъдещата национална детска болница. Основният въпрос в нея е кадровото обезпечаване. Как според Вас ще се осигури нужният персонал?

Както вече споменах, най-големият дефицит е на обучени медицинските сестри. Независимо от големия брой завършващи, малка част от тях имат интерес към работата с деца. Изключение са тези, които искат да работят с тежко болни деца с необходимост от реанимационни грижи. Осигуряването на достойно заплащане, регламентиран режим на труд и почивка, както и възможност за допълнителна квалификация и кариерно развитие на медицинските специалисти са в основата на преодоляването на кадровия дефицит.

Комплексната грижа трябва да е водеща в новата детска болница. Това ли е всъщност най-ключовият момент и според Вас?

Родителите на децата, които са се сблъсквали с необходимостта да обикалят от болница на болница с болно дете на ръце, както и дежурният лекар, който трябва да осигури немалък брой междуболнични консултации, изпитват от първо лице нуждата от единна Национална детска болница. Това трябва да е мястото, което да събере всички детски хирургични и педиатрични субспециалности, с възможност за тясна колаборация и осигуряване на комплексна грижа.

Какво е мнението ви за здравето на българските деца – боледуват ли често, имат ли базови познания за здравословния начин на живот, които да са предадени от родителите им?

Наблюдава се тенденция сред родителите към крайности в разбирането за здравословния начин на живот, включително отричане на конвенционални медицински практики. Свободният достъп до информация, която не винаги се базира на научни доказателства, води до дезинформация, затруднява комуникацията и създава недоверие между лекарите и родителите. Това подчертава необходимостта от значително повишаване на осведомеността относно здравословните практики и по-добра връзка между лекар, пациент и родител, за да се осигури адекватна грижа за децата.

Полина Тодорова