За изследване на малко познатия сред пациентите липопротеин (а), който обаче е рисков фактор за редица сърдечносъдови заболявания, настояха водещи кардиолози. Те участваха в събитие “Липопротеин (а) – малка частица с големи последици за здравето” по повод Световния ден, посветен на информираността за този липиден показател.
Какво представлява липопротеин (а)?
Липопротеините са частици, изградени от протеини, към които са прикрепени липидни (мастни) молекули. Тяхната функция е да пренасят холестерола и други липиди чрез кръвния поток в организма. Когато нивата им са повишени обаче, създават риск за сърдечносъдови заболявания, сред които стеноза на аортната клапа, инфаркт, инсулт и други. Нивата на Lp(a) са над 90% генетично определени, като индивидуалното за всеки човек ниво се постига на около 5-годишна възраст. Проучванията сочат, че един от всеки пет души в света има повишени нива на липопротеин (а), но съвсем малка част от хората знаят за този проблем. Препоръките са нивото му да се изследва поне веднъж в живота. Резултатите от изследването дават ценна информация за лекарите за риска от развитие на атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания и са база за съвети за промяна в начина на живот, а в определени случаи и за прецизиране на терапията.
Сърдечносъдовите заболявания – все по-голямо бреме
“Кардиологията има огромен напредък – както в терапевтичните подходи, така и в диагностиката”, посочи проф. Арман Постаджиян, началник на Отделението по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“ и председател на Българската лига по хипертония. Той отбеляза, че въпреки това, ежегодно близо 20 милиона души в света губят живота си поради сърдечносъдови заболявания, като те са водеща причина за смъртност. С най-голямата тежест са миокардният инфаркт, исхемичната болест на сърцето, мозъчният инсулт, заедно с последващата инвалидизация. Специалистът подчерта, че въпросът за разбирането и лечението на атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания е от ключово значение. Той припомни и че страната ни оглавява статистиката по заболеваемост и смъртност от ССЗ сред европейските държави, като те засягат сравнително по-равно двата пола. “Освен загубата за обществото и за икономиката, не трябва да подценяваме и чисто човешката загуба и емоционалния товар за близките на тези хора”, коментира проф. Постаджиян. Пред аудиторията той сподели и няколко случая от практиката си, които разбиват мита, че този тип болести засягат само възрастни хора. Единият от тях е на млада майка на 32-години, претърпяла миокарден инфаркт, която е била и с тежка фамилна обремененост и починали роднини от същата диагноза.
Специалистът обясни, че информацията за нивата на Lp(a) е важна, защото може да даде насока за нуждата от промяна на т. нар. модифицируеми рискови фактори в начина на живот като следене на артериалното налягане, нуждата от физическа активност, отказ от тютюнопушене и други, които могат да намалят риска от сърдечносъдови заболявания. “За да знаем как да действаме и по отношение на Lp(a), и на останалите рискови фактори, ние трябва да знаем какво е изходното му ниво”, отбеляза проф. Постаджиян.
Рисковите фактори и влиянието им върху сърдечносъдовото здраве
За влиянието на липопротеин (а) на фона на лошия живот на българина говори и проф. Иван Груев, кардиолог в Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис Трети“ и бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България. “В България имаме голям проблем с контрола на конвенционалните рискови фактори – не контролираме добре хипертонията и холестерола, ние сме една от най-затлъстелите нации в Европа, която е и сред най-обездвижените и най-пушещите. Проблемът с тази малка частица – липопротеин (а) е, че тя добавя допълнителен риск”, заяви лекарят. Специалистът разясни, че тя притежава характеристики, чрез които много по-лесно преминава през съдовата стена, носи материал за създаване на плаки, но и допринася за тяхното усложняване и нестабилност. “Този вид плаки могат много по-лесно да се спукат и да настъпи остро тромботично събитие. Освен това, Lp(a) може да увеличи риска и от аортна стеноза – заболяване, което е голям проблем сред застаряващото население”, уточни проф. Груев. Той изтъкна, че хората с повишени нива на Lp(a) имат между 3 и 4 пъти повишен риск от инфаркт на миокарда, 3 пъти по-голям риск от стеноза на аортната клапа, 1,6 пъти по-висок риск за исхемичен инсулт. Също така, пациентите с повишен Lp(a) могат да имат по-тежка проява на заболяването, което се отнася до комплексни атеросклеротични лезии, които са по-трудни за лечение.
“Хората, които знаят, че имат повишени нива, трябва да са най-стриктни към здравето си и да намалят всички други рискови фактори. Липопротеин (а) е “червената лампа”, която светва, за да ни каже да сме много по-внимателни”, заяви той. Това е особено важно, защото към момента все още няма терапии, с които да се третират нивата му, въпреки че се провеждат клинични проучвания в тази насока, чиито резултати се очакват. Проф. Груев поясни, че изследването трябва да се извърши поне веднъж в живота.
Изследване, което има място в клиничната практика
Измерването на Lp(a) е от решаващо значение за установяване на риска от атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания и от преждевременно събитие, заяви и проф. Николай Рунев, началник на кардиологично отделение в Клиника по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ Александровска болница. Той посочи, че рискът от сърдечносъдови събития се увеличава пропорционално на нивата на липопротеин (а). ”Близо 20% от населението има повишени нива, но голяма част от хората въобще не подозират, че имат повишен риск от сърдечносъдови заболявания”, обясни проф. Рунев. Той се спря на голямата полза от изследването на Lp(a) за прекласифициране на хора със среден риск от ССЗ. “Насоките за управление на дислипидемия все повече препоръчват Lp(a) тестване за стратификация на риска, особено при пациенти със среден и висок риск от сърдечносъдови заболявания”, отбеляза проф. Рунев. Един на всеки трима пациентите с висок Lp(a) са прекласифицирани в категория с по-висок риск, даде за пример той. Специалистът цитира и проучване сред 130 пациенти с анамнеза за преждевременни сърдечносъдови събития под 50-годишна възраст, при което се установява, че 69% са имали повишен Lp(a) (>50 mg/dL). “Изследването на Lp(a) в практиката помага за взимането на важни клинични решения за нашите пациенти, защото може да подобри квалифицирането на риска, особено в по-голям, може да даде допълнителна информация, нужна за подхода на лечение, да ни насочи за оценка на фамилния сърдечносъдов риск, както и да оптимизира контрола на модифицируемите рискови фактори”, обобщи проф. Рунев.
Лесно изследване с голяма полза
Проф. д-р Елина Трендафилова, началник на Отделение за интензивно лечение на сърдечносъдови заболявания към Клиниката по кардиология на УМБАЛ Национална кардиологична болница, отбеляза, че изследването на Lp(a) е изключително лесно. ”Въпреки че това е генетично детерминиран показател, измерването на липопротеин (а) се извършва чрез взимане на венозна кръв. Това изследване е удобно за пациента, защото няма значение по кое време на денонощието се извършва, дали например е приемал храна. Препоръката е пациентът да е в стабилно състоние и изследването да не се извършва след настъпили скоро съдови събития”, поясни тя. Проф. Трендафилова обясни, че изследването за нар. лош холестерол (LDL) не дава информация за нивата на Lp(a). “Няма формула, по която да го изчислим, затова е нужно отделно изследване”, каза тя.
“Доказано е, че когато пациентите знаят, че нивата на Lp(a) са високи, са по-склонни да променят начина си на живот и да минимизират останалите рисковите фактори, както и да се придържат към съпътстващата си терапия, която намалява глобалния сърдечносъдов риск”, поясни проф. Трендафилова. Тя се спря и на особено рисковите групи, които трябва да проведат изследването. Сред тях са пациентите със скорошни, преждевременни и повтарящи се събития и тези с фамилна анамнеза за сърдечносъдови събития. Особена важна е обаче първичната превенция, тоест изследването да се извърши преди настъпил инцидент и да се намесим рано в патогенезата на атеросклерозата, подчерта лекарят. Проф. Трендафилова допълни, че изследването не е част от рутинната клинична практика, не е включено в липидния профил и не е широко познато както от пациентите, така и от лекарите. То обаче може да се извърши в повечето лаборатории в страната на достъпна цена. Специалистът се спря и на нуждата от по-голяма информираност за ползите от изследването както сред пациентската, така и сред медицинската общност.
В заключение специалистите посъветваха както за изследване на Lp(a) протеина поне веднъж в живота, така и за по-голяма ангажираност на държавно ниво и цялостен подход, целящ по-голяма здравна култура на населението и ограничаване на рисковите фактори, водещи до риск от ССЗ. “Нужно е въпросът за сърдечносъдовите заболявания да бъде издигнат в приоритет, защото това е проблем, който ни стопява като нация”, заяви проф. Постаджиян.
Полина Тодорова
