Дали един млад човек е достатъчно информиран за ползите от здравословния начин на живот, за рисковете, които нанасят на подрастващия му организъм алкохолът, цигарите и други вредни вещества, дали ще може да окаже първа долекарска помощ на изпаднал в беда – всички тези теми са част от здравното образование. Те обаче са крайно недостатъчно застъпени в учебните планове на децата ни. А родители, учители и лекари са единодушни, че информираността по подобни въпроси е повече от нужна, защото чрез нея младите хора могат да изградят навици, чрез които по-дълго да живеят в добро здраве или да помогнат на друг. В последните месеци редица медици се включват в поредица от срещи с ученици, обучавайки ги както в оказване на първа долекарска помощ, така и представяйки им ползите от здравословния начин на живот. Сред тях са и лекари от УМБАЛ “Св. Екатерина”. Инициатор на тези срещи е съдовият хирург д-р Елица Димитрова, с която разговаряме за нуждата от обучение по оказване на спешна помощ от децата.

Д-р Димитрова, защо иницирахте срещи с учениците, посветени на оказването на първа помощ?

Подходихме към тази идея, водени от желанието да научим децата на елементарна здравна култура по оказване на първа помощ. Според мен тези теми са много малко застъпени в учебните часове, дори бих казала, че съвсем липсват. За съжаление по тези въпроси не се мисли достатъчно задълбочено и липсват познания в обществото. Често като стане инцидент, изискващ оказване на първа помощ, докато дойде линейката, се започва едно суетене, снимане с телефони и т.н. Това говори за много лоша култура, която се заражда в България и която ние с мои колеги искаме поне малко да променим.

Как реагираха децата на срещите с Вас и колегите ви?

Както може да се очаква, първоначално имаше реакция на отхвърляне. Усещахме, че подхождат към нас с въпроси от типа “Какви са пък тези”, “’На какво ще ни учат сега” и т. н. На децата обаче им трябва малко, за да ги заинтригуваш. Ако успееш да им представиш темата по достъпен начин, ако успееш да ги убедиш, че това е наистина важно, разговорите ни са имали смисъл. Ако дори едно от 25-те деца деца в класовете, които посетихме, е успяло да научи нещо, за мен това е успех. Ако от два клас, с които сме се срещнали, един ученик успее да помогне на човек в беда, това е още по-голяма победа.

Какви са вашите впечатления от познанията на децата за оказване на първа помощ?

Децата не знаят – не са информирани какво да направят и как да го направят в случай на инцидент с човек. Това означава, че темата за оказване на първа помощ не е достатъчно добре застъпена в българското образование. Когато аз бях ученичка имахме курс към БЧК за оказване на първа помощ и след това се преминаваше подобен курс и при взимане на шофьорска книжка. Факт е обаче, че не всеки има книжка. Системата е така направена, че не обучава достатъчно младите хора по въпроса и затова ние решихме да помогнем. Центровете за спешна медицинска помощ са в недостиг на кадри, невинаги успяват да се отзоват достатъчно бързо и това налага още повече обществото да има базисни познания за оказване на долекарска помощ. Честно казано, ако утре аз самата съм в ситуация да имам нужда от такава, бих се радвала да има кой да ми я окаже.

Какви умения представихте на децата?

Темите, които обсъдихме, са от спектъра на оказването на първа долекарска помощ – как се прави сърдечен масаж, как се реагира при нараняване, изгаряне и измръзване. Тези знания са изключително важни за всеки, тъй като първата помощ до пристигането на медицинския екип може да е животоспасяваща. След първоначалното скептично отношение, което е съвсем нормално, децата проявиха интерес – започнаха да задават един през друг въпроси, оставихме време и за практични неща като поставяне на превръзки и други.

Има ли значение обаче кой говори на децата по тези теми?

Според мен е ключово компетентни хора да обсъждат тези теми с децата. Много е важно как ще се представи и поднесе информацията, така че тя да бъдат атрактивна за децата, но и да не ги плаши. Детската психика е уязвима и не мисля, че едно назидателно или грубо сплашване по темите за здравето ще доведе до положителен ефект. Това е и труден процес, който трябва да се обмисли внимателно  – не знам доколко регулярните часове в училище са вариант за подобни  въпроси. Може би  подобни срещи като нашите с лекари, с други доброволци, биха дали добър резултат. Нашият ръководител проф. д-р Валентин Говедарски винаги ни е обучавал за това, че трябва да има приемственост, да се учим един друг и това нещо трябва да залегне в по-голяма сила и да има повече хора, които да се включват в подобни инициативи. В никакъв случай не трябва да се пропуска и ролята на семейството, което първо трябва да повдигне тези теми у дома. Трябва да има синхрон за това как да обучаваме тези деца, които в крайна сметка са нашите деца.

Днес сте успешен лекар, но Вие самата имала ли сте ситуация в миналото, в която не сте могли да окажете първа помощ на пострадал?

Като съм била малка, два пъти съм изпадала в ситуация с човек, имаш нужда от помощ, но не бях обучена как да действам и как да се справям. Малко или много, такива преживявания оказват влияние на психиката на едно дете или на подрастващ човек. То носи очакванията към себе си, че трябва да се справи и когато не знае как, прехвърля и вина към себе си. Тези случки повлияха и на решението ми да се занимавам с медицина. След това съм имала и други ситуации, в които да се налага да оказвам първа помощ на човек на улицата и смятам, че когато човек има подобни познания, се чувства много по-добре. Обучила съм и собственото си дете как да реагира в подобни ситуации  и може би затова, някак спонтанно възникна и идеята да проведем с колеги срещи с ученици по тези теми.

Нужно ли е подобни срещи с децата да са по-чести и да се разширят ?

Да, определено. Смятам, че е нужна и по-активната роля на институциите, които имат отношение към обучението на децата. Нашата инициатива е доброволна, дойде от мен с подкрепата на ръководителят ми проф. Говедарски и благодарение на колегите, които я одобриха и се включиха активно в нея. Такива обучения обаче трябва да присъстват много по-застъпено в програмите на децата, още от началните часове, след това да са регулярни и в студентските програми. Нужно е те да се опресняват, защото при една подобна ситуация навън на улицата, човек се поддава на паниката и страха и това е съвсем естествено. Забравят се поне половината от нещата, които знаеш за това как да помогнеш, а като знаеш много малко, забравяш всичко. Ако не знаеш нищо – няма и как да помогнеш. За това определено е нужно подобни часове да са регулярни и знанията да се подновяват. Катастрофи и инциденти от всякакъв характер се случват постоянно – в такива моменти е наистина ценно да можеш да помогнеш, но също – и да не навредиш.

Институциите обаче като че ли са пасивни в тази насока…

След като ние шепа лекари, които работят по 300 часа на месец средно, с целия извънреден труд и натоварване, намираме време, в което да отидем и да говорим с учениците, не знам защо министерствата откровено дремят по въпроса. Медиите също – защо трябва непрекъснато да се създават и излъчват откровено глупави реалити формати, а не се направи например нещо, насочено именно към антиреклама на вредните продукти? Все въпроси, които очакват отговор.

Вие сте съдов хирург. Достатъчно ли са информирани децата ни за вредите от опасните вещества като алкохол, тютюн и други?

Тук според мен водещата роля трябва да е на Министерството на здравеопазването, защото то чертае политиките за нашите деца, които утре на свой ред ще са родители, ще имат деца, които ще възпитават. Част от тях ще са лекарите, които ще ни лекуват. Така че всички трябва да имаме отговорност към образованието на децата си и включването на теми като здравословен начин на живот и оказване на първа долекарска помощ в него. Със сигурност създаването на здравословни навици от ранна възраст ще помогне в далеч по-голям аспект на здравеопазването ни като цяло, защото ще създаде предпоставки за по-здраво население.  Последиците от лошия начин на живот, употребата на тютюн, увеличаването на случаите на диабет – всички тези фактори водят до повишаване на случаите на сърдечно-съдова смъртност. Смятам обаче, че имаме какво да направим по въпроса с повече активност, с повече гласност на проблемите, с кампании, обучения, с които да опитаме да пробудим едно задрямало население.

Настоящият материал е създаден в рамките на проект „Здравното образование – защо ни липсва и защо е нужно“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и  Lidl  за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

Полина Тодорова