За развитието на едно общество може да се съди по грижите към три от най-уязвимите му членове, а именно – децата, застаряващите хора и тези с психични заболявания. В държава, в която Националната детска болница е все още добро пожелание, възрастното й население оглавява европейските статистики по заболеваемост от редица социално-значими заболявания, а проблемите на третата група с десетилетия се задълбочават и неглижират от управниците, оценката за обществения напредък е лесна.

Крещящата нужда от реформи в сферата на психиатричните грижи в България се признава от всички, които имат и трябва да имат отношение по темата – пациентите и техните семейства, работещите в сферата, и властта, независимо с каква окраска е тя и в коя година от последните десетилетия управлява. Въпреки това, действия за тяхното реализиране липсват.

Протести за достойно заплащане

Тази седмица персоналът на държавните психиатрични болници заяви публично, че ситуацията е вече нетърпима и организира протести, на които представи исканията си за подобряване на средата, в която работи. Основните сред тях са увеличение на заплатите с 50%, подобряване на условията на труд и прекатегоризацията му във втора група. Според представените от протестиращите данни, медицинските сестри в психиатричните структури у нас работят срещу около 1600 лева, санитарите и поддържащият персонал са на минимална работна заплата, а възнаграждението на лекарите е между 2000 и 2400 лева. Тези суми се получават срещу работа в тежки условия, нерядко с агресивни и непредсказуеми пациенти. “Ако заплащането за този тежък труд, който полагаме, продължава да бъде такова, системата ще се обезкърви, ще има риск за пациентите и затворени лечебни заведения, поради липса на обучен персонал”, заяви директорът на Държавната психиатрична болница във великотърновското село Церова кория д-р  д-р Даниела Иванакова, цитирана от БТА.

Ниското заплащане на фона на тежкия и отговорен труд отблъсква и младите кадри към професията, която се крепи основно от специалисти в пенсионна и предпенсионна възраст. “Излязат ли пенсионерите, болницата затваря. И това няма да се случи само с психиатричната болница в Севлиево. Една трета от работещите са пенсионери, а друга една трета в предпенсионна възраст. Психиатрията е в колапс”, посочи директорът на Държавната психиатрична болница в Севлиево д-р Донка Георгиева.

Недостатъчното финансиране на психиатричната помощ у нас и нуждата от цялостно преосмисляне на модела, по който държавата осигурява този тип грижи, е проблем, който трябва да се припознае от управляващите, ако искаме в системата да се влеят нови кадри. Държавните психиатрични болници са бюджетни структури към Министерството на здравеопазването, като държавата отделя 65,00 лева за стационарни отделения с 24-часов непрекъснат престой. Клинични пътеки в сферата на психиатрията няма, което ограничава и възможностите за по-добро финансиране. „Касата има бюджет от 9,5 милиарда, но за нас няма 1 стотинка“, заяви д-р  Цветеслава Гълъбова, директор на Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, цитирана от Фокус.

Идеята за създаване на КП в областта на психиатричните грижи бе повдигана в последните години, като дори бе предложено да се създават две пътеки, които да влязат в сила чрез анекс към Националния рамков договор, но тя така и не бе реализирана. Включване на лечение на психични разстройства в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса фигурира като ангажимент в управленската програма на правителството, но дали това намерение ще види бял свят или ще остане поредното политическо обещание предстои да разберем.

Недостатъчното финансиране за психиатричната помощ се потвърждава и в парламентарен отговор на настоящия министър на здравеопазването доц. Силви Кирилов. В него той посочва, че при изготвяне на бюджетната прогноза за периода 2025-2027 г. Министерството на здравеопазването е заявило пред Министерството на финансите необходимостта от осигуряване на допълнителни средства за 2025 г. за бюджетна програма „Психиатрична помощ“ в размер на 30 000 000 лв. Това увеличение обаче е недостатъчно спрямо очакванията на лечебните заведения, които настояват за увеличение на стационарно лечение на пациенти с психични заболявания за проведен леглоден в психиатричните структури с Трето ниво на компетентност в размер на 130 лева или двойно спрямо настоящия размер от 65 лв., за което са необходими общо 54 372 000 лева. Така, сметката сочи, че заедно с увеличението на бюджета на държавните психиатрични болници, необходимите средства възлизат на 63 000 000 лева. Въпреки предложенията такива средства да се осигурят, тази по-висока сума не намери място в приетия на второ четене бюджет на МЗ в парламентарната комисия по бюджет.

След изписването – подкрепа липсва

Протестите на работещите в психиатричните структури са поредният сигнал за множеството други натрупани проблеми в тази част на медицинските грижи у нас, които се констатират и в редица официални анализи.

Според Националната стратегия за психично здраве психиатричното обслужване у нас е фрагментарно, несистемно и неотчитащо индивидуалните нужди на пациентите, особено на тези с тежки психични разстройства. В нея се отбелязва още, че в момента психиатричното лечение се извършва в заведения, които често отстоят на значително разстояние от дома на пациентите и затрудняват поддържането на връзки с близките. Възможностите на психиатричната система да предоставя психосоциална рехабилитация са недостатъчни. Също така психиатричните болници не извършват необходимата комплексна диагностика и лечение на коморбидни състояния, които се изискват от приетите стандарти за стационарно обслужване. Сериозен проблем в цялостното обслужване на пациентите е липсата на приемственост на грижата след приключване на стационарното лечение, заключват още авторите й, допълвайки, че амбулаторната дейност е до голяма степен независима и необвързана със системата на общински и държавни психиатрични структури.

“На практика, излизайки от болницата, нашите болни са оставени и сами на себе си и на техните близки, докато и колкото могат да издържат. Нито има психосоциална рехабилитация, нито има дневните центрове, които трябва да са по един във всяка община”, обяснява д-р Гълъбова. Затова и стратегията за промени в областта на психиатричните грижи залага разкриването на мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги, които да са в непрекъсната обратна връзка със психиатричната с тационарна помощ на територията на съответната община, както и на малки стационарни психиатрични структури на всеки 150 000 души население за обслужване на психотични кризи. Кога ще се реализира тази важна стъпка обаче не е ясно.

Болници-приюти

Друг съществен проблем е фактът, че държавните психиатрични болници често изпълняват функцията на приюти, защото на практика поемат дългосрочни грижи за хора, които нямат къде и към кого да бъдат насочени. От години д-р Гълъбова настоява социалната система да се включи чрез различни механизми и да поеме тези болни, но въпреки това и по този въпрос реални решения няма. Поради липсата на социална подкрепа и центрове, които да поемат пациентите след изписването им от психиатричните болници, някои от тях остават да живеят с години в държавните психиатрични лечебни заведения, в които престоят би следвало да е с ограничен времеви престой.

Така, докато проблемите, обхващите грижите за психично болните, не се решават, а исканията на специалистите, които се грижат за тях, не биват чути, психиатричната помощ у нас ще продължава да се върти в омагьосан кръг. И от него няма да се излезе, докато държавата отговаря с обещания за реформи, със спорадични мерки, с които да потуши временно справедливото недоволство на специалистите от сектора и цялостно – с цинична апатия.

“Господи, в каква бездна от апатия хлътнахме всички, какъв позор, истински позор!“*

*Цитат от емблематичния роман на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо“

Снимки: БНР-Шумен ТВ Добрич

Полина Тодорова