Продължителната инфузия на β-лактами поддържа плазмена концентрация над минималната инхибиторна концентрация на патогена за по-дълъг период от време. За да отговорят на въпроса дали този начин на приложение подобрява прогнозата, в рамките на мащабното международно проучване BLING III, Dulhunty et al. разпределят на случаен принцип 7022 пациенти в реанимационни звена с доказана или много вероятна инфекция (средна възраст 59г., 35% жени, 59.5% с пневмония, 40.8% с доказан причинител) да преминат през лечение с пиперацилин-тазобактам или меропенем като продължителна инфузия или с интермитентно приложение.
Първичната крайна цел от 90-дневна смъртност не се различава значително между групите на продължителна (24.9%) и на интермитентна (26.8%) инфузия. При няколкото вторични крайни цели- установяване на резистентни на лечение микрооорганизми, инфекция с Clostridioides difficile, смъртност в звеното по интензивно лечение, дни извън реанимация и дни извън болничното заведение, също не се установяват статистически значими разлики.
В мета-анализ, в който се използват предимно данни от BLING III, Abdul-Aziz et al. сравняват интермитентната (< 2 часа) и продължителната (≥2 часа, включително непрекъсната) инфузия на ) β-лактамен антибиотик. Относителният риск за 90-дневна смъртност е по-нисък при продължителната инфузия (0.89) като резултатите са сходни с различните подгрупи.
Източници:
- Dulhunty JM et al. Continuous vs intermittent β-lactam antibiotic infusions in critically ill patients with sepsis: The BLING III randomized clinical trial. JAMA 2024 Jun 12; [e-pub]. (https://doi.org/10.1001/jama.2024.9779)
- Abdul-Aziz MH et al. Prolonged vs intermittent infusions of β-lactam antibiotics in adults with sepsis or septic shock: A systematic review and meta-analysis. JAMA 2024 Jun 12; [e-pub].
