Преди дни Министерството на здравеопазването обяви, че започва детайлното обсъждане на визията на бъдещата Национална детска болница – проект, чието осъществяване страната ни очаква вече десетилетия. На прага ли сме на реалната работа по започването му попитахме Надежда Цекулова, член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница.
Г-жо Цекулова, последната информация, която беше обявена от Министерството на здравеопазването, касаеща Националната детска болница, дава ли повод за реален оптимизъм, че най накрая проектът върви в градивна посока?
Проектът върви в градивна посока вече две години, дори малко повече. Проблемът е в това, че движенията на администрацията по него са, бих казала, малко колебливи, и периодично се налага да настояваме тя да си върши работата малко по-отговорно и по-интензивно. Но това са условията, в които работим. Във всеки случай не можем да отречем, че през последните 2-3 години всъщност имаме изключителен напредък. Мисля, че няма друга публична българска сграда, която да се разработва на толкова високо ниво. Няма място за сравнение между предпроектната документация, с която разполагаме сега, и документите, които видяхме през 2019 г. като задание за обществена поръчка за довършване на скелето в двора на Александровска болница. В този смисъл, позитивно развитие със сигурност има, но със сигурност има и накъде да се подобрява работата на Министерство на здравеопазването и на Здравната инвестиционна компания за детската болница, основно в посока управление на целия проект, тъй като това е точката, в която най-често имаме проблеми.
Основен момент в представената от МЗ информация засяга и кадровото обезпечение на бъдещата детска болница и необходимите 1500 медици. Откъде ще дойдат те?
Част от тях ще дойдат от сега съществуващите клиники в други болници, тоест от други лечебни заведения в София, и ще се влеят в структурата на националната детска болница. Това, което очакваме, е Министерство на здравеопазването да започне най-после диалог с тези структури и екипите им. Факт е, че една част от началниците на тези структури са членове на Обществения съвет. Адекватен диалог с екипите обаче на практика липсва. Поради това ние продължаваме да нямаме категоричен план от страна на Министерството на здравеопазването, който да създава сигурност на хората в различните звена, че когато вече има построена национална детска болница, евентуалното им преместване там няма да предизвика негативни турбуленции в тяхната работа. Това включва на първо място взаимодействието им с останалите медицински звена, с които те са свикнали да колаборират в практиката си. Например, в момента Клиниката по детска кардиология и кардиохирургия в Националната кардиологична болница комуникира с определени структури в НКБ, а когато се премести в бъдещата национална детска болница, тези структури няма да са налични. Ние не виждаме Министерството на здравеопазването да се загрижило особено много за това да чуе какви са притесненията на хората, които работят в подобни ключови структури, какво искат да знаят, какви претенции биха имали при една такава промяна на работното им място….
Без подобни предварителни разговори създава ли се риск кадри от възлови за детското здравеопазване структури да откажат да се преместят в новата болница?
Категорично да и затова извеждам този разговор преди следващия въпрос откъде ще дойдат останалите специалисти. Защото за тези специалисти поне имаме информация кои са, къде работят и е крайно време да започнем да си говорим с тях интензивно и да вземем предвид опасенията, които те биха имали. Следващата точка се отнася до останалите специалисти, които трябва да бъдат привлечени в Националната детска болница и за които и в момента не е ясно откъде ще дойдат. Това всъщност е въпрос, който засяга не само националната детска болница, но и изобщо развитието на кадровата политика в педиатричната сфера. Тя засяга както създаването на лекари с педиатрична и тесни педиатрични специалности, така и създаването на медицински сестри със знания и умения за работа с деца. Ще има някакъв недостиг на специалисти, той няма да е малък и далеч няма да засегне само националната детска болница.
Заради недостиг на кадри в последните месеци се затвориха няколко болнични звена с педиатричен профил. Как тогава ще се намерят допълнително кадри за новата болница?
Това е факт – ние сме свидетели, че и в момента има критични структури, които намаляват дейност или дори затварят врати поради недостиг на персонал. Подобни проблеми са ясен сигнал, че всъщност този разговор далеч не засяга само бъдещата национална детска болница. Той засяга детското здравеопазване изобщо и изисква мерки веднага и в национален мащаб. Националната детска болница е един чудесен проект, но ние вече имаме проблем, така че разговорът за кадровото осигуряване е много по-големият и съществен от този за самото изграждане на болницата.
Само специалисти по детското здраве ли ще работят в новата болница?
Има определени специалности, които не са тясно педиатрични. Сред тях са спешната медицина, анестезиология и интензивно лечение и други, в които няме детски профил на специалността. Това е тема, която професор Шивачев поставя доста активно в рамките на обществения съвет и която сме обсъждали. Това е и една от причините, поради които ние интензивно настояваме пред Министерство на здравеопазването и пред здравната комисия да се направи подробен анализ на правната рамка и да се предложат някакви промени с оглед на това, че ще има специалисти, които няма как да работят само в националната детска болница. Темата опира и до въпроса за цялостната организация на процеса. Все пак идеята е медицинската помощ да е центрирана около пациента, а не около специалиста. И в момента високоспециализираните лекари работят на повече от едно място, но в конкретния случай трябва внимателно да се обмисли какви ще са условията за това, как ще бъде финансиран трудът им и как ще бъде поддържана квалификацията им.
Стана ясно, че няма заложено приоритетно финансиране за бъдещата детска болница в държавния бюджет. Какви рискове поражда това?
Дейностите, които трябва да извърши Здравната инвестиционна компания за 2025 година, са свързани с подготовката на обществени поръчки и с обявяване на открит конкурс за проектиране на сградата на болницата. За тези дейности капиталът, който в момента има в компанията, възлизащ на над 90 милиона лева, е напълно достатъчен, за да може тя спокойно да работи през 2025 година и да извърши всички необходими дейности в рамките на годината. Това, което обаче ни притесни от публичните изяви на директора на компанията д-р Григоров, е твърдението, че в бюджетната прогноза за периода 2026-2028 година също не са предвидени пари за Националната детска болница.
Ще предприемете ли някакви действия по въпроса?
Да – ще напишем официално запитване до Народното събрание, до Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите, тъй като периодът 2026-2028 година е период, в който интензивно трябва да текат дейности по строителството на болницата, по закупуване на нужното оборудване и обзавеждане, за което трябва да се осигури и съответното финансиране.
Детските звена в големите многопрофилни болници обикновено са губещи от финансова гледна точка и на практика други отделения успяват да балансират бюджета на цялата структура. Как ще се гарантира, че след едно шумно откриване на бъдещата детска болница, след 5-10 години тя няма да е пред финансов колапс с всички произтичащи от това последствия?
Аз не съм специалист по управление на болници. Ще дам обаче пример със сега съществуващата специализирана детска болница в София. През годините тя е имала по-добри и по-лоши финансови периоди, което показва, че компетентният мениджмънт има значение. Важно е да се припомни, че двете юристки в състава на Обществения съвет направиха правен анализ още в началото на миналата година, който беше предоставен на двама различни здравни министри и при нужда може да бъде предоставен отново на сега действащия министър. Този анализ показа необходимостта от нормативни промени, свързани и с финансирането на дейността на бъдещата болница. Ще припомня и че когато предходният здравен министър д-р Галя Кондева представи доклада за обхвата и структурата на бъдещата болница в здравна комисия, тя също акцентира върху това, че министерството ще търси подкрепата на законодателния орган, за да извършва необходимите нормативни промени. Част от тях със сигурност трябва да са насочени към създаване на много повече възможности за извънболнична диагностика и лечение на състояния, които не изискват хоспитализации, тъй като ние сме европейски, а може би и световни шампиони по хоспитализирането на деца, чието състояние не изисква болничен прием. Други промени трябва да са насочени към много по-адекватно финансиране на процедури и дейности, които в момента се извършват по клинични пътеки и които не са добре финансирани.
Може би тези промени ще отворят пътя за цялостно преосмисляне на цените на клиничните пътеки в детското здравеопазване, които като че ли се актуализират само „на парче“?
Това би следвало да е целта – промяна не само на клиничните пътеки, а изобщо на начина на финансиране на детското здравеопазване. Още в първия доклад на международния консорциум, съдържащ анализ на нуждата от детска болница, имаше параграф, посветен на това, че всъщност оптималният модел за създаване на тази национална детска болница изисква от една страна България да промени начина, по който взаимодейства цялото детско здравеопазванае. Съществен елемент в тази насока е промяна на начините на финансирането му. Ако тази работа бъде свършена, тя ще допринесе за по-качествено детско здравеопазване в цялата страна и ще се отрази върху достъпа до качествена медицинска помощ на всяко дете, без значение дали то има нужда да стига до национална детска болница или става дума за лечение на банални проблеми, които се лекуват при личния педиатър.
Кой е реалистичният срок за откриването на националната детска болница?
Аз съм изключително внимателна в говоренето за срокове, защото всичко зависи от това как институциите ще си свършат работата. Има публикуван линеен график, според който 2028 година сградата на болницата трябва да е готова. Само че дали този график ще бъде изпълнен, зависи от работата на администрацията по проекта за строителство на сградата, както и от това дали тази сграда ще бъде запълнена с работещи и функциониращи структури. Това е въпрос, към който към дата днешна няма как да имаме отговор, защото никой не е започнал да работи по него.
Полина Тодорова
