Периоперативна стратегия при пациентите в напреднала възраст, преминаващи  хирургично лечение

Организация: Американско дружество на анестезиолозите (ASA)

Пациентите в напреднала възраст често се подлагат на стационарни операции и са изложени на повишен риск от усложнения. В разгледаното практическо ръководство ASA предоставя препоръки за периоперативна грижа за възрастни пациенти (възраст ≥65 години), които са подложени на хирургична интервенция. Документът се фокусира върху пет въпроса и техните научно обосновани отговори, три от които са свързани с амбулаторни или хоспитализирани оценки и лечение (другите се отнасят до интраоперативна анестезия, т.е. спинална спрямо обща анестезия, и тотална интравенозна анестезия спрямо инхалаторна анестезия).

Основни акценти:

  • Предоперативна оценка за когнитивни нарушения и обща слабост (сила на доказателствата: ниска)

Препоръчва се извършване на предоперативна оценка на възрастни пациенти за когнитивни нарушения, обща слабост или и двете.

При по-възрастни пациенти с когнитивни нарушения или обща слабост се препоръчва мултидисциплинарен подход (напр. консултация с гериатър, гериатрична медицинска сестра) преди и след операцията, с акцент върху овладяването на следоперативен делир.

  • Фармакологична превенция на делир (сила на доказателствата: умерена)

Препоръчва се предписването на дексмедетомидин за намаляване на риска от следоперативен делир.

В обобщените резултати от 31 рандомизирани проучвания, честотата на следоперативен делир е значително по-ниска при пациенти, които получават дексмедетомидин, в сравнение с плацебо или липса на интервенция (11% спрямо 18%; number needed to treat, 15); като смъртността (в болница и на 30-ия ден) е незначително по-ниска при дексмедетомидин (1% и 2%).

  • Периоперативна употреба на лекарства, които повлияват централната нервна система (ЦНС)

Лекарства с потенциални ефекти върху ЦНС (напр. бензодиазепини, антипсихотици, антихолинергици, кетамин, кортикостероиди, габапентин, нестероидни противовъзпалителни средства [НСПВС]) трябва да се избягват, когато е възможно; при необходимост от тяхното приложение, това да се извършва с повишено внимание.

Рандомизирани проучвания, оценяващи всеки клас лекарства, повлияващи ЦНС, дават смесени или неубедителни резултати по отношение на следоперативен делир (или са с малък размер на извадката).

НСПВС не са оценени в рандомизирани проучвания, но две големи ретроспективни кохорти показват по-ниска честота на делириум при тяхното приложение в следоперативния период

Източник:Sieber F et al. 2025 American Society of Anesthesiologists practice advisory for perioperative care of older adults scheduled for inpatient surgery. Anesthesiology 2025 Jan; 142:22.